Нидерландия не смята да рестартира газовото находище „Грьонинген“

Газовото находище в Грьонинген ще остане затворени. Това е една от болезнените теми, които внасят успокоение в новото коалиционно споразумение между трите партии D66, VVD и CDA , който най-късно до месец трябва да сформират редовния нидерландски кабинет. Лидерът на победителите и най-вероятен нов премиер още с победната изборна нощ през есента заяви, че климатът и енергетиката ще бъдат във фокуса на неговия бъдещ мандат.

Снимка: rtl.nl

В представената пред медиите 5-годишна коалиционна програма е заявено намерението за повече инвестиции в екологична енергия и зелени ферми, както и за решаване на големия проблем за бизнеса – липсата на достатъчно капацитет за разширение в остарялата електроразпределителна мрежа.

В енергийната политика също се вижда план да не се дават нови разрешителни за добив на газ под Ваденско море. Същевременно стои отворен въпроса за строеж на нови атомни електроцентрали.

По отношение на климатичната цел коалиционните партньори си дават ясна сметка, че поставените амбиции са трудно постижими и добре им е известно, че към момента страната изостава от целите на Брюксел до 2040 да стане климатично неутрална.

Управленската стратегия на Нидерландия за следващата петилетка идва в момент когато на европейския фронт се разрази полемика, породена от местни политици дали да не бъде рестартирана дейността на газовото находище. Идея, която изправя косите на стотици семейства, още не отърсили се от ужаса на половинвековните земетресения.

Добивът бе спрян с кралски указ преди повече от година. Част от съоръженията бяха демонтирани, дори бе поставена циментова тапа. Няколко обаче бяха оставени в готовност в случай на критична нужда или пък, ако се повтори енергийната криза от 2022 г. За тези съоръжения се спекулира, че можело да бъдат стратегически резерв в условия на геополитическа несигурност. За функцията на хранилището, което по значение надхвърля националните предели вече ви разказахме подробно в 3Е News за тихото преосмисляне на газовото находище.

Възобновяването на дискусията за Грьонинген сега разбива тази илюзия. Нидерландците (все още) не обмислят да отворят отново находището в Грьонинген като конвенционален източник на доставки. В момента дебатът обаче се фокусира върху това дали демонтирането на физическата инфраструктура, кладенците, компресорите, тръбопроводите и мрежовите връзки трябва да се счита за сериозна стратегическа грешка, имайки предвид настоящите глобални сътресения и непредсказуемостта на всичко това. Без съмнение, ако всичко бъде премахнато, инфраструктурата не може да бъде възстановена в рамките на месеци или дори години. Да се запази всичко на мястото си, докато се прекрати цялото производство, и да се използва стратегически като форма на резервен капацитет, разбира се, ще бъде политически неудобно, но е възможно в крайни случаи.

Фактът, че страната не смята да се връща към този резервоар говори намерението да се отърве от демонтираната инфраструктура. Една от възможностите е да се подпомогне крайно нуждаещата се Украйна. Дебат по въпроса вече тече. В края на декември украинската компания „Нафтогаз“ вече е подала заявление пред местните регулаторни органи, разкри телевизия RTL. В преговорите участва и външното министерство. "Обръщаме се с молба към приятелите да ни доставят стари части, които можем да използваме като резервни части или за изграждане на нови инсталации, казва пред телевизията директорът на „Нафтогаз“ Сергей Корецки. Една от възможностите е от Нидерландия да замине газов кран, какъвто страната има и няма нужда от втори. В преговорния процес съгласие за помощ е дал и енергийният гигант  Shell. От съображения за сигурност не се обявява кои части могат да отидат в Украйна и кога могат да бъдат изнесени.

Бъдещата сделка по съоръженията и преместването се превръща в отворено досие за бъдещото коалиционно правителство с най-вероятен колоритен премиер 38-годишният лидер  Роб Йетен, известен като открит гей и страстен климатичен защитник. Няма съмнение, че ако поеме премиерското кресло климатът ще бъде в неговия фокус. Просто, защото професионалната му биография е неразривно свързана с тези теми. През 2017 година той влиза в Камарата на представителите именно с тези ресори.

Социалният елемент е още един фактор, който би наклонил везните в посока да се остави хранилището затворено, тъй като биха отишли на вятъра вече инвестираните милиарди евро от предишните кабинети по рекултивация и възстановяване на жилищен фонд. Разрушенията  от почти шест десетилетната експлоатация са наистина колосални. По направени проучвания на Държавния надзор на мините (SodM) възстановяването върви на приливи и отливи. При тези темпове то ще приключи не по-рано от 2034 г. По-ранен доклад на държавата казваше, че укрепването на 27 000 домове може да бъде завършено през 2028 г. През 2024 са ремонтирани едва 6000. Между 10 000 и 11 000 жилища се нуждаят от цялостно възстановяване. За целта от бюджета са отпуснати 7,5 милиарда евро за периода 2026 до 2055 година. Точно така- още три десетилетия двете най-засегнати селища Грьонинген и Северен Дренте ще усещат трусовете под жилищата и краката си – последният на 14 ноември. Няколко селища бяха разтърсени с магнитуд 3,4 по Рихер и епицентър в Зеерейп. По данни на  Института за минни щети в Гронинген само за денонощие са били постъпили лавина от сигнали за разрушения. Местните медии отчитат, че броят надхвърля. 30 от терените са окачествени като „изключително опасни“. Най-застрашените семейства са настанени във временни жилища за неопределено време докато държавата им построи нов дом.

Ново бижу като феникс сред сондажа

Новото правителство едва ли би отхвърлило с лека ръка една идея на неговите предшественици, която се превърна като визитка за страната по отношение на ВЕи иновациите. След окончателното спиране на „Грьонинген“ от кабинета тогава на марк Рюте обявиха, че на терена ще бъде построено производствено съоръжение в Северно море, за да преобразува вятърната енергия във водород. Заводът ще има капацитет за електролиза от 500 MW и се очаква да започне да функционира през 2031 г. Ще бъде свързан с офшорна вятърна ферма край бреговете на малка провинция където водородът може да бъде транспортиран до сушата чрез съществуващ газопровод за природен газ.

Проектът на предишното управление може да се разглежда и като своеобразен мост към политиката на очертаващото се климатично ориентирано правителство, начело с D66 и амбицията на страната да бъде сред деветте, които да превърнат Северно море в най-голямата зелена електроцентрала на Стария континент. Роб Йетън и неговия сформиращ се екип за нищо на света не биха желали още от първия ден да имат под прозорците гневни активисти и стотици протестиращи гръмогласни от Грьонинген и околията в защита на своя живот и жилищна сигурност.

И най-сетне „Грьонинген“ някак си не кореспондира с големите амбиции на тази страна като иновационен лидер по отношение на зелената енергия. В компанията на още 8 премиери, служебният Дик Схоф заяви, че са се подписали за повече офшорни вятърни паркове в Северно море и повече съвместни трансгранични проекти.

В съвместната декларация на Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Обединеното кралство, Норвегия, Исландия и НАТО под зоркия поглед на енергийният комисар Дан Йоргенсен е заявено, че възобновяемите енергийни източници са по-евтини от изкопаемите горива и могат да помогнат за понижаване на цените на енергията за домакинствата и бизнеса. 

Вижда се, че Северно море, а не „Грьонинген“ дава надежди за бизнеса и в частност този на вятърния сектор. Третата по рода си Среща на върна в Германия (26 януари) се проведе в момент когато вятърният сектор изпитва затруднения, проекти са в застой, а регулациите задушават инвеститорите. На хоризонта е намерението на Европейската комисия веднъж завинаги да прекъсне зависимостта на Европа от руския газ и гориво.

Отказът от вноса на руски уран се оказа трънлив път и деликатна тема за ЕС

Европейската комисия е твърдо решена да се откаже от руските изкопаеми горива, с които Кремъл финансира военните си действия в Украйна. Твърдо решение за спиране е взето по отношение на конвенционалния и втечнения природен газ от началото на 2027. По отношение петрола обаче, все още съществуват пречки, тъй като Унгария и Словакия е единствената алтернатива.

