Белгия тества автономни автобуси за трансфер на хора и поща

Белгийската обществена транспортна компания De Lijn започна пилотен проект с автономни микробуси в Льовен. В момента превозните средства се движат през града без пътници, но от средата на ноември за два месеца ще превозват и пътници, съобщи ежедневникът HLN.

Снимка: De Lijn

Превозните средства ще пътуват по фиксиран маршрут. Вносител на парка е технологичната компания WeRide, в която Renault Group е акционер. Те вече се използват в търговската мрежа в Китай и преди това са били успешно тествани в Цюрих, Барселона и наскоро в Париж.

Местната власт в подкрепя пилотния проект и подчертава значението на безопасния и поетапен подход. "Льовен е град, който прегръща иновациите. Ето защо ние правим нашите улици достъпни, за да помогнем за този проект възможен", казва Дирк Вансина, общински съветник. "В същото време смятаме, че е от решаващо значение тази фаза на изпитване да предлага необходимите гаранции за безопасност. Обучен стюард винаги ще присъства на борда, за да се намеси, ако е необходимо. По този начин подготвяме стъпка по стъпка безопасно въвеждане на този тип превозни средства за пътниците от Льовен, започвайки от средата на ноември."

Автономните превозни средства предлагат уникална възможност за трансформиране на градовете и мобилността, според компанията за обществен транспорт. "С този първи проект ние използваме потенциала на автономните превозни средства, за да повишим пътната безопасност, да намалим задръстванията и да облекчим проблемите с паркирането", казва Аник Де Ридер (N-VA), фламандски министър на мобилността.

Синдикатите ACOD и ACV обаче гледат критично към самоуправляващите се микробуси, но засега не се притесняват от възможна загуба на работни места. 

"Всичко все още е в начален стадий", казва представителят на ACOD Димитри Ван Кан. "Не очакваме никакво въздействие в краткосрочен или средносрочен план."Освен това законодателството все още не е готово за това", добавя секретарят на ACV Барт Рейнс.

Подобен проект бе тестван и в столицата на провинция Хаселт. Бусче пилотно изпълняваше курсове на паркинг по определен маршрут. Впоследствие бяха поканени да се возят доброволци. При една от маневрите обаче на пътя изскочило животно и автобусът се озовал в близката ограда. 

Снимка: VRT

При друг случай, случаен минувач „притеснил“ автономното возило и то излязло от пътя и се дръннало в жив плет. За щастие без сериозни щети върху други спрели наоколо автомобили. Пътуващи вътре доброволци разказали, че автоматичната аварийна спирачка не сработила, въпреки че трябвало да идентифицира всякакви предмети, хора или автомобили.

„Автономният автобус може да е бъдещето, но това бъдеще е все още далеч“, е заключението на експерта по мобилност Крис Петерс,който преподава инженерство в местния университет. Професионалното му любопитство го накарало и той да седне сред малцината в тесния салон.

Забелязах колко стресиран беше стюардът. Логично е, той ми каза, че нещо подобно се е случило по-рано същия ден, разкри пред радио 2 транспортният специалист. Попитан защо е нужен стюард, преподавателят заяви, че при проект в толкова ранна фаза е нужен такъв, за да гарантира, че всичко протича гладко, но дори той не е успял да предотврати инцидента.

„Стюардът правилно активира аварийната спирачка, но нищо- автобусът не реагира и просто продължи по пътя си направо в оградата. Цяло щастие, че нямаше минувачи, а само живия плет пострада“, казва Петерс.

В Белгия усилено се говори, че това е бъдещето, но транспортните специалисти са скептични. „Едно далечно бъдеще, но не и сега. Първите пилотни тестове на такива проекти са започнали в страната през 2022 година. Резултатите, очевидно не са надеждни и проектът е спрян.

„Винаги съм бил скептичен и очевидно не без основание. Разгадаването на поведението на  другите участници в движението е по-трудно, отколкото си мислите. Този тест, при минимална скорост, пострада само жив плет и причини стрес на няколко души. А когато се вдигне скоростта и се включат и изскачащите велосипедисти и пешеходци, какво става“, пита специалистът.

