Правителството на Бард Де Вевер цели да задържи инженерите и учените, необходими за поддържане на иновативна иновационна екосистема
Белгия окончателно
се връща на атомната карта на Европа и предприема ударни инвестиции, става ясно
от решение на кабинета. По този начин правителството на Бард Де Вевер изпълнява
едно от поетите предизборни обещания да отмени действащия повече от две
десетилетия закон за спиране на атомните реактори. Обещанието е в бюджета като за
начало да бъдат осигурени 11 милиона евро за научи изследвания в ядрената сфера.
Медиите в
страната припомнят на кратко идеята да се затворят седемте налични реактора
идва още през 2003 година след договорка между зелените от Ecolo и франкофонските либерали от MR. Дебатът вървеше през годините на приливи
и отливи, но крайната цел бе да се затворят всички атомни централи до 2025
година.
След началото на
войната в Украйна, последвалата газова и енергийна приза, в множество
кореспонденции съм разказвал специално за 3е-news как предишното правителство на Александър Де Кро
буквално за една нощ и накрак пренебрегна действащото законодателство и
предприе действия за преговори с компанията-майка Engie да се удължи живота на двата останали
реактора. Договорката продължи в продължение на 2 години, почти до края на
мандата на този кабинет. Въпросът с бъдещето на АЕЦ остана като нерешено досие
за техните „наследници“ в кабинета.
За настоящия министър
на енергетиката Матьо Бие решението за рестартиране на атомната програма е "прагматична"
промяна. Според него като първоначалното спиране и изваждане на петте блока е
било мотивирано от идеологическото убеждение, че зелената енергия може напълно
да замени ядрената енергия. Геополитическата обстановка обаче показала, че
Европа има нужда от нея и от иновативни проекти.
Следващите години
енергиен иновационен фонд ще подкрепи 8 проекта сред 41 кандидати - компании,
изследователски центрове и университети. Сред водещите критерии в избора е доколко
те ще оказват влияние върху декарбонизацията и способността им да осигурят
стабилно енергийно снабдяване.
Според енергийния специалист Деймиън Ернст тази инвестиция е
нещо повече от просто инфраструктура. Става дума за поддържане на
интелектуалната инфраструктура на страната. Чрез инвестиции в научни
изследвания, Белгия цели да задържи инженерите и учените, необходими за
поддържане на иновативна иновационна екосистема. Голяма част от финансирането е
предназначено за малки модулни реактори (SMR) – които са по-гъвкави и по-бързи
за изграждане от традиционните електроцентрали – както и за изследвания в
областта на термоядрената енергия.
Въпреки че сумата от 11 милиона евро е малка в сравнение с разходите за изграждане на
нови електроцентрали, Ернст твърди, че истинската ѝ стойност се крие в
развитието на човешкия капитал. Той предполага, че за да успее този преход,
такива инвестиции трябва да станат постоянна част, а не еднократен жест.
Този последен
грант бележи края на Фонда за енергиен преход, който е разпределил почти 200
милиона евро по 140 проекта през последните десет години, засилвайки
сътрудничеството между индустриалния сектор и академичните институции.