Снимка: Личен архив

Далеч не е толкова ясно положението и е чувствителен въпрос за ядрения внос и в частност урана. Сред най-големите вносители е Франция. Към края на миналата година 18% от общо внесените количества идват от Русия. В парично изражение е около 1 милиард евро.  На пресконференция в Брюксел енергийният еврокомисар Дан Йоргенсен призна с половин уста, че на него и колегите му се иска веднъж за винаги да се прекъсне вноса на горива от Русия, но това е деликатен въпрос и е нужно време. Проучвали се различни възможности и се обсъждали евентуалните рискове, ако се спре и кога. За конкретни срокове в момента не можело и да става дума.

„Някои държави членки все още зависят от руското ядрено гориво и трябва да сме сигурни, че имаме алтернативни източници. Веднага щом това се случи, разбира се, в тясно сътрудничество със засегнатите държави, ще представя предложението", казва лаконично комисарят без да назовава имена, но за всички е ясно, че става дума за Франция, която нямала намерение да отслабва ядрената си индустрия.

Още по темата: Боян Рашев: Уран над $100 – този път за дълго | 3e-news

Деликатната тема, по която преговарят Брюксел и Париж вече четвърта година в опит да намерят консенсусно решение, стана повод да полетят поредните критични стрели от камбанарията на  екологичната организация „Грийнпийс“. Пред френската бизнес телевизия BFM нейни членове обявили, че е изготвен нов осъдителен доклад за ядрената търговия с руснаците. „Фактът е виден – нито Франция, нито ЕС са прекратили търговските си отношения с „Росатом", възмущават се еколозите. Уранът, добит от мините, трябва да бъде обогатен за използване като гориво в атомните електроцентрали. Франция има фабрика такава фабрика в Дром, Югоизточна Франция, управлявана от компанията Orano. 

Засега на хоризонта за предприети действия има само едно изказване от страна на Европейската комисия, че смятат да прекратят един ден доставките, но първо с плавен подход като същевременно ще се действа бързо и решително. В своята пътна карта на ЕК за отказ от руските горива се говори за въвеждане на ограничения и задължения за прозрачност и диверсификация на доставките, което правело горивото непривлекателно за европейската индустрия.

Мониторинг и временен отбой при криза

До 1 март 2026 г. държавите членки трябва да представят национални планове за диверсификация, в които да посочат как ще диверсифицират доставките на газ от Русия. Плановете трябва да включват информация за количествата руски газ, внесени по съществуващи договори, и за мерките, които държавите членки планират или вече са приложили за диверсифициране на доставките си на газ. Те трябва също така да посочат пречките, пред които са изправени в този процес, и да набележат решения за преодоляването им.

Държавите членки, които все още внасят руски нефт, също трябва да представят план за това как ще диверсифицират доставките си на нефт до края на 2027 г. Вносът на нефт вече е забранен съгласно санкциите на ЕС срещу Русия, но някои държави без излаз на море засега са частично освободени от тази забрана, тъй като се нуждаят от допълнително време, за да намалят зависимостта си от руския нефт.

Ако има внезапни и значителни промени, които сериозно застрашават сигурността на енергийните доставки в една или повече държави членки, Комисията може временно да отмени забраната за внос за краткосрочни договори за срок до четири седмици. Това обаче е възможно само ако е строго необходимо и ако дадена държава членка е обявила извънредна ситуация.

Уранът и Франция

През 2021 година, точно когато Русия нападна Украйна и целият европейски бизнес и търговски отношения с Москва замряха, целият френски износ на преработен уран (URT) е изпратен за Москва, еколозите хвърлиха шокиращо твърдение, че целият френски износ на преработен уран (URT) продължава да се изпраща, а целият внос на повторно обогатен уран (URE) – все още идва от Русия, заявил за медията източник на сдружението. Тогава нито държавната EDF, нито Orano отговориха или оспориха тази информация.

След като бе лансирана тази информация френски медии поразровиха фактологията и извадиха наяве, че огромни количества, с произход от Казахстан и Узбекистан, са внесени за нуждите на енергетиката. "Росатом" контролира транспортирането на всички ядрени суровини, преминаващи на руска земя - през железопътни конвои до пристанището на Санкт Петербург, след това товарни кораби до Франция. Тези превози могат да се извършват само при условие на получаване на лиценз, издаден от държавната корпорация. Обобщението бе, че „по този начин Париж е в плен и под влияние на Москва“. 

За разлика от Франция нейната съседка Белгия заяви, че къса оковите и спира с доставките на руски уран за атомните електроцентрали Doel 4 в Източна Фландрия и Tihange в провинция Лиеж. 40% от руския внос е заменен с канадски уран и от Австралия. Последните доставки по информация на оператора компанията Engie Electrabel са били направени в края на 2021 година. Също така за конверсията на урана, междинна стъпка преди обогатяването му, и за окончателното обогатяване вече не се работи с руски компании".

Глобалното потребление на уран е около 65 000 тона годишно, докато текущото производство е 55 000–60 000 тона, което води до постоянен дефицит от 5 000–10 000 тона годишно. Казахстан осигурява около 40% от световния добив.  Заедно с Русия надхвърлят половината от глобалния добив - фактор, който засилва геополитическата премия и търсенето на доставки от „политически стабилни“ юрисдикции като САЩ, Канада, Австралия, (Европа?).

На този фон България спи, коментира един от водещите ни експерти по управление на околната среда, ресурсите и енергията Боян Рашев за 3E News и припомня, че през 1989 г. страната ни е осигурявала 1,6% от глобалния добив на уран. След това обаче добивът е закрит, а рудниците - изоставени. „Днес искаме да изграждаме нови блокове в АЕЦ Козлодуй, но никой политик не повдига темата за инвестиции в цялата верига на доставки, които могат да ни превърнат в значим фактор на ниво ЕС“.

ЕС е готов да дава „колкото е необходимо“ за енергетиката в Украйна

Украйна и Русия вече четвърта година водят пълномащабна война. От първия ден Европейският съюз, неговите партньори по света, индивидуално страните-членки и финансови институции заявяват, че ще подпомагат украинския народ с финансова и хуманитарна помощ. При всяко посещение на европейска земя президентът Володимир Зеленски получава уверение, че лидерите на общността ще подпомагат „колкото е необходимо и докато е нужно“ страната и нейната инфраструктура, особено в тежките зимни месеци (думи, изречени от Урсула фон дер Лайен, Антонио Коща и Кая Калас).

Снимка от видеоклип на Съвета на ЕС

Последната такава инициатива е на Европейската комисия Европейската инвестиционна банка, които на 29 януари са предоставили на Киев допълнителни 50 милиона евро на държавната енергийна компания „Нафтогаз“ за отопление и енергоснабдяване за домакинствата и бизнеса в цялата страна. С този заем, предоставен чрез създадения финансов „Механизъм за Украйна“ общата подкрепа на ЕС за спешни покупки на газ за зимата на 2025-2026 г. възлиза 977 милиона евро.

Комисарят по разширяването Марта Кос заяви, че наред с парите се разглеждат и други възможности за навременна подкрепа на над един милион крайно нуждаещи се украинци в най-студените дни от годината като осигуряване на генератори. Те са получили като дарение над 447 аварийни генератора за 3,7 милиона евро от стратегическите резерви на фонда rescEU, разположени в Полша за възстановяване на електрозахранването на болници, убежища и критични услуги. Те ще бъдат разпределени от Министерството на развитието на общностите и териториите на Украйна в сътрудничество с Украинския Червен кръст до най-засегнатите общности. Новата пратка ще бъде добавена към вече разположените 9 500 генератора, предоставени от ЕС.

По данни на Европейската комисия от началото на пълномащабната инвазия на Русия, ЕС е предоставил над 160 000 тона помощ чрез Механизма за гражданска защита. Това включва твърди горива, отоплителни уреди, генератори и аварийни отоплителни точки.

От началото на военните действия руската армия е нанесла щети на над 64 000 енергийни съоръжения беше отчетено по време на заседание на ресорните военни министри от общността в Брюксел.  

