Ограниченото корабоплаване по Рейн и Дунав свива товарните превози, увеличава транспортните разходи и поставя под натиск индустрията, След туризма следващият потърпевш може да се окажат рафинериите
Сред най-засегнатите е река Рейн. С дължина от
1 290 километра – от Швейцария до Северно море – тя е ключов транспортен
коридор за въглища, петролни продукти, желязна руда, химикали и контейнери със
стоки.
| Снимка: Личен архив |
Нивото на Рейн се измерва при германския град
Кауб, между Кобленц и Майнц. През юли то е спаднало до най-ниската си стойност
от 2018 г. насам, показват данни на германското правителство. Очакванията са
плавателната дълбочина да намалее още през тази седмица и да достигне
най-ниското си ниво от началото на измерванията през 1990 г.
Последиците вече се усещат от транспортния сектор. Ако преди година по реката са се движели кораби, натоварени с между 2 000 и 3 000 тона товари, сега много от тях могат да превозват едва между 200 и 300 тона. Ограниченият капацитет предизвика рязък скок в търсенето на транспорт и съответно в цените.
- Превоз от Ротердам до Базел вече достига около 200 евро на тон при приблизително 28 евро на тон година по-рано, разказва Емил де Барбансон от Spotbarge – агенция, специализирана във вътрешното корабоплаване.
Ако ниските водни нива се задържат, следващите
потърпевши ще бъдат рафинериите и производствените предприятия, които зависят
от редовните доставки на суровини и износа на готова продукция.
Още по темата:
- Европа се движи по инфраструктура, неподготвена за новия климат | 3e-news
- Дунав и Рейн пресъхват, ЕС остава без обща водна стратегия | 3e-news
- Европа влиза в битката за водата | 3e-news
- Горските пожари в Европа носят щети за 129 млрд. евро
Сериозни проблеми има и по канала Твенте в
Нидерландия – друга ключова точка за вътрешното корабоплаване. Продължителната
суша наложи затварянето на шлюзовете и входната точка към канала. От държавната
водна агенция Rijkswaterstaat обясняват, че мярката е необходима, за да бъдат
предотвратени необратими щети върху почвите, природата и дигите. Местните
власти вече настояват за държавна помощ, която да компенсира компаниите,
понесли икономически загуби от прекъснатите транспортни връзки.
Подобна е ситуацията и по Дунав – другата
стратегическа река за европейската логистика. В българо-румънския участък са
отчетени нива от минус 69 сантиметра спрямо кота нула, като тенденцията остава
низходяща. Край Видин заседна круизен кораб, а 238 пътници бяха евакуирани.
За да избегнат подобни инциденти,
туроператорите вече започват да отменят резервации. Речните круизни кораби все
още могат да плават до Унгария, но няколко плавателни съда са заседнали или
чакат в пристанища заради ниските води, разказва пред британския вестник The
Independent Ласло Сомоди, главен изпълнителен директор на туристическия
оператор MAHART-PassNave.
Международните речни круизи са най-важният
сегмент на унгарската корабна индустрия. Те превозват около 600 000 туристи
годишно и носят значителни приходи за местната икономика. Само през юли ниските
водни нива и отменените плавания са довели до 18% спад в резервациите.
Операторът Avalon Waterways също съобщи, че е бил принуден да отмени няколко
предстоящи круиза по Рейн и Дунав.
Проблемите не се изчерпват с транспорта.
Опустошителните горски пожари тази година могат да причинят до 129 милиарда
евро преки и косвени икономически щети. Това заяви в радио интервю
нидерландският изследовател от Университета в Манхайм Бертрам де Рой, според
когото с всяка изминала година цената на природните бедствия расте все
по-бързо.
Досега Европейският съюз обикновено оценяваше
годишните щети от горските пожари на около 2,5 милиарда евро, но тази
сума включва основно преките разходи за гасене и овладяване на пожарите. В нея
не се отчитат косвените последици за туризма, транспорта, земеделието и
останалите икономически сектори.
Според де Рой големите пожари в Южна Европа не
само унищожават природни ресурси, но и нанасят тежък удар върху регионалната
икономика. Освен разходите за овладяване на огнената стихия са необходими
значителни средства за възстановяване на инфраструктурата и за по-добра защита
на засегнатите райони. При мащабни пожари брутният регионален продукт може да
се свие с до 5%.
