Защитната метална обшивка на авариралата соццентрала бе надупченa от дрон през 2025 г.
Лидерите на ЕС и стрните от Г-7 (САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия и Канада) са започнали активни разговори за събиране на средства, с които да се възстанови разрушения защитен корпус на атомната електроцентрала в Чернобил. Обвивката на взривилия се реактор бе компрометиран от руски дрон през 2025 година.
Една от първите страни, готови да дадат 50
милиона евро, е Германия, съобщиха нидерландски специализиран сайт Energy Insider като се позовава на германския Welt. Бундестагът е
заявил, че ще активизира преговорите с партньорите в блока за бързото
възстановяване на защитната структура, защото по груби изчисления ще са нужни
десет пъти повече средства. Киев вече обяви, че не разполага с подобна сума. От
страна на ЕС е получена принципна позиция, че може да се разчита на субсидия от
75 млн.евро.
Снимка: energy.ec.europa.eu
Тъй като общите разходи за възстановяване се очакват да бъдат поне 500 милиона евро, разходите надхвърлят финансовите възможности на Украйна.
Извън Г-7, Европейската банка за възстановяване и развитие също е дала зелена светлина за финансиране на разрушения реактор на бившата социалистическа централа.
Oще по темата:
- Кадри от зоната около централата може да видите във видеото на ЕК
- 40 години от аварията в Чернобил: Какво се случва със защитната конструкция над реактора | 3e-news
- Чернобил не спря атома: Светът отново търси ядрената енергия | 3e-news
Германският министър на околната среда Карстен
Шнайдер е поискал одобрение от Бюджетната комисия на Бундестага. Средствата ще
дойдат от преразпределение в тазгодишния бюджет и с част от сума през 2027 г.
Шнайдер е обяснил на своите колеги, че ситуацията
не търпи отлагане и е заложена на карта сигурността на цяла Европа, защото има
предпоставки за изпускане на радиация в атмосферата. Украински експерти, обследвали
разрушената стоманена обвивка около оригиналния бетонен саркофаг, вече една година
бият тревога, че не гарантира пълна защита. „Техническата трудност на проекта изисква
координиран глобален подход и не е по силата на една или две страни“, казва
пред депутатите министъра.
На 7 юни в свой доклад „Енергоатом“ казва, че
макар и да е разрушен, реакторът не съдържа отработено ядрено гориво и нивата
на радиация остават стабилни и безопасни.
През 2025, непосредствено след атаките, при
посещение на експерти от Международната
агенция за атомна енергия също бе обърнато внимание, че защитният покрив вече
не функционира оптимално.
Първоначалнатата бетонна защитна конструкция
бе изградена непосредствено ядрената през 1986 г. След няколко години
обаче са забелязани пукнатини и трябваше да се укрепи още веднъж с нова
структура върху първия защитен слой. Така през 2019 година се появява саркофагът,
дело на нидерландска компания.
Структурата издържа перфектно до 14 февруари
2025 г. когато е ударена от дрон и последва пожар. Снимки от въздуха показват
дупка на покрива. За случая украинските специалисти своевременно уведомяват
МААЕ, но руснаците отричат да е тяхно дело. На място са изпратени специалисти и
екип да оцени щетите.
Временно са извършени са частични ремонти на покрива, но се налага цялостна реставрация на защитното покритие, за да се предотвратят още дефекти и да се гарантира дългосрочна ядрена безопасност," се казва в последвал доклад на МААЕ. В него са препоръчани по-нататъшни реставрационни и защитни работи на структурата, включително мерки за контрол на влажността и актуализирана програма за мониторинг на корозията, както и модернизация на интегрирана автоматична система за мониторинг на конструкцията.
На 26 април 1986 г. се случва една от най-тежките трагедии в историята. Четвърти реактор на АЕЦ „Чернобил“ се взривява заради човешка грешка. В ранните часове се провежда експеримент за безопасност, който се оказва фатален. Системна грешка, недостатъчна подготовка на персонала и конструктивни дефекти водят до неконтролируемо увеличаване на мощността и впоследствие взрив на активната зона на реактора.
Експлозията разрушава реактора и изпраща радиоактивни материали високо в атмосферата. Пожарите, последвали взрива, продължават повече от седмица. Хиляди пожарникари и работници са изпратени без достатъчна защита да ограничат щетите. Много от тях получават фатални дози радиация още през първите часове след аварията. Десетки хиляди са евакуирани от близкия град Припят и повече никога не се връщат там. Най-малко 31 души губят живота си.
Облак от радиоактивни отпадъци преминават над части от
тогавашният Съветски съюз, Източна Европа и Скандинавия, обширни райони в
Украйна, Беларус и Русия. Около 200 хил. души са евакуирани
от родните си места.
Заради информационното
затъмнение хората от Източна Европа трудно разбират навреме за аварията и не
предприемат мерки за защита от радиационния облак. Първи за аварията
сигнализират уредите в Скандинавските страни, а в България информация се дава
дни по-късно.
Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от употреба. Четвърти реактор бе заграден с бетонен саркофаг.
Официално само в Украйна 2,3 милиона души, сред които 220 000 „ликвидатори“, се водят за „пострадали от катастрофата“. Около 300 души живеят и до днес в 30-километровата радиоактивна зона.
 |
| Снимка: ЕК, архив |
Десетилетна денонощна сигурност
Днес ситуацията около Чорнобил, разположен
близо до град Припят, остава крехка. Руската война на агресия срещу Украйна,
нейните безмилостни атаки, военната дейност в региона и смущенията на обекта
представляват постоянна заплаха за ядрената безопасност, пораждайки опасения
относно целостта на задържащите структури и безопасното задържане на
радиоактивните материали, пише също ГД „Енергетика“ на ЕК в свой обширен доклад
по повод 40-годишнината от най-голямата екологична катастрофа на Земята.
Над 400 служители от Държавната служба за
извънредни ситуации на Украйна (СЕСУ) денонощно следят за сигурността на обекта,
а Центърът за координиране на спешни реакции (ERCC) на ЕС мобилизира специализирано
оборудване като устройства за откриване на радиация, защитно оборудване и
спешна помощ на украинските власти.
Наследството на Чернобил е ярко напомняне, че ядрените рискове не са само технически, но и човешки. Чрез координирани действия ЕС работи за намаляване на тези рискове, като същевременно подкрепя хората, които живеят с техните последствия всеки ден.