Глобалният глад за пясък променя реките

В доклад се обръща внимание за последиците от извличането на пясъка от речните корита и лавина от препоръки, които надхвърлят обсега на екологията. Те индиректно са индиректно свързани с бъдещото функциониране на икономиките. За една от тях- засоляването, Нидерландия вече сериозно бие тревога.

През 2024 г. в света са използвани около 28 милиарда тона пясък и чакъл за изграждането на жилища, пътища и друга инфраструктура – два пъти повече в сравнение с 2000 г. Около 80% от тези количества са добити от речни корита в Азия, където през последните две десетилетия градското строителство бележи бум, а търсенето на строителни суровини непрекъснато расте.

Изследване, публикувано в Reviews of Geophysics, прави исторически преглед на наличните данни, картографира засегнати участъци и проследява глобалните последици от добива на пясък и чакъл – основни суровини за производството на бетон. Учените предупреждават за трайни щети върху речните системи и за по-широки промени в природната среда.

Изследователите са се сблъскали с редица проблеми при събирането на информация – липсват актуални данни за състоянието на много реки, а част от използваните карти са остарели. Това затруднява оценката на реалното състояние на отделни речни системи и мащаба на нанесените щети. Въпреки ограниченията в данните изводите са тревожни. В много случаи речните корита са трайно увредени, а възстановяването им може да отнеме десетилетия.

Пясъкът и чакълът са ключови за стабилността на речния поток и за задържането на плодородни материали, включително семена, растителност и водорасли. При ограничен добив реката може естествено да възстанови част от иззетия материал. Това обаче се променя, когато извличането достигне индустриални мащаби. 

„В повечето документирани случаи годишният добив многократно надвишава запасите от почвен материал“, посочват изследователите. Според тях това води до ерозия на речните корита, срутване на бреговете, спад на нивата на подпочвените води, влошаване на качеството на водата и проникване на солена вода навътре в крайбрежните райони.

Физическите промени в речните системи имат и пряко отражение върху хората. Флората и фауната се променят, а водата може да стане негодна за употреба, което засяга местните общности. Именно тези социално-екологични последствия трябва да получат по-голямо внимание при бъдещото регулиране на добива на пясък и чакъл.

Европа вече вижда риска

Европа получи ясен сигнал колко сериозни могат да бъдат последствията от ниските речни нива. Само през юли и август туризмът, земеделието, транспортът и енергетиката в няколко европейски държави, сред които и България, бяха поставени под сериозен натиск. Бизнеси бяха блокирани, а щетите достигнаха милиони евро.

Засушаването, ниските речни нива и нарастващата соленост, за които предупреждава изследването, вече са червена лампа и за Нидерландия и нейните водни власти. В отделни теми това лято в климатичната рубрика на 3е-news с примери ви показахме, че проблемът не принадлежи на далечното бъдеще и не е само въпрос на компютърни симулации. Част от рисковете вече са реалност и изискват решения, които не търпят отлагане.

Солената вода настъпва в Нидерландия

Солеността на водата се превръща в един от най-сериозните проблеми пред Нидерландия – страната, изградена в постоянна битка с водата. Причината е комбинацията от продължителни периоди на засушаване и покачването на морското равнище.

Прогнозата на учените, представена за обсъждане в парламента, е, че морското равнище може да се повиши с около половин метър до 2070 г. Това ще затрудни оттичането на излишната вода от вътрешността на страната към Ваденско море. Паралелно с това солената вода ще прониква все по-навътре в речните системи и почвите.

Огромни количества вода ще продължат да постъпват в океаните заради топенето на полярните ледени шапки и ледниците, което допълнително ще засилва натиска върху ниско разположените крайбрежни територии.

В свой репортаж нидерландската частна телевизия RTL потърси експерти, според които през следващите години водните обеми в каналите, потоците и реките ще намаляват.

Солената вода ще прониква през почвата към обширни земеделски площи. При недостиг на прясна вода тя ще навлиза все по-навътре по реките и през шлюзовете.

Това може да се превърне в сериозен проблем и за водоснабдителните дружества, които разчитат на достатъчни количества прясна вода за производството на питейна вода.

Проблемът вече не е само опазване на природата. За Нидерландия той се превръща във въпрос на земеделие, питейна вода, икономика и национална устойчивост.

Въпроси и дилеми далеч извън пределите на климата

Този доклад поставя и редица външни за климата проблеми, свързани с логистиката, инфраструктурата и вътрешния транспорт. Казано иначе функционирането на цялата икономика. Днес това е валидно за Нидерландия, но утре или в обозримото бъдеще за всички страни, които са пряко свързани с речния и морския път.