В довода си посочва още един пример. Когато на пътя двама велосипедисти се засекат, могат да се погледнат в очите и да преценят кой по кой път да поеме. При автономния автобус не можете да погледнете шофьора в очите. Велосипедист или пешеходец отстрани на пътя е последното нещо, което искаме.

От местната община също с неохота казват, че ще се наложи да прекратят проекта на този етап заради няколко инцидента, при които технологията на борда не е сработила не е според очакванията. Управниците в Хаселт биха се върнали отново по проекта при гаранции за модернизирана и сигурна система.

Автономният бус като поща на поискване

През 2022 в индустриалната зона на Мехелен също започна пробен тест на автономно бусче за превоз на пътници на кратки разстояния и на малки колети, разказа тогава общинският съветник Вики Ванмарке. Идеята е в бусчето да бъдат инсталирани шкафчета на пощенския оператор Би Пост. Получателите могат да посочат час, в който возилото ще пристигне при тях. Или обратно – да заявят час, в който да си поставят пакета. Пилотният тест продължи 2 месеца, в който не са посочени сериозни инциденти.

От първия плах опит преди 3 години до сегашният проект в Льовен са били използвани и проиграни стотици ситуации, а системата коренно променена, уверява компанията WeRide. Кръстили са автобуса Robobus,който вече бил успешно тестван в Китай, Цюрих, Барселона и Париж. За неговата надеждност в бъдещето застанала с името си  и експертизата френската Renault Group, която акционер, разказва вестник „Де Tейд.“

Robobus е оборудван с 20 сензора, включително техника за измерване на разстояния с помощта на лазерна светлина и HD камери. Автобусът има 360-градусова видимост до 200 метра и може да прогнозира и вече предвижда движението на други превозни средства, велосипедисти и пешеходци.

"Навлизането в Белгия е стратегическа стъпка в растежа на WeRide", казва Дженифър Ли, ръководител на международните отношения в китайската компания. "Европа е важен пазар за автономни превозни средства със силни публични инвестиции, като Белгия се откроява като иновационен център с фокус върху мобилността."

Пилотният проект в Льовен е част от европейска инициатива, финансирана от EIT Urban Mobility (Европейски институт за иновации и технологии), орган на ЕС, който ускорява прехода към устойчива мобилност. Бюджетът на проекта е 600 000 евро.

От Robobus до Robosweeper

WeRide, която е основана през 2017 г. и е със седалище в Гуанджоу, Китай, има батерия от самоуправляващи се превозни средства под покрива си. Произвежда самоуправляващи се таксита (Robotaxi), микробуси (Robovan), автобуси (Robobus) и улични метачни машини (Robosweeper).

Китайската технологична компания е листната на американската технологична борса Nasdaq от края на октомври миналата година. WeRide регистрира оборот от 17,8 милиона долара (15,2 милиона евро) през второто тримесечие на 2025, което е увеличение от 61% на годишна база, но също така отбеляза загуба от 57 милиона долара за същия период.

Това лято WeRide в Париж предостави автономен трансфер за гостите по време на тенис турнира Ролан Гарос. В Сингапур WeRide получи зелена светлина през юли за превоз на пътници със своя самоуправляващ се микробус. В Шенжен, Китай, наред с други, робобусите вече се използват в обществения транспорт.

Подобна практика за автономни бусчета заговори да внедри белгийското летище „Завентем“, а тестове вече бяха направени на „Схипхол“ през 2024 г. Нидерландскот летище иска всички превозни средства да се движат без емисии и автономно до 2050 г. Това означава, че пътниците също ще бъдат извозвани до самолета си с автобус без шофьор в даден момент.

Автоматизацията, интелигентните решения и участието на ЕК  

 Автоматизацията в автомобилния транспорт е сред приоритетите и във втория мандат на Европейската комисия, начело с Урсула фон дер Лайен. Повечето проекти попадат точно в ресора на нашия еврокомисар по иновациите Екатерина Захариева. От разпространена справка до медиите през 2024 г. става ясно, че по водещата програма "Хоризонт Европа" идните години ще бъдат инвестирани най-малко половин милиард евро под формата на публично-частно партньорство. От 2021 г. насам са инвестирани други 159 милиона евро в научноизследователски и иновационни дейности в подкрепа на 19 европейски проекта за изпълнение на т.нар. инициатива Съвместна, свързана и автоматизирана мобилност (CCAM).

