Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

вторник, 2 юли 2024 г.

Само 4 държави са спазили крайния срок на ЕК по Плана за климата

Само 4 държави са представили пред ЕК окончателния Национален план за енергетика и изменение на климата (NECP). Това са Нидерландия, Швеция, Финландия и Дания. Крайният срок изтече на 30 юни. Нито една от страните от Централна и Източна Европа не е спазила датата.

Снимка: Личен архив

Резултатът не бива да е изненада с оглед на темпото, по което отделните страни предаваха националните си планове. В края на април стана ясно, че ЕК е отправена препоръка за корекции на 24 от страните членки. По отношение на България бе заявено, че трябва да подобри националния си план и повиши амбициите си в съответствие с договорените цели за 2030 г. 

В колективната оценка на Комисията е подчертано, че "субсидиите за изкопаеми горива е необходимо усилие от страна на държавите членки, за да се определи ясен и надежден график за постепенното им премахване".

"Страните от ЦИЕ като цяло увеличават целта си за възобновяема енергия в NECP (...) но до абсолютния минимум", обяснява Кристоф Йост, старши служител по политиката за ЕС в CEE Bankwatch Network, пред Euractiv.

Според Йохана Кулд, ръководител на международната кампания за публични финанси в CEE Bankwatch Network, усилията за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на тези страни ще бъдат подкопани от факта, че "източноевропейските държави-членки планират да инвестират сериозно в инфраструктура за изкопаеми газове, въпреки спешната нужда от действия в областта на климата".

Страните от ЦИЕ обаче сега са фокусирани върху диверсификацията на енергийните си доставки, тъй като много от тях преди зависеха от руски газ или въглеводороди, а сега се стремят да намерят алтернативни енергийни източници от съображения за сигурност.

За да се увеличи делът на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на дадена страна, е необходимо да се инвестира значително в електрически мрежи, решения за съхранение и интелигентни мрежи. Екологичните неправителствени организации обаче продължават да осъждат недостатъчния капацитет на електрическите мрежи, коментира медията

Интервюирана от Euractiv, Барбора Урбанова, директор на Центъра за транспорт и енергетика (CDE) в Чехия, посочва други фактори, възпрепятстващи енергийния преход на страните от ЦИЕ. Това включва "липса на разбиране на възможностите и ползите, които носи енергийният преход, постоянно усещане, че политиката в областта на климата се налага отвън [от Брюксел], традиционна индустрия с интензивни емисии и зависимост от въглища, но и по-ниски икономически резултати в сравнение със западните страни и страх от обедняване".

Сред нарочените

Сред неуспелите в срок за пореден път е Белгия. Фламандските власти са заявили, че няма да обсъждат нов план за климата с другите региони -  докато не бъде излъчено ново постоянно федерално правителство. Това означава, че може да мине известно време преди Белгия да може да представи план за климата.

Това не е първият път, в който страната закъснява с представянето на плана си за климата. Тъй като регионите и федералното правителство трябва да се споразумеят за план, преди той да може да бъде представен, това може да доведе до забавяне, както е сега. 

Валонското и брюкселското регионално правителство и федералното правителство вече са дали одобрението си за нов план. Въпреки това, (отиващото) фламандско правителство не го е направило и заяви, че ще зависи от новото фламандско правителство, след като бъде сформирано, да вземе решение по Плана за енергетиката и климата.

Белгия представи предварителна версия на новия план за климата едва на 23 ноември 2023 г. , след като не бяха спазени два предишни срока) Цифрите във временния план обаче бяха недостатъчни, за да удовлетворят Европейския съюз.

Националният комитет по климата засега не може да предприеме по-нататъшни стъпки и неговият председател, досегашният федерален министър на околната среда Закия Хатаби заяви пред фламандската обществена медия VRT: "Мога само да кажа, че ако един от четиримата участници в група не успее да си напише домашното, групата като цяло се проваля".

Според тази предварително представена версия е поела ангажимент да намали емисиите въглероден диоксид с 47% до 2030 година. 

Документът е представен в Брюксел преди няколко месеца, но във вътрешен план все още съществуват различия по изпълнението му между правителствата на Фландрия, Валония и Брюксел.

Кардиналният проблем, довел до окончателното забавяне на Плана, е че Фландрия не иска да намали емисиите на парникови газове толкова драстично, колкото Валония, Брюксел или федералното правителство.

Фламандците са склонни да гонят цел от 40% намаляване на емисиите, докато доскорошното редовно правителство на Александър де Кро и валонците смятат, че трябва да е 47%.

В крайна сметка, за да бъде изпратен някаъв вариант на ЕК, правителствата постигнали компромис с условието, че всеки регион в последствие ще бъдат изготвени допълнителни мерки по изпълнението.

Според бившия фламандски министър на околната среда Зухал Демир, Белгия би могла да компенсира изоставането в областта на климата като изкупи емисии. В зависимост от цената на един тон CO2 през 2030 г. разходите за страната може да стигнат до над 1 милиард евро. Остава въпросът отворен как ще бъде набрана тази сума и кой ще я плати.

Конкретен отговор на този въпрос никой не се наема засега да даде. По-важното в момента според нейната колежка Тине Ван дер Стратен е, че „Белгия вече може най-накрая да представи някакъв национален план на Европа… тъй като "Европа го изисква и климатът моли за него".

След като Белгия и други страни изпуснаха сроковете, ресорният еврокомисар Кадри Симсон заяви на последното заседание на екоминистрите в Брюксел през юни, че Европейската комисия няма да дава допълнителни отсрочки на страните, които са забавили да предадат националните си планове. "Окончателните национални планове в областта на енергетиката и климата, които държавите членки представят ще бъдат тест за нашите амбиции. Не бива да има отлагания и компромиси".


Според Съвета на ЕС националните планове в областта на енергетиката и климата имат 4 основни цели на ЕС до 2030 г.: намаляване на емисиите на парникови газове; по-добра електрическа взаимосвързаност; 32% – минимален дял на възобновяемата енергия; 32,5% – минимално подобрение на енергийната ефективност

Те обхващат петте измерения на енергийния съюз: енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар, енергийна ефективност, декарбонизация, научни изследвания, иновации и конкурентоспособност. 

Плановете са 10-годишни. Първият обхваща периода 2021 – 2030 г.

График:

  • до 31.12.2018 г. – държавите членки изготвят проекти на НПЕК
  • 18.6.2019 г. – Европейската комисия публикува оценка
  • до 31.12.2019 г. – държавите членки представят окончателни НПЕК
  • до 30.6.2024 г. – държавите членки актуализират НПЕК
  • до 1.1.2029 г. – държавите членки представят следващите НПЕК


Държавите членки поддържат и постоянен диалог за тяхното подобряване.