Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

понеделник, 31 август 2026 г.

Европейската сметната палата: ПВУ в този вид не си струва да се повтаря

Планът за възстановяване на икономиките от корона пандемията приключи, но за одиторите остава изводът: бавни реформи и нерешени проблеми


31 август е последният ден, в който държавите членки на ЕС трябва да затворят страницата по изпълнението на Фонда за възстановяване и устойчивост. Почти 600 милиарда евро са предоставени под формата на различни заеми, но често не е ясно къде точно са отишли тези пари. Само една трета от завършените реформи в бизнес средата са дали значими резултати, посочва в обобщаващ коментар нидерландското BNR радио.

Фондът бе създаден по време на коронавирусната пандемия, за да подпомогне икономиките на държавите членки. Въпреки че е поставена крайна дата, това не означава, че започналите проекти трябва да бъдат завършени в последната минута на изтичащия ден. Държавите имат на разположение и целия септември, за да изпратят всички документи по договорените цели. Едва тогава Европейската комисия ще започне извършването на проверките.

Европейската сметна палата обаче е изключително критична по отношение на разходите по ПВУ. Журналистът Балегер от Financieele Dagblad е разговарял с нейни представители, чийто извод е, че „този модел на финансиране не си струва да се повтаря“, както възнамеряват от Брюксел.

От Палатата са склонни да проявят разбиране по отношение на липсата на структура, тъй като фондът за възстановяване от коронавируса е бил създаден в момент на пожар, когато Covid-19 се появи и икономиките имаха нужда от финансова подкрепа. Средствата бяха предназначени да се справят с икономическите и социалните последици от кризата с коронавируса.

„Трябваше да се направи нещо бързо, това бе замисълът на Брюксел.“ Вероятно много неща не са били обмислени подробно. В следващите години обаче е имало възможност да бъдат коригирани недостатъците, но според Палатата Европейската комисия не е направила това.

Въпросът е дали Европа е научила нещо от този подход. Във всеки случай Европейската сметна палата не изглежда ентусиазирана от повторението му. Съвместното заемане на стотици милиарди евро обаче беше ново за ЕС. Дали Съюзът ще направи това отново, предстои да се види.

„Повечето от резултатите все още са в очакване“, отбелязва Ивана Малетич, която ръководи процеса по проследяване на това как са изразходвани милиардите. Според нея инвестициите трябва да улеснят правенето на бизнес, „но потенциалът им не се използва напълно“.

Страните са се ангажирали да изпълнят 157 реформи, от които една четвърт са стартирали. Някои пък са били напълно пренебрегнати, като са оставени „нерешени структурни проблеми“.

Друга причина, поради която много реформи не са приложени, е забавянето в изпълнението, според Сметната палата. Например някои закони вече са въведени, но може да отнеме много време, докато влязат в сила. На одиторите отдавна е било ясно, че крайният срок няма да е достатъчен за изпълнението на поетите ангажименти.

Европейската комисия вече е предложила нова система за новия дългосрочен бюджет. Досега европейските субсидии често са се изплащали въз основа на натрупаните разходи: държавата членка показва какви разходи е направила, а Комисията след това ги възстановява.

При новия подход държавите членки ще изготвят национален план, ще определят в него етапи и цели и след това ще получават средства, когато тези цели бъдат постигнати. Това също така улеснява Европейската комисия да влияе върху политиката на държавите членки.

Държавите членки ще получат повече свобода да изготвят собствените си планове, но след това ще трябва да докажат, че договорените резултати са постигнати.

За разлика от одиторите, председателката Урсула фон дер Лайен си харесва развоя на събитията и крайния резултат. В напоително и захаросано прессъобщение се изброяват подробно как са подпомогнати различни икономически области. „NextGenerationEU помогна за защитата на нашите граждани и икономики във време на голяма несигурност., ускори чистия и цифровия преход, намали зависимостта на Европа от вноса на енергия. Реформите и устойчивостта ще бъдат от полза за Европа за идните поколения“, убедена е германката.

Към днешна дата са изплатени 440 милиарда евро, като до края на 2026 г. трябва да бъдат изплатени още 133 милиарда евро. Предстоящите месеци предлагат възможност да се използва този импулс и да се реализира пълният потенциал на NextGenerationEU. Всички плащания приключват окончателно на 31 декември 2026