Коща: ЕС има програма, но се нуждае от дългосрочен бюджет

Цената на електроенергията, конкурентоспособност и единност – това бяха фокусните цели пред ЕС, които открои председателят на Европейския съвет Антонио Коща по време на среща с германския канцлер Фридрих Мерц. На практика той допълва дългата и напоителна реч на колежката си Урсула Фон дер Лайен пред евродепутатите в Страсбург. 

Председателката на ЕК мина като по конспект по целия дневен и дългосрочен план за блока като не пропусна да подчертае подкрепата си за Украйна, инвестициите във военно и технологично оборудване, конкурентоспособност, енергетика и политиката в Близкия изток.

Председателят на ЕС използва възможността и отново подчерта, че успехът на страните членки може да бъде постигнат само с единство. За да има резултати, Брюксел силно щял да разчита на силна Германия като европейски икономически мотор и „ключов стълб за ЕС“.

Още по темата в 3е News: Фон дер Лайен: Секторът на чистите технологии трябва да си остане европейски | 3e-news

След като вече посетихме повече от половината държави-членки на Европейския съюз, е ясно, че основните ни приоритети са сигурността и конкурентоспособността. Те са тясно свързани помежду си. Без сигурност не можем да имаме стабилна икономика, а без стабилна икономика е много трудно да подобрим общата си сигурност, отбелязва Коща и сякаш още под емоциите на пламенната реч на Фон дер Лайен продължава темата, че са нужни още много усилия по политиките за повишаване на конкурентоспособността, опростяването, намаляването на регулаторната и административната тежест, намаляването на цените на енергията, диверсифицирането на търговските отношения, мобилизирането на частен капитал, разширяване мрежата от партньори по целия свят и изграждане на нови съюзи.

Би било странно, ако в речта на европейски политик през последните 3 години да отсъства темата за Украйна и отбранителните способности. И Коща, разбира се, не пропуска. „За да можем да играем пълноценно ролята си на геополитически фактор, трябва също така да увеличим отбранителните си способности. Постигнахме исторически напредък през 2025 г.“, казва той и анонсира, че двете заседания на Европейския съвет през октомври ще бъдат от решаващо значение за ускоряване на тази работа.

В заключение от срещата с германския канцлер, Коща европейски дългосрочен бюджет, който да отговаря на тази програма, на нашите амбиции. „Бюджет, подходящ за целта, който ще ни позволи да изпълним приоритетите си. За целта е важно да подготвим добре обсъжданията си и да имаме дух на колективна отговорност, когато дойде моментът за вземане на решения“. Това беше една от основните теми в срещите ми с 27-те лидери по време на тази обиколка на столиците.

Френската енергетика в остава глух коловоз след поредния паднал кабинет

Поредно правителство пада във Франция, а с това се задълбочава и енергийната криза. Вече трета година браншът очаква приемане на Многогодишна енергийна програма, която да отпуши проекти и многомилиардни инвестиции.

С оставката на премиера Франсоа Байру (на преден план на снимката) на 8 септември, който сам поиска вот на доверие и го загуби, енергийният сектор остава без ясен план поне до избирането на следващия кабинет.

Screenshot: Аудиовизуална служба на ЕК 

Още по темата: Франция и Макрон една година търсятстабилния кабинет

На трупчета остават незнайно докога редица проекти във ВЕИ сектора, които чакат заветната пътна карта още от началото на 2023 година, припомня националната бизнес телевизия Би Еф ЕМ и цитира досегашният министър Марк Ферачи, който таял все пак надежда, че кабинетът ще се промуши през вота на депутатите и ще продължи с начертаната програма. Уви! Не така обаче мислеха мнозинството в парламента. Просъществувалият едва 9 месеца кабинет получи подкрепата на 194 депутати, а 364 натиснаха копчето „против“.

