About Me

My photo
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание на телевизия Bulgaria On Air, телевизия Канал 3 и агенция БГНЕС. Бил съм и кореспондент на национални медии от Лондон. Ресори: енергетика, инфраструктура и транспорт. От 2020 година живея в Белгия. Работя и специализирам в логистична компания. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, „зелената енергия“, съпътстващата инфраструктура, ВЕИ и тенденциите в секторите. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

Saturday 6 July 2024

Кои са Сивите вълци и защо вълчият поздрав е толкова спорен?

Един жест на турския национал Мерих Демирал взриви европейското първенство по футбол. Самият футболист беше наказан от УЕФА за два мача, след като с ръце показа „вълчи поздрав“.

Picture: ANP/NOSTV

Това е добре познат жест, особено в Турция, който носи генезиса си от една легенда, свързана с основаването на тази държава. "Турците винаги са били бойци", разказва пред нидерландската обществена медия Nos Петра де Бруйн, която е асистент по тюркология в университета в Лайден.

Според легендата по време на битка в Централна Азия бил заличен целият турски народ. Оцеляло само едно дете, отгледано от вълци. То поставило началото на сегашните тюркски народи и култура.

Защо жестът е толкова спорен?  За да отговорим на този въпрос, ще се върнем в историята на страната, допълва разказа колегата на Бруйн - Алп Йенен, специалист по съвременна политическа история на Турция.

"През 70-те години на миналия век Сивите вълци бяха непрекъснато новините. Това е крайнодясна и ултранационалистическа форация, която по онова време се занимаваше с индоктринация на младите хора.В онези години в Турция беше много неспокойно. По улиците имаше битки между леви и десни студенти, между леви и десни работници. Хората бяха политически настроени един срещу друг. Стигаше се до много смъртни случаи, за които Сивите вълци бяха до голяма степен отговорни. „Вълчият поздрав“ по-късно се превърна в жест на тази организация", обаснява специалистът.

В днешно време тя все още съществува и има връзки с Партията на националистическото движение, коалиционен партньор на Партията на справедливостта и развитието на президента Ердоган. Освен това съществува идеологията на Сивите вълци, които в Турция се наричат "идеалисти".

Насилието също все още е част от начина на действие на "Сивите вълци", казва кореспондентът на телевизията Пепийн Нагтзаам. "През 90-те години те бяха отговорни за клането в Сивас. Те подпалиха хотел, където между другото се бяха събрали артисти и интелектуалци от турската малцинствена група - алевити. 37 души бяха изгорени живи, включително холандски студент. Това, което е особено чувствително, е, че Демирал е направил жеста на 2 юли, датата, на която е станал пожарът в хотела през 1993 г. Все още се чуват информации за политически опоненти на Сивите вълци, които са били сплашвани, бити и понякога дори убивани", припомня журналистът.

В момента има съдебно дело за убийство, казва Де Бруйн. "Бившият председател на организацията Синан Атес беше убит преди няколко години, когато напусна офиса си в Анкара. Възникнало несъгласие, след което той напуснал организацията. Турската опозиция предполага, че убиецът е действал от името на Сивите вълци".

Мисията

"Сивите вълци искат националистическа, ислямска държава с всички тюркски народи, без място за други етноси или хора, които не искат да се идентифицират като турци", каза нидерландският кореспондент Нагтзаам. "

Не е известно колко хора симпатизират на Сивите вълци, но може да се предположи, че всички, които са гласували за ПНД, подкрепят идеите в по-голяма или по-малка степен. Това са около 8% от избирателите. Освен това това се отнася за някои от избирателите за Ердоган и различни крайнодесни отцепнически партии.

Привърженици на Сивите вълци има и в Западна Европа. Но експертите не знаят дали и те се организират тук. "Организацията обаче е забранена в някои страни. Една от тях е Франция, където през 2020 г. поддръжници предизвикаха няколко инцидента по време на възпоменанията на арменския геноцид – термин, който не се използва в Турция. В Холандия организацията не е забранена.

Показа ли Мерих Демирал с вълчия си поздрав, че иска и всичко това?

Футболистът казва, че е използвал жеста като знак, че се гордее, че е турчин, а не като симпатия към Сивите вълци. Специалистите казват пред телевизията, че им се иска да му вярват. Но много хора сега казват същото: оставете го, това е невинен жест. Но не е така и не трябва да го правите по този начин.

