Европейските политици проспиват АI революцията и са уязвими на шантаж

Според директор на рисърч фондация, Европа е изправена пред опасността да изостане толкова много в надпреварата за изкуствен интелект, че да се превърне в геополитическа играчка между Съединените щати и Китай.

„Не трябва да възприемаме изкуствения интелект просто като нова технология или удобна джаджа, а като индустриална революция, която сме на път да загубим. Европейските политици изглежда все още не осъзнават колко спешна е ситуацията за предприемане на ответни действия“, коментира в интервю за технологичния подкаст на нидерландското радио BNR Даан Юйн, директор на фондация за иновативни изследвания.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

В разговора се илюстрират възможностите на ИИ като се взимат примери от получени изследвания на американския институт METR, които показват сложността на задачите, които AI системите могат да изпълняват самостоятелно. Всеки изминал ден тези възможности нарастват експоненциално. „Това е много повече от способността да програмираш с помощта на ИИ.

„Малко политици работят с тези технологии в ежедневието си и затова представата им за възможностите на моделите често е далеч от реалността. Така че, ако Европа не изгради политическа воля и не предприеме конкретни действия, рискува да се превърне в геополитическа играчка, уязвима на технологичен шантаж. Подобен процес e вече започнал “, предупреждава директорът, в чиито портфолио са още климатът, рисърч технологиите, стартъпите и иновативните тенденции, става видно от професионалния му профил в „Линкедин“.

Една от вече потърпевшите в ЕС е Нидерландия, която се оказала между чука и наковалнята в политиките на САЩ и Китай, заради ограниченията върху износа на оборудването на ASML. Това е само един случай. За да остане влиятелна, Европа трябва да разполага със силна позиция в преговорите.  Ако европейските държави не успеят да разработят най-конкурентните модели на ИИ, трябва да изберат алтернативен подход, посочва специалистът. „Как? С  инвестиции в дигитална инфраструктура и изграждане на  големи центрове за данни на европейска територия. Ако процедурите за разрешителни бъдат облекчени, а електроенергийните връзки – ускорени, европейският дял може да нарасне от сегашните около 5% до между 15 и 20% до началото на следващото десетилетие.

Според друго цитирано в разговора изследване „Europe 2031“ - 2029 г. ще бъде повратна точка за ЕС когато търсенето на AI чипове ще надхвърли глобалното предлагане. При положение че около 80% от световните центрове за данни се намират в Съединените щати, Вашингтон би могъл да ограничи достъпа на Европа до най-модерните AI модели и чипове. „От един ден на друг ситуацията за Европа може да се промени напълно“, казва Даан Юйн, който е съавтор на въпросното проучване с възможни сценарии. Само два дни след публикуването му американската компания Anthropic ограничи достъпа до най-мощните си модели за ИИ Mythos и Fable 5 от съображения за сигурност – ситуация, която според него напомня на описания риск.

„Сценарият, при който Европа няма или има ограничен достъп до определени AI модели, е напълно реалистичен. Ако не можеш да разработиш най-добрите AI модели, действай по план Б“, настоява той. За илюстрация на технологичните сили посочва, че в момента около 80% от глобалната изчислителна мощност за изкуствен интелект е съсредоточена в Съединените щати, а около 15% – в Китай.

Изоставането на Европа не се дължало единствено на липсата на политическа воля. Проблем има и в самата индустрия. Силно фрагментираната европейска AI екосистема, в която изследователските екипи са разпръснати из целия континент, не разполагала с необходимия мащаб, за да създава компании с глобален растеж. Европейската бизнес среда също не била достатъчно конкурентна. „Това се дължи отчасти на регулации като правилата за авторското право. Именно затова френската компания Mistral предпочита да обучава част от своите AI модели на американска територия, където регулаторните ограничения са по-малки“.

Според Даан Юйн, Европа, освен инвестициите в дигитална инфраструктура, Европа трябва да търси сътрудничество със страни, които са в сходна позиция, като Япония и Южна Корея. Той и неговите съмишленици на базираната в Брюксел фондация Arq вярват, че изкуственият интелект не е просто поредната технология. Тъй като системите се доближават и потенциално надминават човешкото представяне в когнитивната работа, Европа рискува да бъде неподготвена да управлява рисковете и в неподходяща позиция да се възползва от ползите. 

В началото на юли  Европейската комисия тепърва задейства лостовете на бюрократичната машина и заговори за изготвяне на план в „отговор на рисковете и за използване на възможностите на усъвършенстваните модели на изкуствен интелект (ИИ) в полза на киберсигурността. И докато технологиите напредване не с дни, а с часове, Брюксел тепърва ще предефинира опасностите киберсигурността.

За да създаде условия за изграждането на местен европейски експертен опит, Комисията отправи специална покана за създаване на европейска структура за оценяване, която ще покрива киберсигурността и която се очаква да започне работа през 2027 г. Дружества изследователи и организации ще се съревновават за разработване на решения с ИИ в областта на киберсигурността.    

И докато Брюксел търси решения за изграждане на инфраструктура, светът научи за първия голям „изпуснат“ от контрол ИИ. По информация на „Ройтерс“ става дума за  автономен агент на OpenAI, който излязъл от тестова среда по време на упражнение за сигурност и е задействал хакерска атака. Инцидентът сигнализира, че разширяващите се възможности на изкуствения интелект вече започват да представляват заплаха за сигурността, от която експертите отдавана се опасяват. Дори и водещите разработчици могат да останат неподготвени от недостатъци, които моделите им да експлоатират.