С вота се изпариха за неопределено време и надеждите, че най-сетне  третата поред многогодишна енергийна пътна карта на Франция до 2035 г. ще види бял свят. В нея е заложено енергийният сектор да се освободи от изкопаемите горива и да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. Заложено е и изпълнението на бленуваната мечта на президента Еманюел Макрон за повече атомни реактори от ново поколение EPR2.

Енергийни експерти, след като виждаха крехкия кабинет, още през лятото апелираха за публикуване на пътната карта, за да може да се осъществяват проектите – дори в условия на предсрочни избори. Опасенията бяха, че в ситуация на политически хаос се забавят покани за тръжни конкурси, осигуряването на инвестиции, обучения и подготовка на инфраструктура. От всички сектори най-потърпевш се оказвал този на вятърната енергия.

Енергийният бизнес никак не останал доволен като чул мотива на вече бившия премиер Байру и енергиен министър, че бавели пътната карта, за да може да се проведат още консултации и да се окомплектоват по-добре мненията на отделните страни,  партии и парламентарни групи. Сега, след като каруцата се обърнала енергийният бизнес хвърля вината именно на тях за батака, който оставят след себе си.

В очакване на по-добри времена

С оставката неясен остава планът на държавата и извършеното картографиране с приоритетни терени по всички на морски брегове, където ще бъдат изградени вятърни паркове. Очакваше се, ако всичко върви по план при редовен кабинет, постигане на цел 20% от микса на страната до 2050 г. да бъде от зелена енергия. Парковете трябва да произвеждат годишно по 45 гигавата (GW)  след три десетилетия при 1,5 GW в момента.

Във Франция към момента има 3 действащи големи вятърни парка и 3 са в процес на изграждане. Други два ключови проекта също са в ход и са на стойност 10 млрд.евро, стана през това лято ясно от съобщение на Европейската комисия, след като е поискано одобрение за държавна помощ. Със средствата ще бъдат изградени 2 дънно фиксирани офшорни вятърни парка - един в южноатлантическата зона и друг в зоната Centre Manche 2 в Нормандия.

По-рано през годината бе подписан колосален договор за 4,5 млрд. евро между държавния френски мрежови оператор RTE, Hitachi и Chantiers de l'Atlantique - световен лидер в офшорните инсталации.  Създаденият консорциум ще отговаря за изграждането на 3 високоволтови платформи и наземни конверторни станции за транспортиране на енергията, произведена от вятърните паркове.

По отношение на другия стълб на френската енергийна стратегия – атомната енергетика - 6 реактора EPR2 трябва да бъдат построени до 2050 г.

В енергийната инфраструктура Испания и Франция поставиха през пролетта начало по изграждане на нова междусистема свързаност, с която ще се увеличи с близо 80% капацитета за обмен на електроенергия до 5 000 MW, което се равнява на потреблението на 5 милиона домакинства. Проектът бе започнат точно в период когато двете страни бяха засегнати от масови спирания на електрозахранването. Очаква се по план проектът да бъде завършен през 2028 г.

Водородният сектор също остава в разкрачена поза, след като вече надигна глас заради пасивната позиция на държавата по отношение на поетите ангажименти, свързани с декарбонизацията и Зеления преход. Няколко браншови организации вече изпратиха петиция, в която изразяват притеснение и недоумение по отношение на редица сигнали, които поставяли под съмнение водещата роля на водорода за икономиката.

И климатът ще почака

В  допълнение на забатачените проблеми като кинжал над главата на новия френски енергиен министър вече виси становището, че Франция не е "готова да посрещне" последиците от изменението на климата. Изводът на Висшия съвет по климата, които излиза това лято с доклад от 200 страници и препоръчва на правителството най-спешните мерки, свързани с екологията, климатичните промени и ускоряване на декарбонизацията.

Франсоа Байру е четвъртият министър-председател на Еманюел Макрон по отношение на най-дълго задържал се на поста, след Елизабет Борн (603 дни между 2022 и 2024 г.), Жан Кастекс (682 дни между 2020 и 2022 г.) и Едуар Филип (1145 дни между 2017 и 2020 г.). Наградата за най-кратък мандат начело на правителство отива бившият еврокомисар Мишел Барние, назначен на 5 септември 2024 г и останал на остана на поста едва 99 дни.