Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

четвъртък, 4 януари 2024 г.

Емисиите CO2 на Германия спаднали до ниво отпреди 70 години


Въглеродните емисии на Германия са спаднали до най-ниското си ниво от 70 години насам - 673 милиона тона през 2023 г., показва проучване на  мозъчния тръст Agora Energiewende. Година по-рано са били 746 млн.

Picture: Личен архив

Резултатите до голяма степен се дължат на свитото потребление на електроенергия от въглища. Въпреки че през 2022 година страната беше принудена заради войната в Украйна да увеличи енергията от замърсяващите ТЕЦ-ве в микса, като цяло се отчита, че използването им с всяка изминала година все повече се ограничава. Каквато е и дългосрочната политика на федералното правителство, оглавявано от Олаф Шолц.

Авторите на изследването посочват, че ТЕЦ-вете са използвани по-малко през 2023 година, тъй като цяло потреблението на енергия в Германия е спаднало с 3,9% на годишна база, отразявайки трудностите в индустриалния сектор.

Емисиите от индустриалния сектор са намалели с 20 милиона тона или 12% на годишна база. Освен това страната е генерирала повече електроенергия през 2023 г., половината от която от възобновяеми източници, а една четвърт от ядрена енергия, отбеляза мозъчният тръст. Делът на енергията от въглища е спаднал до 26% при 34% през 2022 година.

Преобладаващият дял на зелената енергия е микса беше отбелязан и в друг доклад на ресорната организация BDEW. Посочено бе, че вятърните паркове са произвели 13.4% енергия и донякъде са компенсирали спадът на офшорните (-8,6%). При фотоволтаиците е отчетен ръст от 4,6% и исторически нива през юни - 113,5 милиарда киловатчаса.

"Цифрите показват, че сме на прав път", казва в изявление Керстин Андреа, президент на BDEW и припомня, че правителството си е поставило за цел до 2030 година делът на ВЕИ енергията в микса да достигне 80%

Припомням, че Германия се отказа от ядрената енергетика, след като през миналата година затвори последните три електроцентрали и заяви, че до 2030 година ще затвори и въглищните ТЕЦ-ве. Към момента в цялата страна действат двайсетина такива. Същевременно Берлин усилено инвестира в LNG терминали. Плановете са през 2024 да бъдат общо 9.

Освен на втечнен газ, Германия ще разчита много и на синьо гориво от своята съседка Белгия. През пролетта, по време на среща между белгийския премиер Александър де Кро и немският канцлер Олаф Шолц, бе договорено газовите доставки да бъдат двойно увеличени. 

СЪСЕДКО ПРИЗНАНИЕ

Добрите резултати в зелената енергия се отчитат и от съседската нидерландска преса. В публикация на специализирания икономически портал nu.nl се казва, че 56% от произведения в Германия ток е вече „зелен“ докато в Нидерландия този процент е около 50. 

Към чистата енергия се посочва и ролята на ВЕЦ-овете, които са генерирали близо 17% в микса за миналата година, посочва се и многото изградени вятърни и слънчеви паркове. Мощности, с които Германия иска да стане климатично неутрална до 2045 година.

вторник, 2 януари 2024 г.

Белгия се готви за интензивни валежи и наводнения

Белгия се готви за интензивни валежи следващите дни. Очаква се между 50-70 литра на квадратен метър. Според прогнозите на метеоролозите най-много количества дъжд се очаква във Валония и по белгийско-френската граница. За там е обявен жълт код. Денонощно се следят нивата на реките Дендер и Горна Шелда.

Picture: nieuwsblad.be

Ситуацията допълнително се усложнява от пориви на вятъра на места до 100 км/ч, чиито пик се очаква по крайбрежието в ранния следобед.

Катрийн Смет от Фламандската агенция по околна среда предупреди по обществената телевизия, че се очаква доста критична ситуация в късния следобед.

„Очаква се в близките часове да бъдат наводнени много ниви и ливади по поречието на Дендер и Горна Шелда. Не е изключено и наводнения в ниските части по поречието също да бъдат наводнени. Следим ситуацията на място и вече сме уведомили различните служби за извънредни ситуации и кризи“ каза още тя.

Кметът на белгийското селище Нинове Таня Де Йонге вече е предупредила за опасността жителите. Информирала ги е, че могат да отидат и предварително да се снабдят с чували с пясък. Такива ще бъдат поставени превантивно на най-уязвимите точки на селището.

Пред медиите кметицата заяви, че през почивните празнични дни около нова година са разчистени всички огради, храсти и трева по речното корито на Нинове. Премахнат е и цяла мостова конструкция като превантивна мярка. Нивото на водата се следи денонощно.

