Русия все още печели пари от петрол, внесен от Белгия въпреки забраната на ЕС в сила от декември 2022 г., разкри разследване на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), цитирано от базираното в Брюксел електронно издание BrusselsTimes.
Белгия официално спря да внася петрол от Русия през миналата година. Въпреки това една десета от внесения суров петрол през 2023 г. е преминал транзитно по тръбопровод през страната. От тази операция също са влезли пари в хазната на Кремъл.
Белгийското министерство на икономиката потвърдило, че това е петрол от Казахстан, който тече през Русия по 1500-километровия тръбопровод на Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC) до терминал на Черно море, допълват информацията от разследването медиите Knack и De Tijd. Оттам петролът се изнася с големи танкери до пристанището в Ротердам, откъдето се изпомпва по тръбопровод до Антверпен.
"Спасителният пояс на режима на Путин"
Тръбопроводът CPC функционира от 2001 г. Съсобственици са "Лукойл", "Роснефт", Shell, Exxon, Chevron и ENI. Както чрез данъци, така и чрез дивиденти на руски държавни компании, които притежават значителни дялове в тръбата, режимът на Владимир Путин вече е спечелил повече от 1 милиард евро от тръбопровода от началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. Годишно влизат не по-малко от 665 млн. евро.
Лобистите запазили тръбопровода изключен от западните санкции. 10 седмици след началото на войната висш изпълнителен директор на ExxonMobil призовал Европейската комисия да пощади тръбопровода. А от началото на войната Казахстан вече е платил на американска лобистка фирма близо 4 милиона долара, за да запази газопровода без санкции.
Украинският президент Володимир Зеленски каза пред Европейския парламент във вторник, че петролът е "спасителният пояс на режима на Путин". Налагането на санкции на тръбопровода на ККП обаче не е толкова лесно, колкото звучи, според белгийски дипломати. Те се опасяват от геополитическото съображение, че санкциите ще тласнат Казахстан още повече в ръцете на руснаците.