Какво мисли турската политика за жеста?

Президентът Ердоган обяви, че иска да отиде на мача с Холандия утре. Той дори отмени пътуване до Азербайджан заради полуфиналната среща с „лалетата“.

"Турция вижда наказанието на Демирал като дискриминация", смята турският журналист. "Правителството, включително Ердоган, казва: този човек само показа, че е турчин. Що за дискриминация е това? По този начин тя се превърна от жест на футболно игрище във въпрос на политика на идентичността.

Friday 5 July 2024

De Tijd: Кранчето за руско LNG е по-отворено от всякога в Белгия

През изминалата година над 7% от потреблението на газ в Белгия е дошло от Русия. Става дума за внесен през ключовото пристанище Зеебрюге втечнен природен газ, който е транзитиран по мрежата на обществения оператор „Флуксис“.

Резултатът става виден, след като Федералната публична служба (FPS) „Икономика“ прави дежурния си годишен преглед.  В доклада изрично е посочено, въпреки че руски газ не минава по европейските тръбопроводи, чрез ключовия белгийски порт от 2021 година – преди руската инвазия в Украйна, потреблението на LNG на белгийския пазар се е увеличило значително.

Терминалът "Зеебрюге"

Кранчето е по-отворено от всякога за LNG, който идва тук чрез кораби от северната част на Русия“, пише в обзорна статия авторитетният ежедневник „Де Тейд“ (De Tijd).

От целия газ, консумиран или съхраняван от Белгия миналата година, рекордните 11,9 тераватчаса са дошли от танкери, превозващи руски втечнен природен газ. Заедно те представляват 7,6% от потреблението на газ в Белгия. По този начин зависимостта на Белгия от руския газ отново се увеличи, след като през 2022 г. само 5,6% от консумирания тук газ произхожда от Русия.

Цифрите са поразителни, защото федералното правителство винаги е подчертавало, че терминалът за втечнен природен газ на Fluxys в Зеебрюге функционира главно като център за транзит на руски втечнен природен газ към Далечния изток, но също така служи за снабдяване на съседни страни като Германия чрез белгийската тръбопроводна мрежа.

Откакто Кремъл спря кранчето на газ за Европа в навечерието на нахлуването в Украйна, Белгия се превърна повече от всякога в транзитна страна, която да осигури на Холандия и особено на Германия алтернативни доставки. Независимо от това, все по-голяма част от руския втечнен природен газ също се озовава в ръцете на домакинствата и бизнеса в самата Белгия, коментира медията.

Графика: Белгийско потребление на газ от руски произход

По този начин Белгия следва общата тенденция в Европа. Докато кранчето на тръбопроводите към Европа се затваряше все повече и повече, за да навреди на европейските страни, Русия изпрати повече газ с кораби до европейските пристанища, за да се възползва от по-високите цени. Европейският внос на руски втечнен природен газ се увеличава систематично след избухването на войната, заедно с огромния внос на втечнен природен газ от САЩ, наред с други.

След много колебания поради опасения за сигурността на доставките, държавите-членки на Европейския съюз решиха да наложат първа санкция срещу руското LNG. От март догодина корабите от Русия ще имат право да разтоварват товарите си от втечнен природен газ само в европейски пристанища, докато претоварването и транзитът към страни извън Европа ще бъдат ограничени.

  • ЕС обмисля пълна забрана за транзит на руски LNG, хелий и системата Swift
  • Идеята е, че тромавите танкери ледоразбивачи от Русия ще трябва да плават по-далеч, например до турските пристанища, преди да могат да прехвърлят втечнения си газ на по-бързи редовни танкери в Азия. По този начин Европа се надява да затрудни търговията с руски газ и да постави гаечен ключ в работата по финансирането на руската военна машина.

    През 2015 г. белгийският оператор на газовата мрежа подписа договор на стойност 1 милиард евро с руската енергийна компания Yamal LNG, която придоби права за 20 години да разтоварва танкерите си в Зеебрюге и да прехвърли LNG на кораби, главно в Азия. За да отговори на това руско търсене, в края на 2019 г. Fluxys пусна в експлоатация пети „резервоар“ за съхранение от 180 000 кубически метра в Зеебрюге. Заради санкциите важният руски договор сега е застрашен от прекратяване.

    Ще доведат ли санкциите до по-голям внос на руски втечнен природен газ?

