Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

четвъртък, 9 юли 2026 г.

Суверенитет, доверие и сигурност - трите изпитания пред дигиталното евро

След даденото „да“ от Европейския парламент започват истинските изпитания дали Европа има нужда от тази електронна валута

Европейскикият парламент подкрепи началото на преговори със Европейския Съвет по предложението за създаване на цифрово евро. Мотивът на евродепутатите е, че с дигиталната валута се предлага на гражданите сигурен начин за намаляване на зависимостта от доставчици извън ЕС. Под чужди доставчици Брюксел има предвид американските разплащателни системи Mastercard и Visa както и тези на технологичните гиганти Apple и Google.

Скрийншот от видеоклип на Пресслужбата на Съвета на ЕС

Гласовете за създаване на собствена система се засилиха след встъпването за втори път в Овалния кабинет на Доналд Тръмп и неговата непостоянна политика, налагане на вносни мита за европейските стоки. Мнозина държави членки, включително и евродепутатите усилено натискат за внедряване на дигиталното евро като своеобразен суверенитет срещу акциите на президента-милиардер. Засега преговорите продължават между европейските институции и страните-членки. Очакванията на Европейската централна банка са да бъде въведена най-рано през 2029 г.  

Все още много неща не са изяснени по отношение на функционирането. Засега е ясно само, че дигиталният вариант на еврото трябва да бъде най-вече сигурна алтернатива на досегашните американски платежни системи. Електронното евро ще позволява на хората да си плащат директно без намесата на банка или неин платежен софтуер. То ще бъде налично винаги дори да няма ток, интернет или проблеми с електронните плащания. Ще може да се плаща както през интернет, така и във всеки магазин.

Сред сериозните критици на дигиталното евро е Нидерландия и нейната централна банка Nederlandsche Bank (DNB). Нейният гуверньор бе един от първите в Европа, който загатна, че няма да се учуди, ако Доналд Тръмп един ден не прибегне до американските разплащателни системи като своеобразно „оръдие“ за натиск срещу политиката на ЕС.

Наред с нидерландците се чуват и критици, които са загрижени за поверителността и защитата на личните данни. Плащането в брой е анонимно, но транзакция с дигиталното евро може да бъде регистрирана. ЕЦБ уверява, че във валутата ще бъдат вградени достатъчни гаранции за поверителност и че ще се гарантира, че плащанията с дигиталното евро ще бъдат толкова анонимни, колкото и кеш.

Въпросите за поверителността тепърва ще бъдат на масата на преговорите с държавите членки и повече яснота ще има най-късно в края на годината.

В своя кореспонденция за 3е-news вече ви загатнах и за друг проблем пред дигиталното евро, който се поставя от съседна Белгия. Малко преди юлския дебат в Европейския парламент, в местната преса излезе коментар на белгийската асоциация Febelfin, която пита политиците дали става въпрос за суверенитет или просто за скъп политически експеримент. Докато европейските институции представяли дигиталното евро като инструмент за стратегически и цифров суверенитет, част от банковия сектор поставял под въпрос дали проектът решава реален проблем.

Белгийските банки, по сондирано мнение от асоциацията, определят идеята като политически амбициозна, но икономически трудно защитима предвид необходимите инвестиции, оценявани на около 18 млрд. евро. Какъв е смисълът да инвестираме 18 милиарда евро в нещо, което никой не чака?“, пита Михаел Ансеу от организацията, определяйки дигиталното евро като „дигитална валута без мисия“.

Банковият сектор предупреждава и за потенциални рискове за финансовата стабилност.

Ако значителна част от средствата бъде прехвърлена от банковите сметки към дигиталните портфейли, банките ще разполагат с по-малко ресурс за кредитиране на домакинства и компании. При кризисни ситуации подобно пренасочване на средства може да ускори банкова паника и да засили финансовото напрежение.

Следващият въпрос

Банките вече приемат, че въвеждането на дигиталното евро трудно може да бъде спряно. Вместо това настояват за постепенно внедряване, допълнителни гаранции срещу измами и максимално използване на вече съществуващата платежна инфраструктура.

Търговците в еврозоната ще бъдат задължени да приемат дигиталното евро, ако вече приемат други електронни средства за плащане. За потребителите услугата ще бъде безплатна, докато за бизнеса ще останат разходи, съпоставими със сегашните такси за картови плащания.

