Белгийска провинция, подкрепена от валонския министър на инфраструктурата и мобилността Франсоа Дескен, отказа разрешение на американския технологичен гигант Google за промяна на системата за охлаждане на негов център за данни, пише местният вестник Le Soir. Срещу проекта се обявиха и жители на няколко местни градчета, които организираха подписка.
Още по-темата:
- Суверенитет преди капитала: Белгия блокира китайска сделка
- Как китайският дъмпинг разтърсва белгийската индустрия? | 3e-news
- Енергийният суверенитет на ЕС минава през елмрежите
- Европа влиза в битката за водата
Причината е вода. Google е поискал
разрешение да замени въздушното охлаждане на мегакомпютрите с технология,
използваща речна вода. Ставало дума за строящ се втори дейта център в Намюр. При съществуващ
вече такъв нямало да се сменя инсталацията. Първоначално проектът е получил
одобрение от валонските власти, но продължителната суша, безводието и
въведените ограничения за опазване на водните ресурси променят отношението към
него.
Местните власти разгледали детайлно проекта и установили, че системата ще изисква извличането на огромни количества вода от реката, като в речното корито ще се връща едва около една четвърт от използвания ресурс.
На този фон валонският министър Франсоа Дескен застана на страната на местните жители и блокира проекта. Аргументът му е прост: в условията на климатични промени, рекордни горещини и недостиг на вода Белгия не може да си позволи да превръща ценния воден ресурс в разход за охлаждане на огромни центрове за данни.
Валонският министър и местната водна компания обаче са категорични - не можели да гарантират, че с оглед на бъдещите сухи климатични кризи и очертаващо се безводие, може да положат подпис и да гарантират на Google наличие на вода. "Нямам достатъчно информация и прогнози, за да гарантирам, че регионът ще може да абсорбира изискваното от Google количество през следващите години", казва валонският министър и на практика прехвърля горещия картоф и разправии с американците на правителствено равнище.
Случаят показва нов фронт в битката за водата в Европа. Центровете за данни се превръщат в стратегическа инфраструктура за развитието на изкуствения интелект и цифровата икономика, но едновременно с това потреблението им на електроенергия и вода поставя все по-големи въпроси пред местните власти. За Белгия въпросът вече не е само колко инвестиции може да привлече страната, а колко вода е готова да даде срещу тях.
Решението около Google се вписва и в по-широката политика на белгийското правителство за защита на националния суверенитет и сигурността. Кабинетът на Барт Де Вевер през последните месеци демонстрира готовност да поставя националния интерес над инвестиционните планове на големи корпорации от САЩ и Китай.
По-рано през лятото Белгия блокира и сделка с китайска компания, след като властите прецениха, че чувствителна информация може да попадне в ръцете на Пекин.
Така водата се оказва поредният ресурс, който влиза в сметката на европейския суверенитет. След енергията, технологиите и критичната инфраструктура Европа започва да гледа и на водата като на стратегически актив, който не може да бъде предоставян безусловно дори на най-големите инвеститори. Пред америакнския гигант остава още една възможност - да обжалва министерското решение на по-горна инстанция пред Държавен съвет.