    Въпросът е дали забраната за така наречените трансбордирания в европейските пристанища няма да има обратен ефект. Възможно е руските играчи да доставят повече LNG на клиентите в Европа. Или газът, след като е изчезнал в непроследимия котел на европейската мрежа, все още може да бъде транспортиран до Азия по различен маршрут?

    Ако транзитът през Зеебрюге е в застой и Yamal LNG избере вместо това да изпраща повече газ към белгийската мрежа, резултатът може да бъде, че домакинствата и предприятията тук ще използват повече руски газ. Тази еволюция би била в противоречие със заявената амбиция на Европейския съюз да стане напълно независим от изкопаемите горива от Русия до 2027 г.,прогнозира „Де Тейд“.

    Shell отлага пускането на завод за биогориво в Ротердам

    Shell отлага пускането на завод за производство на биогориво на пристанището в Ротердам. Мощностите трябваше да заработят през тази година, но от изявление на компанията става ясно, че се отлагат за 2030. Заради тези действия загубите се оценяват на най-малко половин милиард евро. Загубите може да нараснат идните години до милиард.

    В мотивите си Shell твърди, че е принудена до тази стъпка, защото е „изправена както пред технически предизвикателства при изграждането на завода, така и пред неблагоприятни пазарни условия“.

    Енергийният гигант искал да изчака докато авиокомпаниите бъдат задължени да смесват повече биогориво отколкото в момента.

    От изявлението става ясно, че строителството сега ще бъде замразено на етапи. Стотиците хора, които работят по него ще трябва да си търсят друга работа.

    Петролната компания обяви още през 2021 година с шумна рекламна кампания, че започва изграждането на новата мощност в Нидерландия. След като научили за решението на мениджмънта говорителите на кампанията заявили, че се гордеели през годините, че участвали в нейното създаване и промотиране. Един от тях заявил, че не може да си представи, че в обозримо бъдеще няма да продължи да работи по нея.

    Енергийната компания за пореден път попада в полезрението на нидерландските медии с свои решения. През пролетта нейните адвокати трябваше да влязат в местен  съд по дело, заведено от неправителствената организация „Приятели на Земята“. В съдебната зала адвокатите на гиганта заявиха, че светът първо трябва да започне да използва по-малко въглища, а след това да мисли за драстично намаляване на квотите CO2. 

    В друга съдебна битка път трябваше да защитава друг неин бизнес в Нидерландия – спряното през 2023 година газово находище в Грьонинген. Заедно с ExxonMobil те започнаха арбитражно дело за пропуснати ползи заради спирането на газовото находище. Първото заседание беше проведено през декември 2023 г. Ако двата енергийни гиганти спечелят, държавата може да се наложи да им плати милиарди евро, тъй като имат сключен договор за непрекъсваемо извличане на газ.

    Thursday 4 July 2024

    ЕК одобри държавна помощ на Франция за офшорни паркове

    Франция ще отдели над 10 млрд. евро в подкрепа на офшорната вятърна енергия, става ясно от съобщение на Европейската комисия, след като страната е поискала одобрение за държавна помощ. Със средствата ще бъдат изградени следващите години  два дънно фиксирани офшорни вятърни парка - един в южноатлантическата зона и друг в зоната Centre Manche 2 в Нормандия.

    Снимка: Личен архив

    Очаква се вятърният парк в южната част на Атлантическия океан да има капацитет от 1000 до 1200 MW и да генерира най-малко 3,9 TWh електроенергия от възобновяеми източници годишно. Този в Нормандия ще е с капацитет от 1400 до 1600 MW и  ще генерира най-малко 6,1 TWh електроенергия годишно.

    Страната въпреки че лансира няколко ключови вятърни проекта като цяло изостава в сравнение със своите съседи отвъд Ламанша. За да се ускори участието на страната, лично президентът Еманюел Макрон е поел щафетата и стриктно следи за развитието на проектите.

    Амбициите на Франция са големи – 40 гигавата вятърни мощности до 2050 година и ускорено изграждане на вятърни паркове, които да компенсират проблемите атомни електроцентрали и несигурните ВЕЦ-ове заради все по-очертаващите се засушавания в Европа идните години.

    В дългосрочната правителствена програма се говори за планирани 20 млрд. евро инвестиции в обществени поръчки за вятърни паркове и фотоволтаични и панели през следващите години.      

