Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

неделя, 2 август 2026 г.

Берлин реже ВЕИ и водородни проекти за сметка на газа

За икономическия министър Катерина Райхе енергийният преход в този си вид е неефективен

Германия се насочва към реформа в енергийния сектор, свързана с по-малко субсидии за ВЕИ и с поглед към газа, стана ясно от проведена пресконференция в Берлин. За икономическия министър Катерина Райхе това не е енергийният преход, който иска да следва. Резултатите показвали, че е „икономически неефективен“.

Снимка: Личен, архив

Министърката твърди, че благодарение на безпроблемните щедри субсидии от страна на държавата зелената енергия е претърпяла неконтролирано разширяване и това трябвало да се промени. Тази цел ще се разчита на 2 форми – ограничаване на финансирането за нови ВЕИ ферми и мерки за отпушване на тесните места по електроенергийната мрежа.

Още по темата: 

По данни на министерството се харчат между 15 и 17 милиарда евро годишно за възобновяемата енергия. Очаквано редица индустрии подкрепиха реформата, а НПО-та и зеленият бизнес заявиха, че това ги обрича на фалит.

От  Федерацията на германската индустрия (BDI) приветства "важния и дългоочакван импулс за ефективна и конкурентоспособна енергийна система". На другия полюс - Германската федерация за възобновяема енергия (BEE) е загрижена за възможен срив от две трети в търсенето на малки фотоволтаични системи.

Според анонсираните промени операторите на соларни и вятърни паркове, които досега получаваха гарантирана субсидия, вече ще продават електроенергията на пазарен принцип. Спира се и помощта за водородни проекти. „Край на практиката обществото да финансира енергия, независимо дали е необходима или не“, закани се консервативната министърка.

 "Разходите в момента се поемат от общността, независимо дали електричеството е необходимо или не," казва тя. Отсега нататък субсидията ще бъде премахната и новите инсталации ще трябва да продават електроенергията си директно на пазара, за да се адаптират по-добре към търсенето. Помощта за проекти, свързани с водорода, също ще бъде премахната.

С друга реформа, Катерина Райхе иска да въведе синхронизирано разширяването на възобновяемите инсталации с електропреносната мрежа. Говори се за създаване на т.нар. ‚зони с ограничен капацитет". Това са територии, на които поради икономически неизгодни съображения няма да има бъдещо изграждане на паркове.

В същото време Катерина Райхе иска да стимулира производството и вноса на газ в Германия. Леви партии и НПО-та само чакаха този миг, за да обвинят министърът-реформатор в конфликт на интереси. Медии припомнят, че Райхе ръководеше дъщерно дружество на енергийния доставчик E.ON, свързано с газа. Въпреки това компанията потвърди ангажимента си към целта да произвежда 80% от електроенергията на страната от възобновяема енергия до 2030 г.

Сигнали като този от страна на държавата поставят под въпрос до колко ще бъде осъществена идеята до 8 години Германия да има изградена водородна мрежа със съседнаНидерландия. За проекта бяха заделени 19 млрд. евро. Плановете са след 2030 година да са свързани повечето индустриални зони между двете съседни страни.

Плановете за изграждането на водородната мрежа бяха представени и пред Европейската комисия през 2024 г., която пък одобри държавна помощ в размер на 3 милиарда евро. В мотивите си за помощта от ЕК Германия е заявила, че тази вътрешна инфраструктура впоследствие ще се разрасне в мрежа на дълги разстояния, за да се превърне в гръбнака на европейския водопровод.

Германското правителство иска да замени замърсяващите въглища с водород, за да постигне климатична неутралност до 2045 г. Според програмата на кабинета мрежата ще бъде с обща дължина над 9000 километра, съобщава кореспондентът на нидерландската телевизия. Тя ще свързва с пристанища с външни водородопроводи.

Браншовите организации също работят усилено в подкрепа на правителствата за развитие на водородната икономика, съобщи тази пролет фламандският секторен клъстер WaterstofNet.

Промяната в стратегията на Германия изглежда слага прът в инициативата на Белгийския водороден съвет (BHC), нидерландския NLHydrogen (NLH) и германския Nationaler Wasserstoffrat (NWR), които вече имат сключен меморандум за сътрудничество. В свои кореспонденции за 3e-news многократно съм разказвал за техни мащабни проекти като газовия коридор "Делта Рейн" или пък за единната платформа за привличане на университети, научноизследователски институции и гражданското общество за насърчаване на иновациите и устойчивостта във водородния сектор.

Френската икономическа телевизия БиЕфЕм, с препечатки в белгийски медии, акцентира на сравнение между Катерина Райхе и нейния предшественик екологът Робърт Хабек, който беше на поста от 2021 до 2025 г.. В неговата визия германското правителство трябва да замени замърсяващите въглища с водород, за да постигне климатична неутралност до 2045 г. Според програмата, мрежата ще бъде с обща дължина над 9000 километра и ще свързва с пристанища с външни водородопроводи.