Продължават да пристигат и индивидуални помощи от отделните страни членки. Германия е обещала да подпомогне с нови 100 милиона евро помощ за стабилизиране на разрушената инфраструктура към вече предоставените 35 милиарда евро под формата на  хуманитарна подкрепа, директни плащания или оръжия. Следващите години предвидената сума от целия блок възлиза на 50 млрд. евро.

Европейската комисия и работи по нов пакет за енергийна сигурност, който да осигури устойчивa, сигурнa и конкурентоспособнa енергийна система за Украйна, обяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен по време на едно от посещенията си в Киев. Освен това ще се използва пълния потенциал на огромните газови хранилища на Украйна, 80% от които са разположени близо до държави членки на ЕС.

Единен пазар

Брюксел работи и по ускорено законодателство, така че да може страната да се свърже с свърже с европейския пазар до началото на 2027 г. Това можело да се случи обаче, ако Киев ускори необходимите пазарни реформи. В разработен пакет са заложени няколко компонента: улесняване на интеграцията на пазара на електроенергия с ЕС до пролетта на 2027 г., заедно с Молдова; подпомагане финансирането на покупките на газ чрез Механизма за Украйна, за да се гарантират достатъчни запаси от газ; ускоряване на инвестициите във възобновяема енергия, добавяйки до 1,5 GW производствен капацитет, което представлява 25% увеличение на общия капацитет за производство на възобновяема енергия в Украйна.

Инфраструктура

С европейски средства също така непрекъснато се възстановява инфраструктура и се изграждат нови ВЕИ мощности. По данни на украинската страна по време на заседание на Съвета на ЕС стана ясно, че за четирите години са нанесени щети на над  64 000 енергийни съоръжения. През 2025 година енергийният министър Герман Галусченко апелира за съдействие по опазване на важната критична инфраструктура, противовъздушна отбрана и в борбата с хибридната война. В тази насока с индивидуални инициативи се отличава Нидерландия, която до момента е предоставила 6 милиарда евро под формата на военна техника и оборудване. Сред най-големите помощи са  изтребители F-16, изтребители и системи за противовъздушна отбрана, дронове, радари, боеприпаси за танкове, джипове Mercedes-Benz, медицински консумативи.

Паралелно десетки неправителстени организации и доброволци са непрекъснато активни и търсят средства За една от тях, вече съм разказвал в своя кореспондеция през миналата година, която е е разработила лодка с дистанционно управление, за да направи доставките в размирните райони по-безопасни.Проектът е създаден от организация Protect Ukraine и са я кръстили аквадрон. Иноватиното средство вече е предадено на украински представители в Амстердам. Основателят на сдружението Яп Схолтен смята, че трябва да има повече подобни възможности за оказване на помощ.

Равносметката

От справка на Съвета на ЕС става ясно, че идните години сумата драстично ще набъбва под формата на пряка субсидия, хуманитарна подкрепа и средства от бюджетите на отделните членки.  От началото на военната агресия на Русия ЕС държави членки са предоставили близо 135 милиарда евро в подкрепа на Украйна и нейния народ, включително 48,7 милиарда евро в подкрепа на украинските въоръжени сили. 

Между 2021 г. и 2024 г. общите разходи за отбрана на държавите членки са нараснали с повече от 30 % до 326 милиарда евро, което е приблизително 1,9 % от БВП на ЕС. Очакванията са до 2027 г. разходите да нараснат с още над 100 млрд. евро.

Мерц отсече: Членство, абсурд през 2027!

Кратката хронология показва, че страната получава милиарди евро помощи за възстановяване и реформи по пътя си към членството в ЕС. Дали обаче ще е готова за следващата година? За германския канцлер Олаф Мерц е „абсурд“. Присъединяването на а 1 януари 2027 г. е изключено. Няма да се случи. Тези процеси обикновено отнемат няколко години“, заявява той в коментар пред списание Stern. Сред скептиците е сръбският президент Александър Вучич. Лидери от различни партии на политическия спектър също периодично са се изказвали скептично около напредъка и пълноправното членство.

Северно море дава надежди на закъсалия вятърен сектор в Европа

Лидерите на страни от около Северно море, политици от европейските институции, браншови организации си дадоха за трети път Среща на високо равнище в областта на енергетиката. След Зеебрюге и Остенде, този път в Хамбург бяха препотвърдени амбициите за по-малко зависимост от държави като Русия и Китай.

Снимка; Личен архив

Срещата се провежда в момент когато вятърният сектор изпитва затруднения, проекти са в застой, а регулациите задушават инвеститорите. На хоризонта е намерението на Европейската комисия веднъж завинаги да прекъсне зависимостта на Европа от руския газ и гориво. Едно от скритите решения, по което се работи още създаването на този форум преди три години, е потенциалът на Северно море от гробище на изоставени газови и петролни сонди да се превърне в най-голямата зелена електроцентрала на Европа. Идея, за която сме ви разказвали в 3Е News 2024 година. 

8 държави тогава (Дания, Германия, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Великобритания) прегърнаха идеята и си дадоха под формата на инвестиционна декларация обещание да работят за повече проекти в областта на вятърната енергия. Към тях се присъединиха и други с обещанието всяка да помогне с финансиране, защото ще са необходими десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородни тръбопроводи през следващите години. Всичко това за инфраструктура, по-която страните взаимно да обменят електроенергия.

Един от подписалите декларацията – нидерландският климатичен министър в оставка Софи Херманс заяви по-късно пред медиите, че е изключително доволна от постигнатите договорки и че партньор по инициативата е и НАТО.

Проектите

В декларация се казва, че с общи усилия и нови проекти до 2050 г. може да се постигне до 300 гигавата офшорна енергия. Това е приблизително толкова, колкото използват 100 милиона домакинства. Нидерландският оператор TenneT, Северно море е изчислил, че Северно море може да осигури до 40% от търсенето на електроенергия в Европа. Предвижда се в близко бъдеще създаване на фонд, чиито условия начини за генериране на средства тепърва ще се избистрят.

„Самостоятелното производство на зелена електроенергия е най-бързият, най-евтиният и най-добрият начин да стъпим на краката по-бързо, казва в встъпителното си слово  европейският енергиен комисар Дан Йоргенсен, а британският министър на енергетиката Ед Милибанд го допълва, че с подобно проекти „трябва най-после да се отървем от влакчето на ужасите на изкопаемите горива"

Енергетика и защита

Служебният премиер на Нидерландия Дик Схоф обърна внимание на друг ракурс, че с общи усилия трябва да се изграждат офшорни паркове, но и да се защитават. И тук се вижда ключовата рола на НАТО и неговите технологии. "Знаем, че има хибридни заплахи от Русия срещу нашата енергийна инфраструктура", коментира пред електронния сайт NU.nl премиерът и посочва като пример за разрушени подводни кабели и извадени от строи системи за данни на морска инфраструктура.

Възраждане

Ако подобни проекти за политиците изглеждат като шанс за независимост, то за вятърния бранш това е възраждане. В много европейски страни, включително Нидерландия, вятърният сектор в момента е в тежко положение. Това се дължи на бързо растящите разходи за материали и слабото търсене на електроенергия. Като цяло, това прави инвестирането в вятърна ферма за инвеститорите непривлекателно.

Плановете за съвместни вятърни паркове могат да възродят този пазар. Това може да се направи, например, чрез по-бързо издаване на разрешителни или чрез по-бързи мерки за реновация на остарелите електрически мрежа.

Тежкото положение на сектора не е новост за нидерландския кабинет след няколко провалени търга заради липса интерес след решение да се орежат субсидиите за кандидат-инвеститорите на нови перки в Северно море. По ефекта на доминото това доведе до забавяния на стартирали проекти и до отказ на други в процес на проектиране.

Вятърни инвеститори заявиха в прав текст до нидерландското правителство, а и до самата Европейска комисия, че така повече не може да се прави бизнес със задушаваща бумащина, дълги проучвателни срокове и мудна администрация. В отговор от отиващия си служебен кабинет те получиха уверение за заложени в бюджета през 2026 година в 1 милиард евро, които след това ще бъдат обявени на търг. Работи се и по механизъм, който да гарантира на производителите по-висока цена на електроенергията когато пазарните цени са ниски. И обратното, компаниите ще трябва да дадат генерираните свръхпечалби на правителството когато пазарните цени са високи.