    В своя реч през миналата година в Белфорт, превърнала се като манифест за бъдещето на енергетиката, президентът Еманюел Макрон заявява, че до 2035 година в микса на страната 20% от енергията трябва да е от вятър и слънце, т.е. около 18 гигавата, еквивалент на 11 ядрени реактора.

    Изграждането на нови вятърни паркове обаче е затруднено заради мудната бюрокрация. Средно отнема 7 години след получаване на разрешителни, екооценки, становища на различни институции. Инвеститорите се надяват, че с приемането на Закона за развитие на ВЕИ енергията ще бъдат премахнати някои пречки, така че да се стартира по-лесно строителството, да се намалят сроковете за одобрение на проектите, както и за обжалвания.

    След преминалите перипетиите и бюрокрацията са испанската компания Iberdrola, която наскоро съобщи, че е присъединила към мрежата на страната втори вятърен парк. Той е с 62 вятърни турбини Siemens Gamesa от по 8 мегавата (MW). Очаква се годишно паркът да произвежда по 1820 гигаватчаса (GWh), или 9% от потреблението на електроенергия в Бретан, достатъчно, за да снабди повече от 800 000 жители с електроенергия. Общата инвестиция в обекта, разположен на 16 километра от брега, възлиза на 2,4 милиарда евро, изцяло финансирани от Iberdrola.

    Макар и бавно, но проектите с международно участие се случват. През пролетта стана ясно, че е подписан колосален договор за 4,5 млрд. евро между държавния френски мрежови оператор RTE, Hitachi и Chantiers de l'Atlantique - световен лидер в офшорните инсталации. Създаденият консорциум ще отговаря за изграждането на 3 високоволтови платформи и наземни конверторни станции за транспортиране на енергията, произведена от вятърните паркове.

    Инвеститори и международни партньори се надяват, че нещата ще се случват по-лесно, след като през 2023 година Франция приема ключов закон за зелената индустрия, който цели да направи страната шампион в областта  на зелената индустрия в Европа, преходът ще бъде и възможност за инвестиране във френското производство.

    В края на 2023 година Франция бавно започва да се отърсва от ужаса на енергиен вносител, в който беше изпаднала заради безводието през лятото на 2021 и половината спрени стари атомни блокове.

    В дните около Коледа страната е изнесла 18 680 мегавата електроенергия и по този начин е подобрила собствения си рекорд от февруари 2019 година - 17 415 MW, показват данни на оператора на електропреносната мрежа RTE.

    Миналата година делът на вятърната енергия е съставлявал близо 8% от микса на страната (6,3% през 2019 г.), което я прави третият източник след ядрената (около 3%) и водноелектрическата енергия.

    Tuesday 2 July 2024

    Само 4 държави са спазили крайния срок на ЕК по Плана за климата

    Само 4 държави са представили пред ЕК окончателния Национален план за енергетика и изменение на климата (NECP). Това са Нидерландия, Швеция, Финландия и Дания. Крайният срок изтече на 30 юни. Нито една от страните от Централна и Източна Европа не е спазила датата.

    Снимка: Личен архив

    Резултатът не бива да е изненада с оглед на темпото, по което отделните страни предаваха националните си планове. В края на април стана ясно, че ЕК е отправена препоръка за корекции на 24 от страните членки. По отношение на България бе заявено, че трябва да подобри националния си план и повиши амбициите си в съответствие с договорените цели за 2030 г. 

    В колективната оценка на Комисията е подчертано, че "субсидиите за изкопаеми горива е необходимо усилие от страна на държавите членки, за да се определи ясен и надежден график за постепенното им премахване".

    "Страните от ЦИЕ като цяло увеличават целта си за възобновяема енергия в NECP (...) но до абсолютния минимум", обяснява Кристоф Йост, старши служител по политиката за ЕС в CEE Bankwatch Network, пред Euractiv.

    Според Йохана Кулд, ръководител на международната кампания за публични финанси в CEE Bankwatch Network, усилията за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на тези страни ще бъдат подкопани от факта, че "източноевропейските държави-членки планират да инвестират сериозно в инфраструктура за изкопаеми газове, въпреки спешната нужда от действия в областта на климата".

    Страните от ЦИЕ обаче сега са фокусирани върху диверсификацията на енергийните си доставки, тъй като много от тях преди зависеха от руски газ или въглеводороди, а сега се стремят да намерят алтернативни енергийни източници от съображения за сигурност.

