Всичко за мен

Моята снимка
My name is Apostol Apostolov and I cover the European Commission, the European Parliament and the Council of the European Union. I follow legislative processes, policy initiatives and institutional decisions, and what they mean for Bulgaria and for the European economy. My work includes reporting from press conferences, institutional briefings and official events, conducting interviews, and producing news reports, analyses and background articles for 3E News. My focus is on European energy policy and energy security, the climate transition, the European Green Deal, industrial policy, competitiveness, and the regulatory framework affecting businesses, industry and consumers. I have more than 20 years of professional experience in journalism and have reported on European affairs from Belgium since 2020. My work helps Bulgarian readers understand how decisions are taken in the EU and what their practical consequences are for the economy, industry and society. This blog is personal. Besides material related to my work, it also contains older posts on other subjects.This blog is personal. Besides my professional work, it features texts on travel and historic landmarks and football.

неделя, 2 август 2026 г.

Берлин реже ВЕИ и водородни проекти за сметка на газа

За икономическия министър Катерина Райхе енергийният преход в този си вид е неефективен

Германия се насочва към реформа в енергийния сектор, свързана с по-малко субсидии за ВЕИ и с поглед към газа, стана ясно от проведена пресконференция в Берлин. За икономическия министър Катерина Райхе това не е енергийният преход, който иска да следва. Резултатите показвали, че е „икономически неефективен“.

Снимка: Личен, архив

Министърката твърди, че благодарение на безпроблемните щедри субсидии от страна на държавата зелената енергия е претърпяла неконтролирано разширяване и това трябвало да се промени. Тази цел ще се разчита на 2 форми – ограничаване на финансирането за нови ВЕИ ферми и мерки за отпушване на тесните места по електроенергийната мрежа.

Още по темата: 

По данни на министерството се харчат между 15 и 17 милиарда евро годишно за възобновяемата енергия. Очаквано редица индустрии подкрепиха реформата, а НПО-та и зеленият бизнес заявиха, че това ги обрича на фалит.

От  Федерацията на германската индустрия (BDI) приветства "важния и дългоочакван импулс за ефективна и конкурентоспособна енергийна система". На другия полюс - Германската федерация за възобновяема енергия (BEE) е загрижена за възможен срив от две трети в търсенето на малки фотоволтаични системи.

Според анонсираните промени операторите на соларни и вятърни паркове, които досега получаваха гарантирана субсидия, вече ще продават електроенергията на пазарен принцип. Спира се и помощта за водородни проекти. „Край на практиката обществото да финансира енергия, независимо дали е необходима или не“, закани се консервативната министърка.

 "Разходите в момента се поемат от общността, независимо дали електричеството е необходимо или не," казва тя. Отсега нататък субсидията ще бъде премахната и новите инсталации ще трябва да продават електроенергията си директно на пазара, за да се адаптират по-добре към търсенето. Помощта за проекти, свързани с водорода, също ще бъде премахната.

С друга реформа, Катерина Райхе иска да въведе синхронизирано разширяването на възобновяемите инсталации с електропреносната мрежа. Говори се за създаване на т.нар. ‚зони с ограничен капацитет". Това са територии, на които поради икономически неизгодни съображения няма да има бъдещо изграждане на паркове.

В същото време Катерина Райхе иска да стимулира производството и вноса на газ в Германия. Леви партии и НПО-та само чакаха този миг, за да обвинят министърът-реформатор в конфликт на интереси. Медии припомнят, че Райхе ръководеше дъщерно дружество на енергийния доставчик E.ON, свързано с газа. Въпреки това компанията потвърди ангажимента си към целта да произвежда 80% от електроенергията на страната от възобновяема енергия до 2030 г.

Сигнали като този от страна на държавата поставят под въпрос до колко ще бъде осъществена идеята до 8 години Германия да има изградена водородна мрежа със съседнаНидерландия. За проекта бяха заделени 19 млрд. евро. Плановете са след 2030 година да са свързани повечето индустриални зони между двете съседни страни.

Плановете за изграждането на водородната мрежа бяха представени и пред Европейската комисия през 2024 г., която пък одобри държавна помощ в размер на 3 милиарда евро. В мотивите си за помощта от ЕК Германия е заявила, че тази вътрешна инфраструктура впоследствие ще се разрасне в мрежа на дълги разстояния, за да се превърне в гръбнака на европейския водопровод.

Германското правителство иска да замени замърсяващите въглища с водород, за да постигне климатична неутралност до 2045 г. Според програмата на кабинета мрежата ще бъде с обща дължина над 9000 километра, съобщава кореспондентът на нидерландската телевизия. Тя ще свързва с пристанища с външни водородопроводи.

Браншовите организации също работят усилено в подкрепа на правителствата за развитие на водородната икономика, съобщи тази пролет фламандският секторен клъстер WaterstofNet.

Промяната в стратегията на Германия изглежда слага прът в инициативата на Белгийския водороден съвет (BHC), нидерландския NLHydrogen (NLH) и германския Nationaler Wasserstoffrat (NWR), които вече имат сключен меморандум за сътрудничество. В свои кореспонденции за 3e-news многократно съм разказвал за техни мащабни проекти като газовия коридор "Делта Рейн" или пък за единната платформа за привличане на университети, научноизследователски институции и гражданското общество за насърчаване на иновациите и устойчивостта във водородния сектор.

Френската икономическа телевизия БиЕфЕм, с препечатки в белгийски медии, акцентира на сравнение между Катерина Райхе и нейния предшественик екологът Робърт Хабек, който беше на поста от 2021 до 2025 г.. В неговата визия германското правителство трябва да замени замърсяващите въглища с водород, за да постигне климатична неутралност до 2045 г. Според програмата, мрежата ще бъде с обща дължина над 9000 километра и ще свързва с пристанища с външни водородопроводи.