Към момента в нидерландското  Северно море има изградени 5 гигавата вятърни паркове. Няколко големи проекта са забавени и едва ли ще се случи желаното удвояване на мощностите след 2032 г. Така Нидерландия се присъединявала в списъка с неуспешно завършени навреме проекти в морето наред с Дания, Великобритания и Германия. Сега топката е в Европейската комисия и нейните бързи реакции за отпушване на бизнес климата или казано образно в очакване на свеж бриз в това бурно море.

Спасението изглежда идва на хоризонта, ако се съди от думите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на провелия се годишен форум в Давос. То си има име EU Inc – нов инструмент за премахване на задушаващата бумащина. Предприемачи, иновативни компании ще могат да регистрират компания във всяка държава членка в рамките най-много до 48 часа изцяло онлайн. Надеждите са, че така по-бързо ще се разкриват клонове в другите европейски страни.

Инвестиции

Наред с тегавата бюрокрация, не само вятърният бизнес от години се оплаква, че са необходими мерки за премахване на тесните места по енергийната мрежа в ЕС. По изчисления на ЕК ще са необходими по 1,2 трлн. евро до 2040 година. „Всяко следващо забавяне е фатално, затова бързаме“, казва климатичният еврокомисар Вопке Хукстра като се надява да постигне окончателно споразумение  по въпроса до няколко месеца. Със  сигурност на същото мнение до един са и представителите на осемте държави  около Северно море и техните партньори, които за реализация на мегапроектите ще имат нужда от свободен капацитет.

ЕС вече първо ще одобрява газа преди да потече по мрежата

Европейският съюз вече първо ще проверява внесения газ преди да вземе решение дали да потече по газопроводите на общността. Това става ясно от съобщение на Съвета на ЕС, с което е обявено, че 27-те членки официално са приели регламента за постепенно спиране на руския внос както на тръбопроводен, така и на втечнен природен газ (LNG). Регулацията е ключов етап в постигането на целта на REPowerEU за прекратяване на зависимостта от руската енергия.

Забраната ще започне да се прилага 6 седмици след влизането в сила на регулацията. Съществуващите договори ще имат преходен период. Този поетапен подход ще ограничи въздействието върху цените и пазарите. Пълната забрана ще влезе в сила за вноса на LNG от началото на 2027 г. и за вноса на газопроводи от есента на 2027 г.

Неспазването на новите правила може да доведе до максимални глоби от поне 2,5 милиона евро за физически лица и поне 40 милиона евро за компании, което е поне 3,5 % от общия световен годишен оборот на компанията или 300 % от очаквания оборот на транзакциите.

До 1 март 2026 г. страните от ЕС трябва да подготвят национални планове за диверсификация на доставките на газ и да идентифицират потенциални предизвикателства при замяната на руския газ. С тази цел те ще бъдат задължени да уведомят властите и Комисията за всички останали руски газови договори. Държавите от ЕС, които все още внасят руски петрол, също ще трябва да представят планове за диверсификация.

В случай на обявена извънредна ситуация и ако сигурността на доставките е сериозно застрашена в една или повече страни от ЕС, Комисията може да спре забраната за внос за до 4седмици.

Комисията също планира да предложи законодателство за постепенно спиране на вноса на руски петрол до края на 2027 г.

Припомняме ви, че след агресивната война на Русия срещу Украйна и използването на енергия като оръжие, лидерите на ЕС се съгласиха да прекратят зависимостта си от руските изкопаеми горива възможно най-скоро. В резултат на това вносът на газ и петрол от Русия към ЕС значително е намалял през последните години. Въпреки това, докато вносът на петрол е спаднал под 3% през 2025 г. в резултат на настоящия режим санкции, руският газ все още представлява приблизително 13% от вноса на ЕС през 2025 г., което е на стойност над €15 милиарда годишно. Това оставя ЕС изложен на значителни рискове по отношение на търговията и енергийната сигурност.

Газ за милиарди въпреки обещанията

Правозащитната организация Urgewald разпространи информация, че за цялата изминала година компанията Yamal LNG е транспортирала от Сибир до Стария континент над 15 милиона тона и въпреки рестрикциите и намеренията на правителствата да забранят претоварването, количествата не само, че намаляват в сравнение с предходните години, а дори през последната са регистрирали ръст. Делът на Европа в световните транспортни превози на Yamal се е увеличил от 75,4% през 2024 г. до 76,1% през 2025 г. ЕС все още изпитва колебания да забрани руския LNG отчасти поради зависимостта на няколко нейни членки без излаз на море, които са силно зависими от това гориво.

Прекъсването на доставките означава и за милиони от всеки курс за двата оператора със специализирани танкери, които основно транспортират втечнения газ до Европа. Едната компания е британската  Seapeak (Великобритания), а другата е гръцката Dynagas - 34,3%.

11 от 14-те специализирани ледоразбивача Arc7, използвани за транспортиране са собственост на Seapeak и Dynagas. Обединеното кралство планира постепенно да въведе забрана за морски услуги за кораби, превозващи руски LNG тази година.

Руският завод в Ямал разчита много на тези танкери Arc7, които са специално проектирани за доставката на европейските портове. Без възможността за разтоварване и претоварване в европейски пристанища като Зебрюге тези кораби биха трябвало да извършват значително по-дълги пътувания.

На европейска земя след началото на военните действия и промяната на газовите потоци, белгийското пристанище Зеебрюге се превърна в ключов център за дистрибуция на синьо гориво от различни точки на света. 

В миналото над 200 танкерa с руски втечнен природен газ са акостирали на белгийското пристанище всяка година по данни на белгийската телевизия Ве Ер Те. Разтоварвани са над 8 милиона тона по силата на сключен преди две десетилетия договор между порта и руския консорциум  "Ямал СПГ". От транспортирането се печели над 1 милиард евро всяка година. За 2025 година е видно, че броят на плавателните съдове е в пъти по-малко 58 с товар от 4,2 милиона тона LNG.

Руско-китайската съвместна компания Yamal LNG , в която дял има и френската TotalEnergies доставя втечнен газ за Китай, Япония, Южна Корея, Индия и Пакистан. Нейният ледоразбивач "Владимир Воронин", един от 300-те във флота, които периодично акостира в Зеебрюге. Известно е партньорството на белгийския оператор Fluxys с руснаците. Попитани след началото на войната,  по време на войната дали биха прекратили договора си с руската страна,  отговорът на ръководството бе, че пристанището е „с отворен достъп и по закон клиентите не могат да бъдат дискриминирани“.

Действията на порта предизвикаха серия от критики от страна на местни парламентаристи и екоорганизации. Това доведе до решение на белгийското правителство издаде в началото на 2025 година указ, с който се забранява претоварването на руски втечнен природен газ.  Забранени са всякаква товарна дейност, техническа помощ, брокерски услуги, финансова помощ. Въпреки решението обаче и бавните действия на европейските институции, от данните на екосдружението се вижда, че претоварването и навлизането на руски втечнен природен газ продължава с пълна сила.

Инвестиция с 20 годишни корени

Руският консорциум "Ямал СПГ" преди 20 години вижда в белгийският порт златна мина за пласиране на сибирския втечнен газ. Без да подозира, че един ден ще воюва с братска Украйна, компанията влага в изграждането на подземен резервоар за съхранение на LNG, който може да побере на един път товара на цял танкер.

Инициативата е с дългосрочна визия и сигурен китайски пазар. В златната формула на никой не му е минавал през ума, че цените на горивото един ден ще ударят рекордни стойности, а Кремъл няма да бъде хегемон на Стария континент. Единственото, което било сигурно, че проектът ще носи дивиденти и на руската хазна, и за обществения белгийски оператор „Флуксис“, и за дружеството Ямал.

Всичко тръгнало още в края на миналия век когато руското правителство разбрало за огромните запаси от газ и петрол под ледените слоеве на Северен Сибир. Западният полуостров Ямал се оказал находка, от която  Русия през 2007 г. започнала да се възползва.