    За да се увеличи делът на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на дадена страна, е необходимо да се инвестира значително в електрически мрежи, решения за съхранение и интелигентни мрежи. Екологичните неправителствени организации обаче продължават да осъждат недостатъчния капацитет на електрическите мрежи, коментира медията

    Интервюирана от Euractiv, Барбора Урбанова, директор на Центъра за транспорт и енергетика (CDE) в Чехия, посочва други фактори, възпрепятстващи енергийния преход на страните от ЦИЕ. Това включва "липса на разбиране на възможностите и ползите, които носи енергийният преход, постоянно усещане, че политиката в областта на климата се налага отвън [от Брюксел], традиционна индустрия с интензивни емисии и зависимост от въглища, но и по-ниски икономически резултати в сравнение със западните страни и страх от обедняване".

    Сред нарочените

    Сред неуспелите в срок за пореден път е Белгия. Фламандските власти са заявили, че няма да обсъждат нов план за климата с другите региони -  докато не бъде излъчено ново постоянно федерално правителство. Това означава, че може да мине известно време преди Белгия да може да представи план за климата.

    Това не е първият път, в който страната закъснява с представянето на плана си за климата. Тъй като регионите и федералното правителство трябва да се споразумеят за план, преди той да може да бъде представен, това може да доведе до забавяне, както е сега. 

    Валонското и брюкселското регионално правителство и федералното правителство вече са дали одобрението си за нов план. Въпреки това, (отиващото) фламандско правителство не го е направило и заяви, че ще зависи от новото фламандско правителство, след като бъде сформирано, да вземе решение по Плана за енергетиката и климата.

    Белгия представи предварителна версия на новия план за климата едва на 23 ноември 2023 г. , след като не бяха спазени два предишни срока) Цифрите във временния план обаче бяха недостатъчни, за да удовлетворят Европейския съюз.

    Националният комитет по климата засега не може да предприеме по-нататъшни стъпки и неговият председател, досегашният федерален министър на околната среда Закия Хатаби заяви пред фламандската обществена медия VRT: "Мога само да кажа, че ако един от четиримата участници в група не успее да си напише домашното, групата като цяло се проваля".

    Според тази предварително представена версия е поела ангажимент да намали емисиите въглероден диоксид с 47% до 2030 година. 

    Документът е представен в Брюксел преди няколко месеца, но във вътрешен план все още съществуват различия по изпълнението му между правителствата на Фландрия, Валония и Брюксел.

    Кардиналният проблем, довел до окончателното забавяне на Плана, е че Фландрия не иска да намали емисиите на парникови газове толкова драстично, колкото Валония, Брюксел или федералното правителство.

    Фламандците са склонни да гонят цел от 40% намаляване на емисиите, докато доскорошното редовно правителство на Александър де Кро и валонците смятат, че трябва да е 47%.

    В крайна сметка, за да бъде изпратен някаъв вариант на ЕК, правителствата постигнали компромис с условието, че всеки регион в последствие ще бъдат изготвени допълнителни мерки по изпълнението.

    Според бившия фламандски министър на околната среда Зухал Демир, Белгия би могла да компенсира изоставането в областта на климата като изкупи емисии. В зависимост от цената на един тон CO2 през 2030 г. разходите за страната може да стигнат до над 1 милиард евро. Остава въпросът отворен как ще бъде набрана тази сума и кой ще я плати.

    Конкретен отговор на този въпрос никой не се наема засега да даде. По-важното в момента според нейната колежка Тине Ван дер Стратен е, че „Белгия вече може най-накрая да представи някакъв национален план на Европа… тъй като "Европа го изисква и климатът моли за него".

    След като Белгия и други страни изпуснаха сроковете, ресорният еврокомисар Кадри Симсон заяви на последното заседание на екоминистрите в Брюксел през юни, че Европейската комисия няма да дава допълнителни отсрочки на страните, които са забавили да предадат националните си планове. "Окончателните национални планове в областта на енергетиката и климата, които държавите членки представят ще бъдат тест за нашите амбиции. Не бива да има отлагания и компромиси".


    Според Съвета на ЕС националните планове в областта на енергетиката и климата имат 4 основни цели на ЕС до 2030 г.: намаляване на емисиите на парникови газове; по-добра електрическа взаимосвързаност; 32% – минимален дял на възобновяемата енергия; 32,5% – минимално подобрение на енергийната ефективност

    Те обхващат петте измерения на енергийния съюз: енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар, енергийна ефективност, декарбонизация, научни изследвания, иновации и конкурентоспособност. 

