Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.
Десетки хиляди
работници от автомобилната индустрия в цяла Германия обявиха, че излизат на протест
с искане да запазят работните си места. Социални бунтове срещу правителството
са планирани на 300 места. Сред протестиращите са флагманите на сектора Volkswagen, Mercedes-Benz, BMW AG, Audi, Porsche, големи
доставчици
Синдикатът IGMetall призова компаниите да не допускат китайската нискокачествена инвазия, от
която дълго време страда ЕС, да вземе работните им места. С транспаранти правителството
на Фридрих Мерц е призовано да намали енергийните разходи и да защити
вътрешното производство от евтин внос.
"Няма да
стоим безучастни и да гледаме как ключова индустрия се ерозира стъпка по стъпка.
Работниците не са виновни за грешките на държавата през последните години и
няма да плащат сметката за това сега", казва Торстен Грьогер, регионален
лидер на IGMetall в Долна Саксония и Саксония-Анхалт – една
от провинциите, която се превърна в първата стрела по политическите амбиции на
канцлера. Припомням, че тази провинция бе първата, която „Алтернативна за
Германия“ взе спечели регионалния вот и усили исканията за оставката на Мерц.
След проведените избори и в Берлин на 20 септември и „катастрофалното
отстъпление“ на ХДС, той упорито отказва да сдаде поста.
Бъдещето на този
кабинет обаче никак не е светло с оглед на всепо-засилените искания на автомобилните гиганти, чиито приходи заради
слабата немска икономика продължават да се стопяват.Volkswagen вече направи прогнозата за значително
свиване на печалбата и работи по мащабна реорганизация, при която 100 000
работни места по света ще изчезнат, а няколко германски фабрики са застрашени
от затваряне.
Стачката идва в
момент когато крайнолявата партия "Левите" печели вота в Берлин, измества
ХДС от челното място. Заканцлер Фридрих изборните резултати са "катастрофа", но не и
причина да подаде оставка, защото има планове за пакети от икономически,
данъчни и социални реформи.
Въпреки че браншове,
свои и чужди политици недоволстват и искат „неговата глава“, за Мерц тези
реформи са противоотровата, но се изисква „гръбнак, непоколебимост и търпение“.
Пилотен проект на
пристанището е първата стъпка към автономната логистика, ново законодателство, иновативни
решения и опростена бюрокрация в рамките на Бенелюкс
Пилотен проект с
автономен камион бе представен за първи път в Европа по време на изложение в
Антверпен. Проeктът е дело на технологичната компания InceptioTechnology и логистичния доставчик Group-GTS. С подкрепата на
мениджмънта да белгийския порт е решено тежкотоварното превозно средство от
есента да върти първоначално курсове на малки разстояния, а впоследствие чак до
Ротердам.
Снимка от
презентация на новия автономен камион
Камионът е
оборудван с автономна технология и ще
превозва контейнери денонощно между депо и различни контейнерни терминали. При
доказана ефективност ще бъдат внедрени още камиони без шофьори за логистичните
операции на пристанището.
С високия си обем
трафик, редовни транспортни потоци и относително контролирана среда,
пристанищата са идеални за тестване и разширяване на автономните технологии,
които да направят логистиката по-ефективна, по-безопасна и по-устойчива. Автономната
тежка механизирана техника без шофьори ще помогне в бъдеще да се реши проблема
с недостига на персонал за нощна смяна.
За иновативната
мисия и дългосрочната визия на пристанището Антверпен-Брюж вече разказвах
подробно в няколко статии през миналата година по повод първото издание на
изложението за автономна техника. Ръководството още тогава заяви, че е
амбицирано да обедини партньори и да подкрепи конкретни приложения за
формирането на подходяща регулаторна рамка.
За една година иновационните
предложения на стартъпи и утвърдени логистични оператори, кандидати за тестване
на десетки пилотни проекти, са се умножили многократно. Справка показва, че
автономните идеи засягат авиация, железопътен транспорт, морска и пристанищна
логистика.
С нотка на
задоволство пристанището заявява, че на бял свят са се появили и показани демонстрации за възможностите на дистанционно
управляван влак, дистанционно управляван кораб за вътрешна навигация, дори
прототип на автомобил с разрешение разрешен да се движи сам по обществени
пътища в Белгия.
На среща с
медиите мениджъри и иноватори си обещаха публично да работят бързо за създаването
на среда, в която иновациите се тестват, внедряват и мултиплицират. Пристанището
пък обещава да дава все по-голяма арена на проектите и по този начин да
допринася за укрепването на европейската конкурентоспособност и в частност
бленуваното от ЕК „родно“ производство.
