Hoorzitting kandidaat-commissaris Wopke Hoekstra - meer informatie
Европейският съюз каквото и да направи не може сам да реши проблемите на климата, глобалното затопляне и декарбонизацията. Още от детството си знам, че ключовата формула е в сътрудничеството, не само страните членки на ЕС, а и останалия свят . Защото, цифрите показват, че ЕС генерира само 6% от въглеродните емисии, останалите 94% са на САЩ, Китай и други водещи икономики. Затова е нужно повече съвместни дейности с всички . Това заяви нидерландският кандидат- комисар с ресор „Климат, нулеви нетни емисии и чист растеж“ Вопке Хустра по време изложението си пред комисията на Европейския парламент.
 |
| Picture: Пресслужба на ЕП |
В рамките на 15 минути той представи няколко ключови политики, към които ще се стреми през следващите 5 години по отношение на климата и данъчното облагане, ако му бъде гласувано доверие.
КЛИМАТ. Една от първите задачи, които Хукстра обеща да подхване, е изготвяне на нова Пътна карта за намаляване на емисиите. Целта е до 2040 година да бъдат редуцирани от страните 90% от нивата на емисиите в сравнение с 1990 г.
Изготвяне на Европейския план за адаптиране на измененията на климата. Хукстра обеща да води засилен диалог както на политическо ниво, така и сред индустрията за създаване на Инвестиционен фонд за климата. „Индустрията е готова да инвестира в чиста енергия, затова е нужен механизъм“, убеден е той.
Усилено се говори, че ако не се направи нещо САЩ и Китай ще задминат по конкуренция ЕС. Една от възможностите да не се допусне това е със ускоряване на декарбонизацията. Затова са нужни повече и привличане на частни инвестиции за едно по-чисто общество, смята Хукстра.
Кандидат-комисарят заяви, че темата за привличането на инвестиции за по-чист климат ще бъде и във фокуса на предстоящия международен форум COP’29 в Баку само след няколко дни. Там Хукстра отново ще наблегне, че са нужни повече инвестиции в проекти за климата. В рамките на срещата ще разговаря и по другото направление в неговия ресор – данъчното облагане.
Най-големият и значим форум за зелената трансформация в Централна и Източна Европа Green Transition Forum (G.T.F.) за първи път ще се проведе в рамките на COP 29, глобалната среща за климата на групата от 198 държави, подписали рамковата конвенция на ООН за изменението на климата през 1992 г., пише Dir.bg.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
- Green Transition Forum дебютира на световната климатична сцена на COP 29
- Климатична неутралност до 2040 г. и безкомпромисно изпълнение на националните планове „Климат и енергетика“. Това са топ целите на кандидата за комисар по климата.
Визията на Хустра е, че „данъчното бреме всъщност трябва да лежи на по-широки плещи отколкото е сега“. Като негова цел той поставя опростяване и реформи в данъчните системи, с които да улеснят политиките на прехода. „ЕС спешно се нуждае от екологизиране на данъчното облагане и неотложни преговори по директивата за енергийното данъчно облагане“, смята нидерландецът.
Пред комисията нидерландският кандидат заяви, че е твърдо решен да продължи поетия курс и заедно с неговите колеги да завършат редица отворени досиета и законодателни инициативни, свързани с климатичните предизвикателства.
Бившият външен нидерландски министър влезе в екипа на отиващата си Европейска комисия в края на 2023 г. след оставката на Франс Тимерманс. Той и е твърдо решен да продължи с несвършените политики по време на краткия си мандат.
Крайното решение дали е минал изпитът зависи от компетентните членове на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, Комисията по икономически и парични въпроси.
Български членове на компетентните и гостуващите комисии са: Радан Кънев (ЕНП), Кристиан Вигенин (С&Д), Илхан Кючук (Обнови Европа); Цветелина Пенкова (С&Д), Ева Майдел (ЕНП), Петър Волгин, Рада Лайкова, Христо Петров (Обнови Европа), Андрей Новаков (ЕНП), Танер Кабилов (Обнови Европа), Станислав Стоянов (ЕСН); FISC – няма членове от България.
Хукстра и проблемите на родната му Нидерландия
По време на изложението си Вопке Хукстра многократно повтори, че ключово за него ще бъде сътрудничеството. Интересно би било как това ще помогне на родната му страна, която никак не се справя добре с климатичните цели, а компаниите продължават да изхвърлят силно токсични вещества, чиито нива са се увеличили в периода между 2015 и 2022 година, показва наскоро в разследване на частната телевизия RTL, цитирана и от техните колеги NOS. Според изводите, компаниите вместо да намалят дела на изхвърляне, той се е увеличил и това се признава от самите индустриалци.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Една от причините според репортажа се крие в липсата на ясни правила, които трябва да се спазват от провинциите. Компаниите трябвало да представят план на всеки 5 години, за да докажат, че правят всичко възможно, за редуциране на емисиите.
Много от нидерландските компании в промишлеността са заявили, че имат готовност да заменят газ с електричество в производствените си процеси. По-този начин ще намалят въглеродния отпечатък в атмосферата и ще спомогнат на страната да постигне климатичните цели до 2030 г. На практика обаче намеренията са едно- осъществяването съвсем друго нещо и зависи от много фактори извън фирмите.
Процесът по преминаване се оказал прекалено сложен и понякога се налагало големите индустриални замърсители да чакат с години докато сменят източника си на гориво.
Над 1000 големи компании в промишлеността са в списък с чакащи да преминат на електроенергия. Причината е, че преносните оператори са хванати неподготвени, мрежата е неадаптирана и не може да поеме целия наплив от желаещи. За модернизиране са нужни огромни инвестиции и много време.
Това е само един от индикаторите, които показвали че страната не може да изпълни климатичните цели и индустрията е начело в списъка с „лошите ученици“.
- Не е нужно да сте ясновидци, за да видите, че нещо трябва да се направи", казва пред NOS министърът на климата и зеления растеж Софи Херманс.
Не е тайна, че промишлеността е отговорна за почти една трета от емисиите на CO2, които трябва да бъдат намалени с 67% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Това вероятно няма да бъде постигнато, "въпреки всички усилия", прогнозира министърът.
Нидерландия изостава от съседните държави. Германия и Франция вече са планирали милиарди евро за стоманодобивните си промишлености, за да преминат от замърсяващи въглища към зелен водород.