Сибирският природен газ веднага намерил купувачи - Китай и Индия. Но изграждането на тръбопровод от повече от 3000 километра от запад на изток през Сибир към Китай щяло отнеме много време и пари. Затова, компанията „Ямал ВПГ“ избрала да транспортира газа с кораби, замразен до минус 162 градуса. Природният газ става течен и е 600 пъти по-компактен отколкото в газообразна форма. Така че може да се транспортират огромни количества в един танкер.

Може да се транспортира до Китай през Северния ледовит океан по т.нар. Северен маршрут, който е свободен от лед само през лятото. През зимата, когато полярният лед е твърде дебел, за да се премине дори със специални танкери за ледоразбивачи за втечнен природен газ – на компаниите е нужен друг маршрут. Ето защо руснаците намират друг път -  През Баренцово, Норвежко и Северно море до Европа, нататък през Средиземно море и Суецкия и Индийския океан към Китай. Скъпите танкери за ледоразбивачи за втечнен природен газ вече не били необходими за този маршрут. По-евтино се оказало да се прехвърли товара от танкер-ледоразбивач на обикновен танкер за втечнен природен газ, който може да се погрижи за по-голямата част от маршрута. Но изпомпването на леденостудения втечнен природен газ от един танкер в друг не е нещо, което се прави с лека ръка. Това изисква специални инсталации. И Зебрюге се сдобива с такива инсталациа.

Зеебрюге спечели лъвския пай от договора с Ямал. Има още един терминал за втечнен природен газ в Европа, който претоварва природния газ от Ямал. Това е Монтоар в устието на Лоара във Франция, южно от Бретан. Но само малка част от това, което Зебрюге обработва, се доставя там.

Шарл Мишел: ЕС да не прибира „базуката“

Изявлението на американския президент Доналд Тръмп на форума в Давос е шамар за Европейския съюз тази трансатлантическа връзка е "мъртва". Коментарът е на бившия председател на Съвета на ЕС Шарл Мишел, който през 2024 се оттегли, за да се върне в белгийската политика.

Снимка:Пресслужба на Съвета на ЕС

Наричан още като европейският президент, белгиецът апелира към своите доскорошни колеги да си направят добре равносметката от последните преговори с американската дипломация в швейцарския курорт и да бъдат по-радикални и по-бързи при взимането на ключови решения.

"В дипломацията, ако се усмихнеш след първи удар, получаваш втори, после трети", каза Шарл Мишел. Затова той смята, че Европейският съюз трябва да бъде готов във всеки един момент да  активира т.нар. "базуката“, казва в интервю за френскоезичния канал RTL-TVI доскорошния топ лидер на общността.

Шарл Мишел, който все още е член на френскоезичните либерали MR, в момента е професор в China Europe International Business School и работи с асоциацията La Fraternité humaine, която е активна в областта на междурелигиозния диалог.

Мишел беше председател на Европейския съвет от 1 декември 2019 г. до 30 ноември 2024 и бе заменен от португалеца Антонио Коща.

Друг бивш лидер на ЕС – Жан Клод-Юнкер коментира пред Euronews, че блокът „не може да се подчинява на неоколониалното поведение“ на Съединените щати. Съюзът има чест и уважава Съединените щати, но не е техен роб“. По отношение на заплахите на Тръмп за Гренландия, люксембургският политик подчерта, че ако съюзник от НАТО нападне друг съюзник, това поставя началото на процес, в края на който бихме могли да станем свидетели на разпадането на трансатлантическия съюз. 

Същата теза на бившия председател на ЕК беше изказана и от премиера на Белгия по време на изслушване в парламента. „Избягахме от истинска катастрофа", смята Бард Де Вевер по повод търговската война и според него е имало само губещи. "Напълно неприемливо е за мен държавен глава на съюзник в НАТО, да заплашва суверенитета на друг съюзник. Гренландия зависи само от самата нея и Дания. Посланието е ясно. Съединените щати са далеч най-силните в НАТО. Но нашето достойнство не се продава, ние не сме роби".

За инструмента на принудата, добил прозвището базуката на ЕС, наскоро разказах в своя кореспонденция за 3Е news, където разгледах възможните начини за противодействие на американската тарифна политика. Сред тях са изготвен списък от реципрочни мита, продажба на облигации, блокиране на военно сътрудничество.

Въпросът е дали Европа ще се осмели да предприеме твърди мерки, икономически или военни, които също ни вредят. "Очевидно нямахме такава готовност миналата година", казва макроикономистът в ING Карстен Бжески. "Европа досега е избрала деескалация, защото при Тръмп търговските конфликти често не спират само до търговията."

Ами, ако Тръмп реши да използва втечнения природен газ (LNG) като бухалка срещу ЕС и реши да спре крана на газа, това ще бъде катастрофа за пристрастената Европа“, казват в телевизионно интервю от нидерландския институт Клингендал“. Същото предупреждение идва и в критичен доклад на Норвежкия институт за международни отношения под заглавие „ Селективната слепота на Европа за газа “.

Апелът на двете независими изследвания за влиянието върху европейския пазар апелира властимащите да ударят спирачката на пристрастяването и да помислят за други алтернативи, защото сега LNG е в ръцете на Доналд Тръмп.

Пазарите логично е да са обезпокоени. Тръмп може да спре газовия кран, за да принуди Европа да направи отстъпки. Направи ли го , това би било истинска катастрофа за пристрастената към газа Европа, гласи предупреждението.

Геополитически анализатори, до които се допитала фламандската телевизия VRT, били единодушни, че не може да се разчита само на Норвегия, която в момента е лидер по внос на втечнен природен газ в ЕС.

Какъв е единственият изход: инвестиции във ВЕИ, за да намали максимално зависимостта си от изкопаеми горива като петрол и газ, отговарят от института „Кликендал“. „Европа спешно трябва да наблюдава по-добре доставчиците си на природен газ. Със сигурност не бива да се обвързва с дългосрочни договори. Това се случва масово с американските производители на газ и е напълно погрешна политика“, предупреждават авторите на доклада.

В противен случай рискуваме да се окажем в перфектна буря: американците ескалират конфликта с ЕС и използват газа като търговско оръжие, европейските газови резерви намаляват, а зимният студ е на хоризонта. И точно това се случи през последните седмици.

Нарастващото геополитическо напрежение между САЩ и Европейския съюз, свързано с Гренландия наду с близо 40% цената на природния газ на водещата борса TTF – от 28 на 40 евро. Ситуацията се следи с притеснение от анализатори с оглед на пристрастеността си към американския втечнен природен газ, който се превърне в алтернатива след спирането на този от Русия. Почти 60% от LNG се доставя с танкери до Европа от шистови находища на САЩ. И тази зависимост продължава да нараства. По данни на Международната агенция по енергетика (IEA) за 2026 година се очаква да бъдат внесени рекордните 185 милиарда кубически метра.

Белгия е парализирана за седмица от „майката на всички стачки“

Белгия е парализирана от 5-дневна транспортна стачка, която започва от 25 януари вечерта и ще продължи до 30 януари. Акцията е срещу драстични мерки на кабинета, свързани с реформа в железопътния сектор. Това не първият подобен случай на недоволство срещу екипа на Бард Де Вевер, който за последната година е видял гнева под прозорците си 32 пъти през последната година, пресметнала белгийската обществена телевизия Ве Ер Те.

Снимка: Личен архив

Протестиращите коментирали пред медията, че този път ставало дума не толкова за  пенсионните планове за реформи на кабинета, а за посягането на дългогодишен и утвърден закон от 1926 година. С поправките се цели реформа в синдикалните структури, техните правомощия и договорните отношения с наеманите служители.

В какво се състои промяната става дума от внесен законопроект на министъра на мобилността Жан-Люк Крюк (Jean-Luc Crucke), който искал да се работи по съвсем друг начин от началото на тази година. Говори се за различен тип договори, орязани социални придобивки и бонуси като отпуск по болест. Посяга се и на статута на HR Rail, законният работодател на железопътния персонал и се залагат по-малко правомощия . Двете железопътни компании NMBS и Infrabel вече ще отговарят за набирането на персонал и обучението. 

