Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

сряда, 17 юни 2015 г.

Само 27 предприятия в индустрията с държавна помощ



Снимка: Канал 3
Само 27 индустриални предприятия ще имат възможността да получат държавна помощ чрез нововъведената такса „задължение към обществото”. Суматата, в размер на 90 милиона лева, която ще се натрупа от тази отстъпка ще отиде за покриване на дефицита на НЕК, обяви на пресконференция ресорният министър Теменужка Петкова.

От бонус предложението обаче няма да се „облажат” всички големи консуматори на енергия, а само онези с месечна консумация от над 30 гигаватчаса и отговарят на определени изисквания на Европейската комисия. От изявлението стана ясно, че с отстъпката от цената в нововъведената такса в сметката „задължение към обществото” печеливши ще са само големите енергийни консуматори, чиято продукция е насочена за международните пазари. Новата такса е 15,20 лв. за мегаватчас, или с 3,11 лв. по-малка от сбора на трите досегашни такси - за "зелена" и "кафява" енергия, и "невъзстановяеми разходи". Това е реално намаление с 20%. С промяната обаче се скрива от хората колко дълбоко бъркат в джоба си, за да плащат скъпия ток от ВЕИ-та и от когенерации на топлофикации и заводски централи, коментират експерти за „Стандарт”.
След публикацията на наредбата, трите работодателски организации КРИБ, БСК и АИКБ поискаха оставките на ресорния министър Теменужка Петкова и на шефът на ДКЕВР Иван Иванов, защото допускали групи нарушения на европейското законодателство и не се допитали до мнението на бизнеса. Индустриалци вече се обявиха, че излизат на  протест срещу предложения модел на ценообразуване.
 Министерството на енергетиката вече окончателно е оформило наредбата, тепърва обаче конкретните детайли да се обсъждат с бизнеса. От документа става ясно, че новата такса, която ще замени досегашните добавки за "зелена" и "кафява" енергия, както и "невъзстановяеми разходи", с които битът плаща скъп ток  в резултат на неизгодните дългосрочни договори на НЕК с двете американски централи "Марица Изток" 1 и 3.
Припомням, че миналата седмица председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев заяви, че прагът за индустрията ще бъде 10 гигаватчаса, и сравни потреблението с денонощната работа на „два чушкопека“. Освен праг на потреблението, компаниите, които ще получат подкрепа срещу по-скъпото електричество, не трябва да са в „затруднено положение“ по силата на насоките за държавна помощ на Европейската комисия или да имат задължения към държавата и общините по смисъла на Данъчно-процесуалния кодекс.
Секторите, които имат право на помощ, са включени в приложение към наредбата. В него са включени предприятия от добивната промишленост, хранително-вкусовата промишленост, текстилната индустрия и химическата промишленост, разяснява още Инвестор.бг. Тези предприятия ще ползват отстъпка от 85% от „зелената“ компонента на таксата. Те ще бъдат освобождавани от „зеления“ компонент след достигане на размера, посочен в удостоверение за определен период. Този размер се определя като 4% от брутната добавена стойност на съответното предприятие или 0,5% от брутната добавена стойност за предприятия с електроенергийна интензивност от поне 20%.

събота, 13 юни 2015 г.

Ерменков: Борисов се намесва при ценообразуването на тока



"Премиерът Бойко Борисов се загрижил за бизнеса, но не го видях да се е загрижил цената на бита. Казва, че трябва да се промени ценообразуването. И това, ако не е намеса  в работата на КЕВР. Коментарът направи в предаването „Факторът Кошлуков” по Канал 3 Таско Ерменков от парламентарната комисия за наблюдение дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), който заедно с колегата си Искрен Веселинов коментираха най-наболелите проблеми в енергетиката. И двамата са на мнението, че проблемът с „дупката” в секатора не е в ценообразуването, а в дългосрочните договори с  частните американски централи „Марица Изток” 1 и 3. „Три правителства имат вина за неизгодните договори – вината е споделена”, категорични са депутатите. 
Искрен Веселинов отбеляза още, че договорите с двата ТЕЦ-а е трябвало да се развалят много отдавна, след като държавата е забелязала, че заради тях НЕК губи по 700 милиона лева годишно.

Таско Ерменков разкри още, че е отправил преди месец и половина писмо до Министъра на енергетиката Теменужка Петкова какво се прави по отношение на НЕК, но до този момент никакъв отговор не е получил. Той намекна също, че трябва да се преразгледат и фактурите за технологичните разходи, които обявяват предприятията. Да се види къде се трупа дефицитът по веригата. По отношение на фотоволтаиците АДФИ ще е задължена много стриктно да проверява фактурата за технологичените разходи, която „зеленият бизнес” представя пред ДКЕВР и митническата декларация, с която са внесени съоръженията.

„Битката е тежка”, защото по един или друг начин има "зелени" централи, в които участие имат и политици. Ако не прекъснем порочния кръг с изтичането на средства в сектора, може да се стигне до събитията от 2012 година, когато обществото скочи срещу цените на тока и ЕРП-тата, прогнозира Ерменков.

петък, 5 юни 2015 г.

Московски за дълга на БДЖ, стратегията и концесиите




През последните три месеца министерството на транспорта работи по изработването на поредната нова дългосрочна инвестиционна стратегия за развитието на държавната железница.

Приоритет в нея е закупуването на нов вагонен парка. Това заяви в ексклузивно интервю за „Факторът Кошлуков” по Канал 3  ресорният министър Ивайло Московски. Очаква се до края на месеца стратегията да бъде приета от Министерски съвет и Народното събрание. С капиталов трансфер от страна на държавата ще бъдат закупени новите влакове и ще бъде довършено строителството на железния път до сръбската и турската граници, както и до пристанище Бургас.

Законодателни промени:
В парламентарната комисия по транспорт се говори за разделение на Закона за движение по пътищата на два отделни - за пътищата и за автомобилните превози. С в новия закон за превозите ще се наблегне и на сервизната дейност. "В момента държавата по никакъв начин не контролира сервизите, квалификацията на монтьорите, и използваните части", призна министърът.

Дългът към кредиторите:
Продължават усилените разговори с банките. Министерството на транспорта е предложило 7-годишно разсрочване на дълга. Московски се надява банките да приемат предложението, в противен случай БДЖ ще премине в несъстоятелност и няма да получат никакви средства.

Борбата с кражбите на гориво:
Борбата с крадците продължава от няколко години. Към момента на всички места, където се зареждат локомотивите има инсталирани камери. В централата на БДЖ всички пунктове се наблюдават, разкри министърът. Мярката ще намали с близо 1,5 млн. лева разходите за гориво, изчислили от железницата.

Съдбата на БДЖ „Товарни превози”:
Единственото спасение за дъщерното дружество, по думите на Московски, е приватизацията. Финансовите резултати също се оказали незадоволителни за последните четири години. 

Разчетите показали, че в края на миналото управление на кабинета „Борисов” дружеството е било на 3.5 млн. лева оперативна загуба, а в момента тя е близо 15 млн. „Трябва да е ясно, че ако не се сключи сделка с инвеститор, няма как да се закупи оборудване”, убеден е Ивайло Московски.

Концесиите: 
В момента се подготвят концесионните анализи за летищата в София, Пловдив, Горна Оряховица.

Интермодални терминали: Ще се строят подобни връзки край Варна, Русе, Пловдив и Видин
                                     Снимка: Канал 3: Бъдещи интермодални терминали