Активиран е спешен телефон и всеки, който има щети от бурята, наводнения или има нужда от пожарната. Сигнали се приемат и на авариен електронен портал  вътрешните работи активираха спешния номер 1722 вчера. Само най-неотложните ситуации ще се приемат на спешния телефон 112.

Междувременно и Франция се готви за интензивни валежи. 10 френски департамента са в повишена готовност за борба с наводненията. Сред тях е и силно засегнатият през миналата година Па дьо Кале, където бяха затворени училищата в 74 общини.

Нидерландия също е в повишена готовност, макар и да няма пряка опасност. Властите следят изкъсно ситуацията, след като Рейн повиши нивата си както в нидерландска, така и в германската част.

понеделник, 1 януари 2024 г.

Белгия отбелязва историческо ниско ниво на безработицата

Белгия отбелязва най-ниското ниво на безработицата от седемдесетте години на миналия век. В края на ноември в трите регионални служби по заетост са записани близо 273 000 души. 

Цифрите дават основание на анализаторите на пазара на труда да говорят за историческо дъно, съобщава фламандската обществена телевизия.

На снимката: Фламандската служба по заетост VDAB

Данните показват значителен спад на безработните в сравнение с предходните години. През 2019, 2020 и 2021 г. над 300 000 са били безработни в края на всяка година. Ако искаме да намерим по-ниски стойности, тогава трябва да се поровим далеч назад в годините след 1970, казва анализаторът от HR компанията „Ранстад“

„Спадът на безработицата по всяка вероятност се дължи на усилията за регионалните служби по заетост да върнат максимално бързо безработните обратно на пазара на труда като им се предлагат форми на подкрепа. Освен това, по време на последните две правителства – на  Шарл Мишел и Де Кроо бяха разкрити много нови работни места, повече от всякога“, отбелязва специалистът.

Наблюденията на Денис са, че Белгия се фокусира все повече върху услугите и по-малко върху индустрията. Според анализатора много от работещите пенсионери са заменени от по-млади и по-добре квалифицирани търсещи работа.

Как изглежда регионалната картина на заетостта? Според данните на „Ранстад“ тя е неравномерна. Във Фландрия пълната заетост вече не е утопична мечта, докато в региона Брюксел-столица и на Валония безработицата е малко по-висока. 

Фламандската част е приключила годината с 3,83% безработни (-5,5% спрямо година по-рано). В Брюксел 14,13% от работната сила е безработна (-3,9% спрямо 2022) и  9,76% във Валония.

От 1 януари се въвежда нов пилотен проект за уязвими младежи без диплома. Те ще могат да "чиракуват" в компания и да получат професионална квалификация. Новият инструмент засега ще тръгне само във фламандска Белгия. Стажуването в продължение на две години и ще завършва с тест за продобита квалификация.

Друг проблем за страната, освен младежката безработица, е тези, които нито работят- нито търсят работа. Тази социална група се превръща като пречка пред амбициите на отиващото си федерално правителство да си гарантира 80% работещо активно население. Според направено проучване на университета в Гент, въпреки че нивата на заетост от последните две години значително са се завишили, целта все още е трудно постижима. А това рефлектира съществено върху приходите за пенсии в бюджета.

Разглеждана на европейско равнище, около половината от държавите-членки на ЕС вече отговаряли на този праг от 80 % работещо активно население. Съседите на Белгия - Нидерландия отчита 83,2 %, а Германия - 81,8 %.

"Основният проблем на белгийския пазар на труда не е безработицата, която е под средната за Европа, а високата неактивност", коментира пред The Brussels Times  Стейн Барт, професор по икономика на труда от университета в Гент. По негови данни към есента на 2023 г. над 1,2 млн. души на възраст между 25 и 64 години нито работят, нито търсят работа.

Тази група, по думите му, се наричала "неактивна" популация. Ученият прави уточнение, че те не спадат към групата на безработните, които чрез бюрата по труда все пак търсят работа. Това са дългогодишни безработни, които са без помощи, домакини или такива с трайни заболявания, които могат да извършват дейност от дома, но не желаят.

"Тези, които са виновни" за високия процент на неактивност, са мъжете (16,5%), а не жените. Само в Италия и Хърватия, процентът на неактивност сред мъжете на възраст 25-64 години е по-висок от този на Белгия, посочва Стейн Барт.

Възрастните хора също са по-склонни да бъдат неактивни: един на всеки трима души на възраст между 50 и 64 години няма работа, нито търси такава. Изследователите твърдят, че решението на проблема се крие в цялостна реформа на пазара на труда.