Най-големият трън в петата на синдикатите е намерението да се промени структурата на съвместен комитет - най-висшият консултативен орган на работодателите и синдикатите. Поправките в закона целят да ограничат неговите правомощия. До момента важните решения се взимали само квалифицирано мнозинство от 2/3. От лятото обаче това можело да става и „обикновено“ мнозинство от по-малко членове в комитета.

И разбира се, че идва темата  за пенсионните планове на правителството, което иска да повиши възрастта. Според министъра тези промени са необходими, за да се подготвят NMBS и Infrabel за либерализацията на железниците през 2032 г. Синдикатите от своя страна смятат, че са изолирани, защитата на железопътните работници изчезва

Радиомълчание

В момента между синдикатите и министъра цари радиомълчание. Не е имало консултации от края на декември. През 2025 г. те бяха на масата по две предварителни споразумения, и двете от които бяха отхвърлени от железопътните работници.

Стачката се организира от петте железопътни синдиката на ротационен принцип. Това означава, че синдикатите ще призовават различна група служители да стачкуват всеки ден. През първия ден ще бъдат служителите на  Infrabel, след това диспечерите, кондукторите, машинистите и в последния ден всички заедно

Браншовата асоциация VSOA Spoor нарича тази стачка „майката на всички стачки“ и Не е случайно, че са избрали такава ротационна стачка. „Искаме да постигнем най-голямо въздействие с възможно най-малко стачкуващи“, казват те във видеоклип във Facebook. Всички стачкуващи са ключови работници, така че синдикатите се надяват, че смущенията ще бъдат значители всеки ден – дори ако не всички стачкуват. „Без нас всичко спира.“

Като призовава да не стачкува всеки служител всеки ден, синдикатът иска също така да ограничи загубите на заплати за стачкуващите служители. 

 

Ами, ако Тръмп погледне към LNG като бухалка срещу ЕС?

Нарастващото геополитическо напрежение между САЩ и Европейския съюз, свързано с Гренландия наду с близо 40% цената на природния газ на водещата борса TTF – от 28 на 40 евро.

Ситуацията се следи с притеснение от анализатори с оглед на пристрастеността си към американския втечнен природен газ, който се превърне в алтернатива след спирането на този от Русия. Почти 60% от LNG се доставя с танкери до Европа от шистови находища на САЩ. И тази зависимост продължава да нараства. По данни на Международната агенция по енергетика (IEA) за 2026 година се очаква да бъдат внесени рекордните 185 милиарда кубически метра.

Снимка: ЕК

Ами, ако Тръмп реши да използва това като бухалка срещу ЕС и реши да спре крана на газа, това ще бъде катастрофа за пристрастената Европа“, казват в телевизионно интервю от нидерландския Клингендал“. Същото предупреждение идва и в критичен доклад на Норвежкия институт за международни отношения под заглавие „ Селективната слепота на Европа за газа “.

Апелът на двете независими изследвания за влиянието върху европейския пазар апелира властимащите да ударят спирачката на пристрастяването и да помислят за други алтернативи, защото сега LNG е в ръцете на Доналд Тръмп.

Пазарите логично е да са обезпокоени. Тръмп може да спре газовия кран, за да принуди Европа да направи отстъпки. Направи ли го , това би било истинска катастрофа за пристрастената към газа Европа, гласи предупреждението.

Геополитически анализатори, до които се допитала фламандската телевизия VRT, били единодушни, че не може да се разчита само на Норвегия, която в момента е лидер по внос на втечнен природен газ в ЕС.

Какъв е единственият изход: инвестиции във ВЕИ, за да намали максимално зависимостта си от изкопаеми горива като петрол и газ, отговарят от института „Кликендал“. „Европа спешно трябва да наблюдава по-добре доставчиците си на природен газ. Със сигурност не бива да се обвързва с дългосрочни договори. Това се случва масово с американските производители на газ и е напълно погрешна политика“, предупреждават авторите на доклада.

В противен случай рискуваме да се окажем в перфектна буря: американците ескалират конфликта с ЕС и използват газа като търговско оръжие, европейските газови резерви намаляват, а зимният студ е на хоризонта. И точно това се случи през последните седмици.

Европейските запаси от природен газ са отчели исторически ниски нива, ако изключим кризисната 2022 година. Проверка на телевизията в данните на AGSI показали, че ситуацията в газохранилищата никак не е добра. На 21 януари резервите били 47,6%. За сравнение по същото време миналата година на 58,4%. През 2024 и 2023 г. те били дори над 70%. А зимата не е свършила и резервите с всеки изминал ден се топят.

Ситуацията с количествата в газохранилищата засега не притеснява Европейските оператори на газови мрежи, както става ясно от изпратен писмен отговор до белгийската телевизия. Но за авторите на репортажа било леко смущаващо едно изречение, в което се казва, че Европа разполага с набор от алтернативи, за да абсорбира намаляващите резерви. Сред тях... американски танкери за втечнен природен газ (LNG). Америка, с която Европа миналата седмица почти беше на път на военен сблъсък. С други думи, перфектна буря. Резултатът: цените на газа скочиха драстично за нула време, гласи обобщението на журналистите

Какво означава това за сметката ни за газ?

Увеличението през последните седмици ще се отрази и на сметките за газ. Променливите договори много вероятно ще станат малко по-скъпи, тъй като доста доставчици купуват част от газа си в сегмента „Ден напред“. Тези цени се отразяват във фактурата с известно закъснение.

Домакинствата с срочни договори са в безопасност засега. Но никой не знае как ще се движи свръхнервният пазар на газ през следващите месеци. Неотдавнашната по-мека позиция на Тръмп в Давос може да доведе до рязък спад на цените, с който те се повишиха.

Факт е, че Европа е повече от всякога играчка на нестабилния пазар на газ. Пазар на газ, който от своя страна е играчка в ръцете на също толкова нестабилен американски президент. Това изобщо не е успокояващо и е нещо, което Европа трябва сериозно и спешно да обмисли.

Припомням, че още през 2023 година базираният в Брюксел мозъчен тръст Bruegel постави ребром въпроса: какво става, пристрастявали се Европа към американския втечнен газ в статия, за която съм разказвал в блога си тогава. „Всъщност САЩ заеха мястото на Русия като доставчик на Европа – точно както това се харесва на Белия дом. Тесните енергийни връзки на Европа с Русия бяха трън в очите на Белия дом в продължение на години‘, твърдят от тръста.

А за индустрията?

Това важи и за сметките за газ на енергоемката индустрия. През цялата 2025 г. цената на газа на водещата европейска борса TTF систематично беше повече от три пъти по-висока от тази на нейния еквивалент, американския Henry Hub. Това винаги е било така от енергийната криза през 2022 г. насам и ситуацията от последните няколко седмици със сигурност не я е подобрила.

Последиците са тежки: енергоемката индустрия е унищожена от покачващите се цени на енергията и вече не може да се конкурира с американците и останалия свят. За спрените инвестиции и затварящи компании вече съм разказвал многократно в кореспонденциите си за 3ENews.

Началото на годината започва в Белгия, Германия и Нидерландия с информации за масови фалити на фирми. Като основна причина и в трите страни се посочват високите цени на енергията и продължаващият натиск от страна на Китай с ниски цени на продукцията. Това води до не конкурентоспособност и търсене на нов пристан извън Европа.

От тройката страни изглежда най-тежко е положението сред химическите компании в Нидерландия, които или масово напускат страната, или местят част от мощности  извън Европа. Крак първи повлякоха в тази насока водещите гиганти Shell и BP. Прогнозата е, че лавината от напускащи ще продължи.

Нова форма на грабежи през гей приложение набира сила в Нидерландия

Нова форма на кражби се разпространява мълниеносно в Нидерландия с помощта на гей приложението за запознанства "Гриндър". Само за месец са докладвани в полицията 6 обира.

Обирджиите от левия бряг си нацелвали жертвите, след като първо получавали необходимата доза ласки на домакините, а впоследствие си взимали ценни бижута, пари или телефони от „арената на страстите“.