Остава обаче най-важният въпрос – ще използват ли европейските граждани дигиталното евро?, пита в свой репортаж фламандската обществена медия VRT. Отговорът не зависи само от законодателството, а и от готовността на търговците, онлайн платформите и потребителите да възприемат новия начин на разплащане. Именно това ще покаже дали дигиталното евро ще се превърне в инструмент на европейския цифров суверенитет или ще остане скъпа инфраструктура с ограничено практическо приложение.

ЕЦБ не очаква скоро дигитално евро

Европейската централна банка не очаква скоро появата дигитален портфейл. В един свой коментар по темата подчертава, че все още е в подготвителна фаза. След това Управителният съвет ще реши дали да продължи - но само след приключване на законодателния процес и одобрението на всички държави членки. Дори при одобрение, внедряването ще отнеме време.

ЕЦБ очаква разработката да продължи между две и три години, което съвпада и с визирания от нидерландското правителство срок от 2029 г. Президентът на Deutsche Bundesbank Йоахим Нагел също прогнозира, че това няма да се случи по-рано от края на 2028 или 2029 г.

Дигиталното евро няма да се конкурира с частните платежни средства. То ще ги допълни, улеснявайки европейските частни платежни решения да разширят обхвата и функциите, които предлагат, казва еврокомисарят Валдис Домбровскис "Еврото се превърна в знак на икономическата сила на Европа и символ на европейското единство в света. Наложително да насърчаваме стратегическата си автономия и да използваме максимално възможностите на дигиталната епоха. Проектът за дигитално евро е в основата на нашата програма за дигитални финанси. Приветствам скорошния напредък, постигнат от съзаконодателите и очаквам трилоговите преговори, започващи следващата седмица", заявява комисарят след среща на еврогрупата.

Преговорната рамка 

Пътят на дигиталното евро ще докато стигне до портфейла на бизнеса и гражданите ще е труден и трънлив, както се вижда още от пленарния дебат на евродепутатите. От разпространено съобщение стана ясно, че някои политически групи са оспорили решението за междуинституционални разговори. Никак няма да е лесно и на испандския докладчик Фернандо Наварете Рохас (ЕНП), който ще ръководи преговарящия екип на Парламента. Скоро ще започнат преговорите с Ирландското председателство на Съвета на ЕС, представляващо държавите членки. Преговорите ще бъдат проведени на базата на изяснена рамка с правила

Цифровото евро ще бъде нова електронна форма на пари, емитирани от Европейската централна банка (ЕЦБ), и ще работи онлайн и офлайн.

В цифровото евро ще бъдат включени гаранции за неприкосновеността на личния живот. Транзакциите ще бъдат проверявани, без да се разкриват лични данни, които ще бъдат обработвани само до степента, строго необходима за функционирането на системата.

От повечето фирми ще се изисква да приемат цифровото евро. Изключения ще се прилагат за самостоятелно заетите лица и малките предприятия и микропредприятията, които не приемат други цифрови плащания.

Основните услуги, като откриване на сметка, държане и управление на средства и достъп до поне един платежен инструмент, ще бъдат безплатни.

За да се защити финансовата система, ще има таван за това колко цифрови евро може да притежава всяко лице.

Банките и доставчиците на платежни услуги от държави от ЕС извън еврозоната ще могат да разпространяват цифровото евро.

Държавите от еврозоната ще бъдат задължени да поддържат достъпа до пари в брой, предприятията няма да имат право да забраняват парите в брой, а държавите членки ще трябва редовно да наблюдават наличността на пари в брой, като обръщат специално внимание на уязвимите групи, като възрастните хора, лицата с ниски доходи и хората без достъп до традиционната банкова система.

А личното пространство?

Друг въпрос, който не е все още ясно изразен в преговорната рамка е за личното пространство. Доцентът по финанси в университета в Утрехт Лабрини Зарпала поставя на внимание притеснение, че правителствата ще могат да проследяват всяко плащане с дигитални евро. Според нея, въпреки че ЕЦБ нямала да има достъп до лични данни за транзакции, все пак щяло да има определена проследимост. „Пълната анонимност не е реалистична, нито е желана. Правилата са необходими просто за предотвратяване на измами и пране на пари. Затова е напълно възможно ЕЦБ да постави лимити за офлайн плащания", прогнозира икономистката и прави уговорка, че всичко зависи от преговорния процес между институциите и държавите членки.