    Плановете са 10-годишни. Първият обхваща периода 2021 – 2030 г.

    График:

    • до 31.12.2018 г. – държавите членки изготвят проекти на НПЕК
    • 18.6.2019 г. – Европейската комисия публикува оценка
    • до 31.12.2019 г. – държавите членки представят окончателни НПЕК
    • до 30.6.2024 г. – държавите членки актуализират НПЕК
    • до 1.1.2029 г. – държавите членки представят следващите НПЕК


    Държавите членки поддържат и постоянен диалог за тяхното подобряване.


    „Наследниците“ на Рюте полагат клетва

    223 дни след парламентарните избори в Нидерландия на 22 ноември, нов екип от министри поемат щафетата от кабинета на Марк Рюте.

    Collage: NOS.nl 

    По традиция всеки министър по отделно полага клетва един по един пред крал Вилем-Александър, а след това и държавните секретари.

    Шестнадесетте министри, включително премиерът Схооф, ще се появят на стъпалата на двореца в Хага в 11:00 (12:00 часа българско време). Тринадесетте държавни секретари няма да присъстват и по протокол не са включени за  официалната снимка.

    След дълги преговори в коалицията стана ясно, че за сформирането на кабинета на „Схооф“ партията PVV осигурява петима министри и четирима държавни секретари. VVD и NSC имат четирима министри и трима държавни секретари и BBB двама министри и трима държавни секретари.

    След клетвата и снимката пред двореца новите министри ще отидат във ведомствата за предаването на властта, където отиващите си ще предадат папката с досиетата по недовършените дела от мандата на кабинета "Рюте IV".

    Бившият премиер и нов генерален секретар на НАТО Марк Рюте приветства наследника си по протокол в специална стая (Trêves), в Министерския съвет, разказва за протокола обществената телевизия на страната.

    Първият Министерски съвет на новия кабинет се провежда веднага след предаването на властта. Правителството ще използва лятото, за да напише коалиционна програма въз основа на коалиционното споразумение. Но преди това да се случи ще има дебат в Камарата на представителите за правителственото изявление.

    Бившият вече пременир каза сбогом на нацията в прощална реч, излъчена на живо по радиото, телевизията и чрез интернет стиховена 30 юни в ранния следобед. 

    В речта, от около 12 минути, Рюте направи равносметка за управлението си като премина от птичи поглед през върховете и спадовете на четирите му кабинета, които ръководи от 2010 г. до лятото на миналата, след като подаде оставка заради различия в коалиционната политика и по-конкретно за това как да се процедира със статута на пристигащите мигранти.  "Нидерландия е страхотна страна. Може да съм го казвал това веднъж или два пъти, или пък твърде много пъти, но това е така, защото го казвам с цялото си сърце." 

    Monday 1 July 2024

    Eurelectric: Производството на чиста електроенергия в Европа поставя рекорди

    Производството на електроенергия в Европа се декарбонизира с невиждани темпове. Последните данни от платформата за данни за електроенергията на Eurelectric, ELDA, показват, че 74% от електроенергията, произведена в ЕС през първата половина на 2024 г., идва от възобновяеми и нисковъглеродни енергийни източници. Това е значително увеличение в сравнение с дела от 68% през 2023 г. 

    Снимка: Личен архив

    Основните причини за този забележителен резултат бяха безпрецедентният приток на възобновяеми енергийни източници в мрежата, съчетан със стабилизирането на ядрения флот.

    "Темпото на промяната е впечатляващо. Тези цифри показват, че усилията за декарбонизация на електрическите компании са години пред всеки друг сектор", заяви генералният секретар на Eurelectric. Кристиан Руби.

    Докато цифрите от страна на предлагането са обещаващи, същото не може да се каже за търсенето на електроенергия. 

    През първата половина на 2023 г. търсенето на електроенергия в ЕС е намаляло с 5,1% в сравнение със същия период на 2022 г. и продължава да остава ниско през 2024 г. – 4,8% по-ниско в сравнение с първото полугодие на 2022 г. Тази тенденция се дължи главно на преместването на промишлеността в чужбина, по-топлите температури, икономията на енергия и бавния икономически растеж.