Автономната
мобилност предлага големи възможности за нашите пристанища и логистични вериги,
включително като прави транспортните потоци по-безопасни, по-ефективни и
по-устойчиви. Но внедряването му трябва да бъде безопасно, отговорно и
подкрепено от ясна правна рамка. Затова тестването е важно, докато паралелносе осигуряват ясни и координирани правила.
В рамките на
инициативата, портът казва, че се работи на ниво Бенелюкс (Белгия, Нидерландия,
Люксембург) по създаването ефективна правна рамка, така че автономните
приложения да могат да функционират безопасно и гладко в дългосрочен план. „По
този начин целим да позиционираме Белгия като един от пионерите в автономната
мобилност“, заявява Жан-Люк Крюк, федерален министър по мобилността, климата и
екологичния преход.
За пристанището разрастващият
се капацитет на контейнерите изисква не само допълнителна инфраструктура, но и
по-умни начини за максимално използване на тази инфраструктура. С автономни
технологии изграждаме както по-ефективна логистика, така и силна международна
екосистема, допълва амбициите на държавните власти пристанищният съветник Йохан
Клапс.
Порт, мениджъри
и иноватори гледат към Екатерина Захариева
Автоматизацията в
автомобилния транспорт е сред приоритетите и във втория мандат на Европейската
комисия, начело с Урсула фон дер Лайен, която и наскоро по време на годишния
отчет също акцентира на тези приоритети. Повечето проекти попадат точно в
ресора на нашия еврокомисар по иновациите Екатерина Захариева. По водещата
програма "Хоризонт Европа" идните години ще бъдат инвестирани
най-малко половин милиард евро под формата на публично-частно партньорство.
Средствата са екологизиране и цифровизация на транспортния сектор.
Някои от
проектите, вече съм разказвал с кореспонденции aпрез 2023 и 2024 година, които
вече са стартирали и чакат своите следващи стъпки на развитие в преследване на
климатична неутралност през 2050г. Припомням накратко някои от тях
Проектът CHERISH2O и е насочен към пречистване и повторно
използване на отпадъчните води. Парньори са ExxonMobil, белгийският национален оператор Fluvius и още няколко компании с бизнес на
пристанището. Идеята е за изграждане на първата в Белгия топлоелектрическа
мрежа с отворен достъп. Тръбопроводите ще минават през технологични обекти, условно наречени
„район на следващото поколение“. Всички те на свои ред ще мога да черпят или
отдават на други остатъчна топлина и по този начин ще се оформи кръгова
икономика. Заводът ще произвежда приблизително 300 000 тона пластмаси без
изкопаеми горива като по този начин ще редуцира емисиите CO2 с поне 1,5 милиона тона годишно. За
изграждането на логистичната база са заделени 1,5 млрд. евро
Нов
координационен център, който ще оптимизира процесите по цялата морска верига –
от клиента до контейнера. Проектът е от решаващо значение за съкращаване на
времето на обработка и редуциране на отделяните въглеродни емисии. Всеки
елемент е направен от рециклирани материали, така че е в цялостната концепция
за кръгова икономика. Покривът е изцяло зелен, а водата от дъждовете се събира
в огромен контейнер. С 10 000 m² екологично външно пространство,
портът и прилежащият център и занапред ще насърчава биоразнообразието.
Зелената идеология е дори при крановете. От две години насам
пристанището използва екологични автоматични кранове. Те работят с ток от вятър
и инсталация за биогаз на обекта. До края на 2026 година техният брой ще бъде
17. С тях товарите ще могат да се подреждат на още по-голяма височина, а портът
ще разполага с повече налично пространство.
Завод
за производство на пластмаса без изкопаеми горива. За производството ще се
използва зелен метанол. Очаква се от мощностите да излиза годишно по 300 000
тона пластмаси без изкопаеми горива като по този начин ще редуцира
емисиите CO2 с поне 1,5 милиона тона годишно. За изграждането на
логистичната база са заделени 1,5 млрд. евро.
Човешкият фактор е също ключов елемент от цялостната
концепция за зеленото пристанище на бъдещето. Наред с иновативните проекти с
партньорите ударно се изгражда прилежаща инфраструктура и велоалеи за
велосипедисти. Подобно на много компании в Белгия и пристанищните власти
адмирират идеята идване на работа с колело. Инициативата се подкрепа и от
общината, която наскоро анонсира, че смята да коригира коритото на близката
река Шелда и да изгради подводен тунел за армията от фенове на двете гуми.