В полицията са получени и сигнали, че домакините са били заплашвани да дадат ценни вещи или пари, съобщава RTL. Известен е един случай на тежко пострадал при обир.

За да се прекъсне тази порочна практика, нидерландската полиция призовава всички потърпевши своевременно да се обърнат към местните полицейски участъци или да се явят и подробно да разкажат за преживяното в най-близката структура на LGBTIQ+.

Rabobank: 60% от поръчките трябва да са за военни фирми в ЕС до 2035 г.

Стратегическа автономност е най-често използваната дума по високите управленски етажи на Брюксел началото на войната в Украйна. За да се постигне обаче тази цел, индустрията на блока има нужда от доминиращо собствено производство в областта на отбраната на световните пазари. По данни на изследователският отдел на нидерландската Rabobank към момента цифрите не са в полза на амбициите на Европейската комисия. 80% от направените разходи са извън ЕС. Плановете са посоката да се промени до 2035 година – 60% от поръчките да останат за военни фирми на Стария континент.

Снимка; audiovisual.ec.europa.eu

Един от приоритетите в тази насока, ако се съди от изказванията на председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, е инвестиции в дронове. И по този показател цифрите не говорят в полза на европейската икономика. Само 30% от продуктите са доставени и произведени от европейски фирми, посочва като пример в доклада си нидерландският изследователски център на банката. Очакванията са идните години поне половината от поръчките да бъдат насочени към водещи лидери на континента.

Страната на лалетата се смята за един от пионерите в производството на дронна техника. Оптимизмът се заражда от факта, че за периода след началото на инвазията през 2022 са се появили десетки иновативни компании, които имат потенциала да поемат наплива от поръчки. Страната, макар и в ситуация на две служебни правителства с орязани функции, не стои безучастно и е заявила намерение да разгръщане на военния потенциал и повече собствено производство. Министерството на отбраната вече обяви, че отдава под наем за десетилетие 120 000 квадратни метра от бивш автомобилен завод за производство на дронове. Това прави Нидерландия един от европейските лидери по производствен капацитет за дронове, заедно с Естония и Италия, коментира електронният сайт bnr.nl. Въпреки че на политиците им се искало целият процес да се извършва на собствена земя, все пак ще се наложи партньорство отвън – САЩ, Израел, Турция и набедената за черна овца е ЕС – Китай. „Зависимостта от тази страна остава, тъй държи в ръцете си материалите за производство на батерии и ключови компоненти“, казват авторите на доклада и създават препратка към друга ключова инициатива за намаляване на чуждата зависимост – критичните суровини.

Надеждите за намиране на решение и спасение на европейската енергоемка индустрия са насочени към плана на ЕК REPowerEU, който ще търси алтернативни доставки на критични суровини. През 2025 година бяха обявени близо 60 стратегически проекта, от които да бъдат осигурени хиляди тонове литий. Един от тях е на сръбската мина „Рио Тинто“, която има готовност да осигурява суровина за 1,1 милиона автомобили всяка година.

Изглежда, че и самата ЕК комисия си е направила разчетите по отношение на дроновете. Според разпространено наскоро комюнике за разходите за отбрана ще достигнат 3,8 трилиона евро до 2035 г. Пари, които да отидат предимно към европейските доставчици и по проекти като този в Нидерландия за създаване на дом за „технологиите от утрешния ден“ - технологичен център за изкуствен интелект. В своя нов Al дом компаниите ще експериментират с приложения за изкуствен интелект. Под един покрив ще се тестват летящите машинки, ще съхраняват данни на сигурно и ще се използват суперкомпютър с огромна изчислителна мощност. Страната мечтае с помощта на Брюксел да се превърне нещо като европейската Силициева долина.

Съседна Белгия също дава знак, че с 1 млрд. евро инвестиции в няколко военни центрове за данни. Проектът е част от реформата във военната сфера през следващите 3 години, която има за цял да създаде цифров суверенитет на страната. Не е изключено в близко бъдеще да се помисли върху собствени инвестиции в защитни дронове в борбата с нашествието на чужди летателни апарати, навлезли във въздушното пространство на летищата „Завентен“ и „Лиеж“ и няколко военни бази.

Как?

Очевидно е, че проекти има и страните са готови на собствени мускули или по междусъседски да ги реализират. Какво прави обаче ЕС в тази насока, освен пресконференциите и амбициозните планове. Една от възможностите е Програма за европейската отбранителна промишленост е с бюджет от 1,5 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства в периода 2025 – 2027 г. Финансира се чрез дългосрочния бюджет на ЕС.

Друга бе лансирана по време на тазгодишния икономически форум в Давос. Урсула фон дер Лайен заяви, че по плана RеArm ще бъдат отделени огромни средства за дронове. Вече имало три отбранителни технологични стартъпа, които работят по софтуер, системи, базирани на изкуствен интелект, за разузнаване на бойното поле и дронове за наблюдение. 

Европейската инвестиционна банка също е готова да отпуска средства по проекти за безпилотни летателни апарати по действаща от 2019 година съвместна инициатива с Комисията. 

Една от последните инициативи е инструментът SAFE, който ще подкрепя държавите членки, които желаят да инвестират в промишлено производство в областта на отбраната чрез съвместни обществени поръчки, с акцент върху приоритетните способности. ЕС ще предостави до 150 милиарда евро, които ще бъдат изплатени на заинтересованите държави членки при поискване и въз основа на национални планове. Плащанията ще бъдат под формата на заеми с дълъг срок до падежа на конкурентни цени, които се изплащат от държавите членки получатели.

Този механизъм бе специално обсъден при посещението на Урсула фон дер Лайен в България през миналото лято. В разговор през август с премиера Росен Желязков стана ясно, че правителството ще вложи в Сопот средства по механизма за нови производства и ще разкрие до 1000 нови работни места. 

Белгия отрече да е подписала хартата за Съвета за мир на Тръмп

Скандал с името на Белгия се заформи, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Съвета за мир е подписан от 59 държави. Последва мълниеносна реакция на външния министър  Максим Прево през социалните мрежи, че нищо не са подписвали.

Снимка: CBC

Нищо от това не е вярно.Белгия НЕ е подписала Хартата. Това съобщение е грешно", казва министърът и опровергава говорителката на Тръмп Каролайн Левит. "Искаме съвместен и координиран европейски отговор. Както много други европейски страни, имаме резерви относно предложението.

Пред журналисти по време на икономическия форум в Давос Прево коментира, че вижда Съвета като опит на Тръмп да замени системата на ООН със свой "личен съвет", който предоставял Съветът предоставя широки правомощия на президента. Очаква се председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен да реши как ЕС ще отговори на поканите след спешна среща на лидерите на ЕС по време на извънреден Европейски съвет в Брюксел.

Нидерландските медии също отбелязват новината за Белгия и коментират, че подписването на хартата за Съвета на мира в швейцарския курорт е било облечено в типичната за Тръмп бомбастичност. "Това е един от най-влиятелните органи, създавани някога", каза Тръмп, който беше заобиколен от аржентинския президент Хавиер Милей, унгарския премиер Виктор Орбан и лидери от Азербайджан, Индонезия, Катар, Пакистан, Саудитска Арабия и Турция

Няколко европейски държави вече се дистанцираха от инициативата. Франция, Германия, Норвегия и Белгия изключиха участие, Италия замрази процеса на подписване, а се очаква и Испания да се въздържи от участие.

Van wederkerige tarieven tot de ‘bazooka’ tegen Washington

Apostol Apostolov, 3E News Brussel's EU policy correspondent

Nederland behoort tot de acht landen die al voor het tweede jaar op rij in het vizier liggen van de Amerikaanse president Donald Trump. Het bedrijfsleven volgt elke stap van hem met groeiende bezorgdheid en probeert koortsachtig schade te beperken na zijn jongste voornemen om de invoertarieven met nog eens 10 procent te verhogen.