Нидерландия се опитва да задържи все по-ценната прясна вода, защото огромни количества от нея се изливат в морето през пристанището на Ротердам. Решението на проблема със засоляването може да постави страната пред труден избор – да намали дълбочината на достъпа до пристанището или дори да затвори напълно свързващия канал Nieuwe Waterweg, с потенциално сериозни последици за корабоплаването и икономиката.

Прясна вода или достъп до пристанище

За да се защити от високите морски води, страната е изградила по крайбрежието система от шлюзове, диги и язовири (Delta Works), които задържат морската вода и така предпазват запасите от прясна. Но в тази защита има огромна пролука – водният път, който осигурява директен достъп до пристанището на Ротердам. През последните десетилетия той е задълбочаван, за да могат да преминават все по-големи кораби. Днес 16-метровият канал обаче се превръща в коридор за проникване на солена вода навътре в страната и поставя под натиск снабдяването с прясна вода. За да бъде ограничено засоляването, през канала трябва непрекъснато да се пропуска огромно количество прясна вода – стотици хиляди литри в секунда. „Всъщност трябва постоянно да мием дъното с отворен кран“, казва професор Маартен Клайнханс от Университета в Утрехт.

Когато през Рейн преминават големи водни количества, това не представлява сериозен проблем. При суша обаче ситуацията се променя драматично. Както през това лято, повече от половината от водата на Рейн, която достига до Нидерландия, може да бъде използвана за промиване на Nieuwe Waterweg. И дори това не гарантира успех. Солената вода прониква все по-дълбоко във вътрешността, докато наличните количества прясна вода намаляват. Водните власти вече предприемат извънредни мерки, за да ограничат последиците. Сред тях са действия за запазване на прясната вода в своеобразен „воден резервоар“ за Западна Нидерландия. На него разчитат индустрията, земеделските производители и оранжерийните комплекси в района. Заради недостига на вода обаче градинарите вече са ограничени в използването ѝ за напояване.

Проблемът вероятно ще се задълбочава. Изследователи от Deltares и Нидерландската агенция за оценка на околната среда (PBL) предупредиха по-рано тази година, че климатичните промени ще увеличават натиска върху водната система. Повишаването на температурите и морското равнище означава едновременно по-малко налична прясна вода и по-силен натиск от соленото Северно море.

PBL предлага два възможни сценария за действие. При първия Нидерландия продължава да управлява водната си система до голяма степен по досегашния начин, но Nieuwe Waterweg постепенно се прави по-плитък. Вторият вариант е значително по-радикален – предприемат се по-мащабни мерки, включително възможно пълно затваряне на канала с язовир. Проучвания показват, че подобна система сама по себе си няма да реши проблема, тъй като заедно с корабите през шлюзовете ще продължава да преминава значително количество солена вода.

За да бъде защитена прясната вода в пълна степен, би било необходимо практически пълно разделяне между морското и вътрешното корабоплаване. Това означава изграждане на язовир, а товарите, които днес пристигат директно по вода, да бъдат прехвърляни към сухопътен транспорт. Подобна промяна би преобърнала начина, по който функционира пристанището на Ротердам. Икономическите последици досега не са били изследвани в пълния им мащаб, но се очаква да бъдат значителни.

Една от възможностите е вместо пълно затваряне Nieuwe Waterweg постепенно да бъде оставен да се запълва с наноси и да възстанови част от естествения си профил. Според почетния професор по градско планиране Хан Майер това би било разумно решение както заради недостига на вода и проникването на сол, така и заради риска от високи води.

Заедно с две природозащитни организации преди шест години той предлага план за възстановяване на естуарния характер на района на Ротердам. По-плиткият канал до порта би изисквал по-малко прясна вода за ограничаване на засоляването. Освен това каналът би могъл да действа като своеобразна естествена „гъба“, която да задържа част от водата при високи речни нива. Професор Клайнханс също смята, че трябва поне да бъде проучен вариантът за естествено затлачване и намаляване на дълбочината. Според него пълното затваряне би било „драконовска мярка“ с редица недостатъци. Един от тях е необходимостта от огромни пространства за съхранение на речната вода при високи нива, която впоследствие да бъде изпомпвана. В крайна сметка обаче най-важната мярка срещу недостига на вода остава ограничаването на климатичните промени. „Виждаме проблемите, с които се сблъскваме сега, вече двадесет години“, казва Клайнханс. „И това все още е много хубаво, приятелско, меко лято в сравнение с това, което предстои.“ Изводът му е кратък: превенцията е по-добра от лечението.