Ролята на ЕП в изслушванията на кандидатите за еврокомисари

От 4 до 12 ноември ще стане ясно кои са новите еврокомисари във втория кабинет на Урусула фон дер Лайнен. Кандидатите, сред които и българката Екатерина Захариева, ще се изправят на своеобразен изпит в Европейския парламент.

Всеки кандидат в изслушването за потвърждение има 15-минутно експозе, а цялата процедура може да продължи до 4 часа докато бъде отговорено на всички въпроси.

Въпросите се задават от политическите групи според тяхната представителност, като от поканените комисии също могат да питат, поясняват условията от българската пресслужба на европарламента.

Когато процедурата приключи, председателите на комисиите се срещат при закрити врата бързо след това. В писмото с оценката, което изготвят, трябва да се даде отговор на два въпроса - дали кандидатът е подходящ за еврокомисар, както и за портфолиото, за което се бори. След това писмото се изпраща на конференцията на председателите на Европейския парламент.

Вариантите за оценка са три - кандидатите могат да бъдат одобрени, отхвърлени или да се поставят допълнителни писмени въпроси и да се назначи допълнително изслушване в рамките на час и половина. За да бъдат одобрени, те трябва да получат съгласието на 2/3 от евродепутатите в ресорната комисия според политическото им представителство. Ако това мнозинство не бъде постигнато, двата въпроса отново могат да бъдат поставени на гласуване. Ако пак няма необходимите 2/3, се преминава към гласуване с обикновено мнозинство, където тежест има и вотът на необвързаните евродепутати. Заместващите членове на комисиите могат да гласуват, само ако са упълномощени от редовните. Във вота не участват и поканените на изслушването комисии, но те дават анекс към писмото за оценка. 

Изслушванията за потвърждаване са част от надзорните инструменти на европейско ниво с цел осигуряване на прозрачност и отговорност. Кандидатите за членове на Европейската комисия се номинират от страните в ЕС, но след това Европейският парламент ги оценява.

Преди кандидатите за еврокомисари да бъдат поканени на изслушване, парламентарната комисия по правни въпроси преглежда финансовите декларация на всеки кандидат, за да се увери, че няма конфликти на интереси. Едва когато парламентарната комисия даде своето одобрение, се пристъпва към изслушвания.

Целта на изслушванията е депутатите да добият представа дали кандидатите притежават необходимите качества да бъдат членове на Европейската комисия. След като те приключат, Парламентът гласува на пленарно заседание дали да одобри или да отхвърли състава на Комисията.

История на изслушванията

В началото Европейският парламент не е участвал пряко в назначаването на Комисията - решението е било в ръцете на правителствата на страните членки.

Въпреки това по традиция всеки председател на Комисията е правил в Парламента изявление за политическата посока, която възнамерявал да следва, преди да започне дейността си.

Нещата се променят с Договора от Маастрихт, който влиза в сила през 1993 г. След като в продължение на години Парламентът настоява да има думата относно назначаването на изпълнителния орган на европейско ниво, той получава правото да гласува по състава на Комисията като цяло.

Първите официални изслушвания се провеждат през януари 1995 г. и довеждат до гласуването на одобрение за Комисията на Жак Сантер.

Договорът от Амстердам, влязъл в сила от 1999 г., дава на Парламента правото да одобрява председателя на Комисията.

Договорът от Лисабон, в сила от 2009 г., уточнява критериите, които трябва да се използват при избора на членове на Комисията. Еврокомисарите трябва да покажат пред депутатите компетентност и независимост, но също така и ангажимент към европейските ценности.
Още при първите изслушвания парламентарните комисии, които е трябвало да оценят кандидатите, отправят критични забележки, ако потенциалните комисари не показват експертни познания на съответния ресор или не са склонни да поемат конкретни ангажименти. Това кара кандидатите при следващите изслушвания да се подготвят по-задълбочено и да представят в повече подробности плановете си в съответните области.

Тази тенденция показва, че Парламентът възприема все по-сериозно ролята си на институция, която гарантира, че хората, отговарящи за провеждането на европейската политика, отговарят на високи стандарти.

Днес Парламентът отбелязва внимателно какви ангажименти поемат кандидатите на изслушванията и следи напредъка по тези ангажименти през целия мандат на Комисията, за да се знае дали комисарите изпълняват това, което са обещали. Освен това Парламентът може да проведе „изслушвания за специален контрол“, за да потърси отчет от един или повече комисари по важни политически теми.

Ефект от изслушванията за състава на Комисията

През годините Парламентът е демонстрирал, че е готов да изисква преструктуриране на ресори или замяна на кандидати, които биха могли да имат конфликти на интереси или не се представят задоволително на изслушванията.

Още през 2004 година Жозе Мануел Барозу трябва да замени двама кандидати за комисари – Роко Бутильоне от Италия, предложен за комисар за правосъдието, свободата и сигурността, и Ингрида Удре от Латвия, номинирана за комисар за данъчното облагане, за да получи одобрението на Парламента. Барозу също така променя ресора на Ласло Ковач от Унгария от енергетика на данъчно облагане.

Румяна Желева, която е кандидат от България за комисар за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реагирането на кризи, се оттегля през януари 2010 г. след неубедително представяне на изслушването си в Парламента.

През 2014 г. Аленка Братушек не получава подкрепа от Парламента да бъде заместник-председател на Комисията с ресор енергиен съюз, което довежда до замяна на словенския кандидат и други промени в ресорите. След критики от депутатите на унгарския кандидат Тибор Наврачич не е поверена политиката относно гражданството, но той поема отговорност за образованието, културата, младежта и спорта.

По време на процедурата през 2019 г. комисията по правни въпроси на Парламента изразява опасения относно потенциални конфликти на интереси, след като прави преглед на декларациите на Ласло Трочани, кандидат на Унгария за комисар за правосъдието, и Рована Плумб, номинирана от Румъния за комисар за транспорта.

Няколко дни по-късно френският кандидат за комисар за вътрешния пазар Силви Гулар не успява да получи подкрепата на депутатите от комисиите по вътрешен пазар и промишленост. Всичките трима кандидати (Трочани, Плумб и Гулар) са заменени, преди Парламентът да даде одобрението си за Комисията на Урсула фон дер Лайен.

Какво се случва, ако кандидат бъде отхвърлен?

Ако комисията реши с мнозинство от две трети да отхвърли даден кандидат, съответната държава членка трябва да представи алтернативен. Тогава този кандидат също ще бъде подложен на ново изслушване, което първо трябва да бъде насрочено. Следователно назначаването на новите комисари ще се забави, тъй като Парламентът ще гласува целия екип от комисари в пакет. По план новата ЕК трябва да започне мандат на 1 декември, но при отхвърлен кандидат, това не би било възможно, разглежда този сценарии германската медия table.eu.

Ако държава членка откаже да номинира нов кандидат, Комисията може да започне процедура за нарушение, за да принуди страната да направи номинация.

Германската медия разглежда и най-застрашените още преди изслушванията. Според журналистите това е унгарският кандидат за еврокомисар Оливер Вархели.

Номинираният за комисар по здравеопазването се смята като трън в очите на много членове на ЕП, не на последно място след като веднъж определи членовете на ЕП като „идиоти“.

Социалдемократите, Зелените и левицата вероятно ще го отхвърлят категорично, а ЕНП също е критична към Вархели. Може да има истинска "престрелка" в последния ден от изслушванията с изпълнителните вицепрезиденти.