    "Годините на стагнация в търсенето на електроенергия сега се превърнаха в редовен спад. Политиците трябва спешно да подкрепят използването на електроенергия, за да осигурят необходимите инвестиционни сигнали за чисто поколение" – допълни Кристиан Руби.

    За целта Eurelectric призовава новата Комисия да предложи план за действие за електрификация в рамките на първите 100 дни от мандата си, с 35% индикативна цел за 2030 г. и ясен показател за електрификация, който да бъде въведен в националните планове в областта на енергетиката и климата (NECP) на държавите от ЕС за наблюдение и постигане на напредък на място. 

    Бездействието може да доведе до пропускане на целите на ЕС в областта на климата, ограничаване на възобновяемите енергийни източници производство и забавяне на инвестициите във водещия сектор на енергийния преход, смятат от сдружението,което представлява интересите на европейската електроенергийна индустрия.

    Платформата за данни за електроенергията, ELDA, задвижвана от Eurelectric, е индустриалният еталон за надеждни данни за електроенергията. Събиране на над 16 милиона индивидуални точки данни годишно от редица от независими източници, включително ENTSO-E, както и официални статистически данни на ЕС, данните се обработват от разузнавателния екип на Eurelectric и се валидират от експерти от индустрията. По този начин платформата осигурява несравнима навременност и точност на данните за електроенергията.

    Фирмите в Нидерландия вече ще следят как стига персоналът до работа

    С обществен транспорт, с кола или по друг начин до работа? От 1 юли работодателите в Нидерландия, които наемат повече от сто души, трябва да започнат да следят как стигат техните служители до работното място.

    Снимка; Личен архив

    В бъдеще тези данни биха могли да се използват като основа за мерки, свързани с намаляване на емисиите на CO2 в транспортния сектор. Новите изисквания не включват данни за работниците, които се придвижват пеша или с колело.

    По предварителни данни, ако тези мерки сработят ще бъдат спестени 1,5 милиона тона CO2 до 2030 г.  Повечето компании, са наясно, че новите правила ще изискват допълнителен човешки ресурс за подобна статистика. Въпреки това оценяват мерките като положителни.

    През 2019 г. компании, организации и правителства подписаха Споразумението за климата. В него е заложено, че до началото на следващото десетилетие емисиите на CO2 трябва да бъдат намалени с 49% в сравнение с 1990 г. и с 95% до 2050 г. Трафикът е отговорен за около 20 до 25% от емисиите в страната, в зависимост от това как се справя икономиката. Само пътуванията, свързани с работата, са отговорни за около 6% от всички емисии.

    Най-много изминати километри за работа са с кола, сочат данни на Института за знания за политиката за мобилност (KiM). Шофьорите на автомобили и пътниците колективно изминават почти 40 милиарда километра годишно до работните си места. В случая с обществения транспорт това са почти 6 милиарда работни километра, почти 4 милиарда са изминати с велосипед за работа и 200 милиона километра пеша.

    До 2027 г. цифрите ще бъдат само проследявани, едва тогава вероятно ще бъдат определени цели за намаляване на колективните емисии. Ако това не се случи достатъчно бързо към 2030 г., отделните компании могат да очакват конкретни цели.

    Новите изисквания няма да затруднят кои знае колко и двете страни. За служителите няма да е тежест тази информация, защото те така или иначе и в момента дават справки как се придвижват. За работодателите ще се наложи внедряване на допълнителна администрация, особено за HR отделите. Някои работодатели вече знаят как се движат служителите им, тъй като предлагат карти за обществен транспорт или коли на лизинг. Работодателите, които не знаят това, могат да използват проучване, за да получат представа за поведението при пътуване на своя персонал.

    Екологичната организация Natuur & Milieu е ентусиазирана от задължението за регистрация. Ръководителят на програмата за мобилност Нинке Онен коментира пред обществената медия NOS, че е добре измислено първо, че не се тръгва директно към налагане на задължителни стандарти, а първо се дава време на бизнеса да се види какви количества емисии генерира. Малко работодатели в момента имат представа за това. След като нещата се изяснят, следователно правителството може да поеме водеща роля в това, казва Онен. "Схеми за субсидиране на велосипеди или електромобили например. Или помислете за автобусна линия, която спира в бизнес парка или възможности за добра работа от дома.

    Работодателската организация AWVN също подкрепя мерките. Друго сдружение - AFAS, която предлага административен софтуер на компаниите, е леко резервирана, тъй като има много неизяснени практически въпроси по прилагането на мярката.