Федералното правителство на Белгия е решено да ускори процесите по дигитализация във всички сфери на обществения живот и за взаимодействието между отделните публични структури. За тази цел кабинетът е натоварил ресорният министър за модернизиране на публичната администрация Ванеса Мац, която да контролира процеса по създаването на изцяло нова държавна структура към кабинета – дигитална агенция.
 |
| Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС |
От разпространена стенограма се вижда, че министрите са били единодушни, че дигитализацията има нужда от свой орган, закони и кадрова структура. Само така можело да протичат процесите плавно, последователно и ефективно. Подробности за кои сектори ще следи новият орган не се споменават.
Дигиталната агенция ще разчита на управленска структура, която се състои от Дигитален стратегически съвет (DSB) и Дигитален стратегически офис (DSO). Дейността ще се концентрира и ще развива дигитализацията на базата на 7 стълба:
- Управление и дългосрочна стратегия
- Дигитална
основа
- Цифрови
компоненти
- Киберсигурност
- Вътрешен
ИТ пул
- Данни
- Иновации
и изкуствен интелект
Министерският
съвет е сметнал, че няма време за размотаване и е дал пълен мандат на ресорния
министър да започне първа фаза на изпълнението на проекта.
От структури към суверенитет
Дигиталната
трансформация и изграждането на центрове за данни са една от топцелите на това
правителство. От излязла наскоро краткосрочна стратегия е заложено 1 млрд. евро инвестиции няколко центрове за
данни, съобщават L'Echo и телевизия RTBF. Проектът има за цял да създаде цифров
суверенитет на страната. Тези най-съвременни изчислителни инфраструктури ще
бъдат проектирани да обработват голям обем от данни, генерирани от дронове,
сателити и други бойни единици, разположени на терен в реално време. Те ще позволят на въоръжените сили да
реагират бързо и ефективно като координират действията си въз основа на
актуални данни.
Проектът за
центровете е част от по-широка стратегия за цифров суверенитет, ръководена от
Белгия. Чрез разработването на собствени военни центрове за данни страната
възнамерява да ограничи зависимостта си от търговски и особено чуждестранни
доставчици, които в момента управляват по-голямата част от публичните и
частните данни. Тази ориентация има за цел да предотврати рисковете от
кибершпионаж, саботаж или прекъсване на достъпа до данни в случай на
международни съдебни спорове или конфликти, разяснява още специалистът
Същевременно
Центровете за данни са много енергоемки. Ако проектът се осъществи, само за
тяхното поддържане ще са необходими два нови атомни реактора. Световната
практика показва, че през 2024 г. подобни центровете за данни са погълнали
около 1,5% от генерираната електроенергия - 415 TWh. Очакванията са,
че към 2030 година те ще консумират около 945 тераватчаса TWh, или
малко под 3% от общото глобално потребление на електроенергия по това време.
Защитата на
информацията и критичната инфраструктура от външно влияние става все
по-належаща, нужни са спешни мерки с оглед на хибридната война между Русия и
Украйна. Днес се водят боеве на терен, но и в киберпространството. То е
по-малко видимо за широката общественост, но не по-малко пагубно, казва Жорж
Атая, специалист по киберсигурност в Solvay Business School.
"Русия има
цели батальони от хакери, специализирани в определени области с огромна ударна
сила. Типичните цели на тези компютърни атаки са банки, медии, официални
правителствени сайтове, стратегическа енергийна инфраструктура, транспорт, И,
разбира се, гражданското и военното разузнаване“.
„Следователно интернет се превръща в оръжие като всяко друго, а киберпространството - дигитално бойно поле. Целта е да се дестабилизира, да се парализира. Кибератаката може да бъде толкова ефективна, колкото и физическата атака и не е нужно да движите хора, за да я направите", отбеляза Федра Клоунер, заместник-директор на Белгийския център за киберсигурност (CCB). Това е, което руските военни определиха като "Война от ново поколение" още преди 10 години.