Да бъде
пристанище на бъдещето – това е дългосрочната и не лека задача на порта в
Антверпен, който широко е „отворил шлюзове си“ за технологичните иновации на
бъдещето.
Центровете за данни, електромобилите и термопомпите ще тласнат потреблението до 128 TWh. В доклад се предупреждава за нужда от нови мощности, въглищен ренесанс и внос
Нови центрове за
данни, все по-нарастващ автопарк с електромобили и термопомпи в домовете ще увеличат
консумацията на ток в Белгия с 60% до десетина години. Това прогнозира излязъл
доклад на местен оператор на високоволтова мрежа, който се актуализира на всеки
2 години.
За илюстрира
нагледно колко е гладна Белгия, националният оператор „Елиа“ посочи, че през
2035 година ще е нужен поне още един реактор като този в Дул 4 и 30% внос, за
да покрие потребностите.
Пред електронния
сайт vrt.be експерти коментирали, че само центровете
за данни, които планира да построи правителството, ще гълтат два пъти повече
енергия в сравнение с днес. Но те не са единствените - отоплението у дома,
транспортните и индустриалните процеси стават все по-зависими от
електроенергията, за да покрият климатичните цели на ЕС и да забавят глобалното
затопляне.
Към 2026 година годишната
консумация на електроенергия в страната е около 80,2 TWh. При тези темпове на
електрификация през 2036 година се очаква да скочи на 128,3 TWh, прогнозира
„Елиа“. По-голямата част ще отива за зареждането на електрически ванове,
камиони и индустриални термопомпи.
Броят на
термопомпите в индустрията и домакинствата се очаква да нарасне след 10 години от
1,5 млн. в момента до близо 3,5 млн.
Само за тях ще се нужни допълнителни 4,7 TWh. Всички тези сметки показват едно
- нужна повече електроенергия, но откъде. Един от вариантите е от повторното
пускане на двете останали атомни централи след основен ремонт. Другата опция е
от собствени и съседки вятърни, ВЕИ паркове, нови електроцентрали и от внос. За последните няколко години Белгия силно
разчиташе на Франция, Нидерландия и Великобритания. Само през през 2024 г. са
внесени 10 TWh или около 12% от общото потребление. За 2036 г. прогнозата е за
не по-малко от 26 TWh.
Докладът на
енергийната компания не отхвърля и друга алтернатива - замърсяващите нидерландски
въглищни централи. През 2025-2026 отново те бяха възобновени мощности, за да
удовлетворят нуждите на съседите. По последните данни на системния оператор
трите въглищни електроцентрали произвеждат 15% от общата електроенергия.
ТЕЦ-овете
изглежда, че остават основен доходоносен бизнес за нидерландската икономика за
ужас на ЕС, неговите бюрократи и климатичните амбиции.
Като прибавим високите
цени на горивата и сложната геополитическа обстановка в Близкия изток, бъдещето
на ТЕЦ-овете в страните членки прибавя мотиви за тяхното запазване след 2030
година.
Силен коз сред
поддръжниците да останат работещи дава националният нидерландски мрежови
оператор Tennet. В едно
негово становище се гледа на тях като опция за осигуряване на енергия в дни без
вятър или в облачно време когато зелените централи не генерират достатъчно ток.
Високата цена на газа прави непривлекателни газовите централи в условия
на ценова криза в Европа. Те стават неизползваеми и на практика се налага да
разчитаме основно на ТЕЦ-ове, мотивира се операторът.
Съседна Германия
също обмисля включване неизползваните въглищни електроцентрали, за да смекчи нарастващите разходи за
енергия в резултат на войната в Иран, съобщиха представители от коалиционното
правителство на Германия.
В началото на
март самата Европейска комисия също даде индикации, че не е затворила
безвъзвратно вратата на въглищните централи с анонс, че има планове за тях.Реформиран изследователски фонд ще осигурява годишен бюджет 800 милиона
евро на стартиращи предприятия за иновативни решения в областта на въгледобива
и стоманата, става ясно след проведения през февруари Съвет по
конкурентоспособност.
Вратата стои отворена
и за Международната агенция за енергетика (МАЕ), четем в доклад по темата от
лятото на 2026 г. Временният възход на въглищата не е резултат от
отстъпление от енергийния преход, а от извънреден ценови и геополитически шок след прекъснатите доставки на
втечнен природен газ през Ормузкия проток. Очакванията са за цялата година световното производство на електроенергия
от въглища да нарасне с 1,4% през 2026 г., след като през 2025 г. остана почти
без промяна.