Бесен съм! Това е най-смъртоносната криза след COVID-19, а няма адекватен политически отговор на най-високо ниво, казва Жан-Паскал ван Иперселе
"Бесен съм!“ С тези думи белгийският климатолог
Жан-Паскал ван Иперселе се обърна към белгийското правителство и европейските
политици като ги обвини в мълчание и пасивност по отношение на климатичната
криза. По думите му е време да бъде обявена общоевропейска тревога, тъй като
темата системно е била пренебрегвана през последните години.
 |
| Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК |
„Къде е
вниманието към над 2000 смъртни случая от горещините в нашата страна? Нямаше
нито минута мълчание, нито официално обръщение от министър-председателя, нито
реакция от фламандските, валонските или брюкселските министри. Това ме шокира и
вбесява“, заявява той.
Партията "Зелените" в Белгия, заедно със свои европейски партньори, се е опитала да изведе темата на най-високо политическо равнище. Те са поискали свикването на извънредна среща на върха на ЕС, посветена на екстремните горещини и климатичната криза. „Навсякъде в Европа виждаме топлинни вълни, горски пожари и безпрецедентна суша. Това е най-смъртоносната криза след COVID-19, а въпреки това няма адекватен политически отговор на най-високо ниво“, посочват от партията. Мнението напълно се споделя и от климатолога.
Липсата на
политическа реакция е отчетена и от политолога Дейв Синардет от Свободния
университет в Брюксел (VUB),
който коментира темата в подкаста Het Kwartier и намира място в електронното издание vrt.be. „Поразително
е, че почти не се говори за общия проблем с горещите вълни и прекомерната
смъртност, която те причиняват. Дори за горските пожари се чуват по-малко силни
политически послания, отколкото при други бедствия“, казва той.
Според Синардет
една от причините е, че последиците от климатичните промени не се възприемат
толкова непосредствено, колкото други кризи. „При COVID всеки усещаше заплахата лично. Всеки можеше да се
зарази и да се разболее. Данните за смъртността, причинена от горещините, обаче
се публикуват едва седмици по-късно и остават по-невидими за обществото.“ По
думите му обаче основното обяснение е политическо.
„Политиката
винаги е въпрос на приоритети. А през последните години вниманието към климата
очевидно отслабна – не само в Белгия, но и в цяла Европа.“ Според него преди
няколко години Европейският зелен пакт беше водещ приоритет, но
впоследствие индустриалната конкурентоспособност, стратегическата автономия и
геополитическата сигурност започнаха да доминират европейския дневен ред.
Синардет свързва тази промяна с войната в Украйна, политиката на президента Доналд Тръмп и нарастващото международно напрежение. По думите му влияние е оказало и засиленото лобиране от страна на индустриите, свързани с изкопаемите горива. „Според мнозина новите приоритети трудно се съчетават с амбициозна климатична политика. В резултат подкрепата за мащабни климатични мерки постепенно престана да бъде политически изгодна. Днес основният фокус е върху спасяването на европейската индустрия.“
Политологът вижда
и още една причина – промяната в нагласите на избирателите. „През 2019 г.
повече европейци подкрепиха зелените и други прогресивни партии. На изборите
през 2024 г. се наблюдава ясно изместване към по-десни политически сили, които
имат значително по-различен подход към климатичната политика. Това естествено
се отрази и върху медийния дневен ред. В този смисъл намаленото внимание към
климата е и резултат от демократичния процес.“
Според него е
напълно логично именно партията на зелените да се опитва да върне темата в центъра
на обществения дебат. „Климатът е основната идентичност на тази партия. Ако
Зелените не реагираха, това би било странно. За тях това е възможност отново да
политизират темата и ясно да покажат, че остават най-последователният защитник
на климатичната политика.“
В същото време
партията обвинява федералното правителство, че постепенно намалява инвестициите
в климатичните политики. Синардет обаче отправя по-балансирана оценка. „Настоящото
правителство действително има по-малко амбициозни климатични цели от
предишното, но това е логично, тъй като Зелените вече не участват в
управлението.“
Политологът предупреждава, че остава открит въпросът дали сегашното обществено внимание към климатичната криза ще се задържи. „Медийният цикъл е кратък. Когато настъпят есента и зимата, има риск темата отново да бъде забравена. Днес доминиращото политическо течение в Белгия и Европа е от център-дясно към дясно. А за тези партии климатът вече не е водещ политически приоритет.“