В края на юни температурите в Европа надхвърлиха 40 градуса по Целзий, което доведе до бум в търсенето на вентилатори и климатици. Днес, когато горещите вълни се превръщат в новата нормалност, Европа е в дилема – как да се охлажда като същевременно търси алтернативи на традиционните климатици , които допълнително затоплят Земята. Бързо трябва да се мисли за нови, екологично чисти технологии, които трябва да решат този проблем.
Къщите в Северна Европа, които са построени да задържат топлината вътре през зимата, се превръщат в пещи с настоящите летни температури. В Южна Европа традиционната архитектура с дебели каменни стени и устойчиви на слънчевите лъчи капаци също са на предела на възможностите.
Още по темата: Охлаждане на дома и намаляване на екологичните тревоги: Какви са скритите предимства на слънчевите панели по покривите? | 3e-news
Наскоро ви
разказах за едно проучване, което показва че само 20% от европейските
домакинства в момента имат климатик при 90% в Съединените щати. Прогнозата на Международната енергийна агенция (IEA) е , че
две трети от домакинствата по света ще притежават климатик до 2050 г.
Този бърз
напредък превръща климатизацията в ново „оръжие“ за европейските политици. Тези
от десния политически спектър използват темата като обещание за комфорт и
свобода. Например, френската крайнодясна Марин Льо Пен обещава да въведе
климатизация в цяла Франция, докато британските консерватори искат да отменят
регулациите за нулеви нетни емисии, които ограничават инсталациите на климатици
в новото строителство.
От лявата страна
на политическия спектър се изсипва ожесточена критика. Социалистите смятат, че
активното охлаждане основно носи полза за богатите и предупреждават, че Европа
ще се окаже в порочен кръг на стремглаво нарастващи енергийни разходи и
допълнителни емисии, подобно на ситуацията в САЩ и Азия.
От трета страна
се чува критиката на климатолози и учени, според които устройствата, които ни
охлаждат, същевременно затоплят Земята. Електричеството за климатици вече е
отговорно за 3% от световните емисии на парникови газове – повече от
авиационния сектор, отбелязват нидерландски специализирани сайтове.
Традиционните
системи често изпускат флуорирани газове, които са хиляди пъти по-вредни от
CO2. С постепенното премахване на тези газове от Европейския съюз от 2024 г.
насам по тази причина, търсенето на алтернативи е спешно. Естествените хладилни
агенти като пропан и амоняк са съответно силно запалими и токсични и оставят у индустрията
желание за алтернатива.
Решението може да
се крие в безгазовата технология, която Европа в момента е на преден план. В
Университета в Саарланд европейски консорциум работи по система с никел-титан,
съобщава Wired, цитиран от nu.nl. Този метал абсорбира
топлина когато се разтегне и освободи, прави помещенията до 10 градуса
по-хладни в сравнение с обикновен климатик. Други стартъп компании от
Обединеното кралство и Германия успешно експериментират с пластмасови кристали
и магнитни полета.
Експертите
предупреждават, че технологичният прогрес сам по себе си не е достатъчен.
Според IEA, градовете трябва да приоритизират "йерархия на
охлаждане": първо да се предотвратява прегряване с дървета, сянка и
отразяващи материали, и да се внедрява активно охлаждане само там, където
наистина е необходимо, например в болници и училища. Европа трябва да се
адаптира бързо, защото следващата гореща вълна вече дебне.