📸 Europese Commissie

Veel exportgerichte Nederlandse bedrijven erkennen openlijk dat zij zich grote zorgen maken over de hoge kosten en de geopolitieke situatie. Als gevolg daarvan hebben zij in 2025 verschillende reorganisaties doorgevoerd in een poging het hoofd boven water te houden. Tot de sectoren die het zwaarst worden getroffen door de maatregelen uit Washington behoren de chemische en energie-intensieve industrieën, de financiële sector, de detailhandel en onderwijsinstellingen.

“Als we met kleuren zouden werken, dan neigen de signalen naar donker oranje tot rood,” zegt een vertegenwoordiger van werkgeversorganisatie AWVN, waarvan de leden hebben aangegeven dit jaar uiterst voorzichtig te zullen opereren.

De onrust is ook voelbaar bij uitkeringsinstanties. Een daarvan, UWV, meldde dat 355 bedrijven vorig jaar personele reorganisaties hebben aangekondigd. Dat is het hoogste aantal in de afgelopen tien jaar. De banen van zo’n 25.000 werknemers staan op het spel.

Volgens de instantie vinden de meeste reorganisaties plaats bij bedrijven die internationaal actief zijn. Als voorbeeld wordt genoemd dat buitenlandse moederbedrijven er steeds vaker voor kiezen hun activiteiten in Nederland geleidelijk af te bouwen vanwege de hoge kosten en het onvoorspelbare ondernemingsklimaat. Vorig jaar sloten al tientallen bedrijven hun vestigingen in en rond de haven van Rotterdam en verplaatsten zij hun activiteiten buiten Europa.

De Nederlandse zakelijke nieuwssite NU.nl wijst erop dat naast Nederland ook Denemarken, Noorwegen, Zweden, Frankrijk, Duitsland, Finland en het Verenigd Koninkrijk zich in een vergelijkbare benarde positie bevinden wat betreft tarieven, nadat zij het aandurfden troepen naar Groenland te sturen.

Trump dreigt de tarieven op 1 juni opnieuw te verhogen tot 25 procent, tenzij de Verenigde Staten het recht krijgen om Groenland te annexeren. “Dit is een van de kwesties die voor bedrijven van cruciaal belang zijn,” zegt een woordvoerder van AWVN, geciteerd door de Nederlandse site. “Komen er extra belastingen of niet? En wat is de kans op een handelsoorlog? Dat roept vervolgens de vraag op welke markten toegankelijk blijven en welke niet.”

Een andere Nederlandse mediaorganisatie die de zorgen van de industrie nauwlettend volgt, is de commerciële zender RTL. Volgens RTL kan de EU zich tegen Trump verzetten “van wederkerige tarieven tot de bazooka”.

Lange tijd gaf Europa de voorkeur aan diplomatie, maar inmiddels wordt openlijk gesproken over tegenmaatregelen. Wat heeft de EU in haar arsenaal om zich te weren tegen wat steeds vaker wordt omschreven als Amerikaanse ‘chantage’, en tegen een mogelijke verdere militaire inmenging in Groenland? RTL analyseert alle opties waarmee Brussel Washington van repliek zou kunnen dienen.

Een kant-en-klare lijst

De eerste en snelste maatregel is een lijst die al vorig jaar is opgesteld. Het gaat om wederkerige handelstarieven die de EU voorbereidde, maar uiteindelijk niet invoerde om een bredere handelsoorlog met de Verenigde Staten te voorkomen. Het pakket heeft een omvang van 93 miljard euro en zou onder meer vliegtuigbouwer Boeing, Amerikaanse autofabrikanten en producenten van sterke drank treffen.

Verkoop van staatsobligaties

Berlijn heeft ook de mogelijkheid geopperd om Amerikaanse staatsobligaties te verkopen. Dat zou betekenen dat Europese overheden, bedrijven en pensioenfondsen – die in feite leningen verstrekken aan de Amerikaanse overheid – een deel van die obligaties van de hand doen.

De handels-‘bazooka’

Tot slot is er de beruchte ‘bazooka’ van de EU: het anti-dwanginstrument. Dit is een pakket harde maatregelen dat Brussel kan inzetten wanneer het onder economische druk wordt gezet. De Franse president Emmanuel Macron is van mening dat de situatie rond Groenland daar precies onder valt en dringt aan op het gebruik van dit instrument. Ook de Duitse regering steunt dit standpunt.

Het wordt een ‘bazooka’ genoemd omdat de EU in principe alle maatregelen kan nemen die zij wenselijk acht. “Een soort carte blanche voor de Europese Commissie,” zeggen economen in de reportage. Zo zouden hogere belastingen voor technologiebedrijven kunnen worden ingevoerd, of zelfs een volledige ontzegging van toegang tot de Europese markt – maatregelen die Amerikaanse bedrijven zwaar zouden treffen.

Blokkeren van militaire samenwerking

Naast economische tegenmaatregelen vinden er interne consultaties plaats over mogelijke stappen op militair vlak, mocht de Verenigde Staten daadwerkelijk Groenland innemen. Vijf niet bij naam genoemde Europese diplomaten verklaarden tegenover Politico dat regeringen overwegen verschillende vormen van militaire samenwerking te blokkeren.

De VS maken regelmatig gebruik van Europese militaire bases, terwijl Europa de Amerikanen vaak ondersteunt, bijvoorbeeld met fregatten of door het delen van inlichtingen. Daarbij mag niet worden vergeten dat de VS 31 bases in Europa hebben, met in totaal zo’n 67.500 Amerikaanse militairen, voornamelijk gestationeerd in Italië, Duitsland en het Verenigd Koninkrijk.

Wat Berlijn betreft, zouden dergelijke maatregelen pas worden genomen als de Amerikanen Groenland met geweld zouden innemen. En zelfs dan moet telkens worden afgewogen welke vorm van druk wordt ingezet.

De kernvraag is of Europa het aandurft om harde economische of militaire maatregelen te nemen die ook zichzelf schade toebrengen. “Vorig jaar hadden we die bereidheid duidelijk niet,” zegt ING-macro-econoom Carsten Brzeski. “Europa heeft tot nu toe gekozen voor de-escalatie, omdat handelsconflicten onder Trump vaak niet beperkt blijven tot handel alleen.”

De vrees bestaat dat Trump in het geval van een groot conflict met Europa zijn steun aan Oekraïne zal intrekken. Het gevolg: minder geld, minder wapens en een geringere bereidheid van de Amerikanen om veiligheidsgaranties te bieden. Juist dat laatste wordt gezien als cruciaal voor een einde aan de oorlog in Oekraïne, die steeds nadrukkelijker wordt verwacht.

Daarom dringt de NAVO aan op diplomatie, in plaats van Trump verder te provoceren. En hoewel er aan beide zijden met economische maatregelen wordt gedreigd, zullen Europese leiders zich waarschijnlijk blijven richten op de-escalatie.

Wetenschap onder druk

Ook de wetenschap lijdt onder de ontwikkelingen. Onderzoekers in Nederland behoorden tot de eersten die de schokgolf van het nieuwe beleid van Donald Trump voelden. Honderden Amerikaanse wetenschappers bezoeken geen wetenschappelijke fora meer in Amsterdam en tal van gezamenlijke initiatieven zijn bevroren.

Al begin 2025 klonken in academische kringen zorgen dat de Amerikaanse wetenschap door het nieuwe beleid ver achterop zou raken bij internationale partners. “Zelfs korte afwezigheden plaatsen Amerikaanse instituten in een nadelige positie op het gebied van onderzoek,” zegt Jane Liebshutz, onderzoeker aan de Universiteit van Pittsburgh. Zij spreekt van “veel onzekerheid, angst en paniek” onder haar collega’s.

Davos als mogelijk breekpunt

De eerstvolgende kans op een doorbraak dient zich aan tijdens het jaarlijkse World Economic Forum in Davos, Zwitserland. Trump is daar aanwezig met een grote delegatie en zal een toespraak houden. Denemarken heeft al aangekondigd niet te komen. Verschillende Europese leiders zijn wel aanwezig en zullen proberen de Amerikaanse president op andere gedachten te brengen over Groenland. NAVO-secretaris-generaal Mark Rutte heeft in elk geval een ontmoeting met Trump gepland.

De hoop is dat zowel Trumps handelstarieven als die van de EU van de agenda kunnen worden geschrapt