Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

петък, 8 април 2016 г.

Неразвързаните възли в енергетиката


 
Снимка: Канал 3
Българската енергетика е вече стабилизирана. Това заяви енергийният министър Теменужка Петкова по време на международен годишен форум в сектора. Основната задача пред кабинета в краткосрочен план е да бъде напълно синхронизирано законодателството ни с европейското в областта на енергетиката.


Амбиции за по-голяма конкуренция
За тъй наречената либерализация се говори вече от близо 7 години. В областта на електроенергийния пазар страната ни е покрила изискванията – имаме две обособени дружества НЕК и ЕСО. Големите предизвикателства са в областта на газовия пазар – където имаме едно дружество за инфраструктура "Булгартрансгаз" и един обществен доставчик "Булгаргаз". Надеждите са, че с изграждането на газовите връзки с Румъния, Гърция и Сърбия страната ще разполага с повече доставчици от Стария континент. По-този начин ще намали зависимостта си от руския монополист "Газпром". Едва, когато потече газ от нашите съседи можем да кажем, че сме либерализирали и газовия сектор.

В очакване на румънския газ
"Един възел" по-малко бе разплетен с подновеното изграждане на газовата връзка с Румъния. Тръбата под Дунав трябваше да заработи още през 2013 година. Заради забавяне в строителството, а впоследствие заради некачествено полагане на тръбите, 2-километровият участък вече трета година стои недовършен. Тази седмица "Булгартрансгаз" подписа със румънска фирма договор за така чаканото доизграждане на трасето. Срокът също е оптимистичен – само четири месеса. По всичко изглежда, че най-късно до края на август ще имаме газова връзка със северната ни съседка. Свързването на системите означава, че ще можем да ползваме доставчици от Румъния и Унгария.
В началото ще можем да ползваме по 500 000 кубически метра газ. Постепенно капацитетът ще бъде увеличен тройно. Допълнителни количества газ към българската газопреносна система ще се влеят и през 2018 година от Гърция. В началото на месеца Българският енергиен
холдинг започна първия етап от проекта – да провери до каква степен ще има интерес от тръбата. Оказва се, че Шест кандидати са заявили интерес. До края на април остава окончателно да потвърдят. По данни изнесени от ресорния министър Теменужка Петкова, заявените количества надхвърлят капацитета на тръбата от 3 милиарда кубически метра газ.

Наплив за синьо гориво от Гърция
Интерконекторът с Гърция ще има сериозно стратегическо значение за България, коментира посланикът на САЩ Ерик. "За да се възползват от тази промяна, някои държави обмислят строежа на терминали за доставка на втечнен природен газ", препоръча Рубин и даде за пример Литва.
За сръбската газова връзка се знае, че е на ниво предпроектни проучвания. Макар и с известно затишие – през определен период от време се чува, че се работи и по посока на Турция. Последната информация от преди няколко месеца бе, че планове има турската фирма "Боташ", която да свърже Истанбул със Стара Загора.

Отпушено законодателство
Пълната либерализация на сектора ни се осъществява и със редицата законодателни промени, направени през последната година. След като Комисия за енергийно и водно регулиране мина от Министерски съвет под шапката на парламента, нещата започнаха да се случват по-бързо, смята бившият икономически министър в предходния кабинет "Борисов" Делян Добрев.
България действително показва, че прави реформи в сектора. Регулаторът трябва повече да работи съвместно със страните от Балканския регион за уеднаквяване на законите, за да не се случва отлагане на проекти като газовите връзки, препоръчаха международни експерти в рамките на международен форум в София.

Европа чака отговори
Когато имаме актуални и адекватни закони, само така може да отговорим на изискванията на Европейския съюз, единодушни са специалистите. А Европа следващите дни очаква отговори от нас по още няколко ключови въпроса. До 15 април трябва да стане ясно дали Българският енергиен холдинг ще сключи договор за заем от 650 милиона евро, с които да покрие дълговете на НЕК към частните американски централи. Те пък от своя страна към мини Марица Изток. Очаква се също и препоръката на Световната банка за цялостното развитие на сектора. Все въпроси, които чертаят бъдещето на българската и на европейската енергетика.

За "Денят на живо" по Канал 3, 08.04.2016
Българската енергетика е вече стабилизирана. Това заяви енергийният министър Теменужка Петкова по време на международен годишен форум в сектора. Основната задача пред кабинета в краткосрочен план е да бъде напълно синхронизирано законодателството ни с европейското в областта на енергетиката.
Амбиции за по-голяма конкуренция
За тъй наречената либерализация се говори вече от близо 7 години. В областта на електроенергийния пазар страната ни е покрила изискванията – имаме две обособени дружества НЕК и ЕСО. Големите предизвикателства са в областта на газовия пазар – където имаме едно дружество за инфраструктура "Булгартрансгаз" и един обществен доставчик "Булгаргаз". Надеждите са, че с изграждането на газовите връзки с Румъния, Гърция и Сърбия страната ще разполага с повече доставчици от Стария континент. По-този начин ще намали зависимостта си от руския монополист "Газпром". Едва, когато потече газ от нашите съседи можем да кажем, че сме либерализирали и газовия сектор.
В очакване на румънския газ
"Един възел" по-малко бе разплетен с подновеното изграждане на газовата връзка с Румъния. Тръбата под Дунав трябваше да заработи още през 2013 година. Заради забавяне в строителството, а впоследствие заради некачествено полагане на тръбите, 2-километровият участък вече трета година стои недовършен. Тази седмица "Булгартрансгаз" подписа със румънска фирма договор за така чаканото доизграждане на трасето. Срокът също е оптимистичен – само четири месеса. По всичко изглежда, че най-късно до края на август ще имаме газова връзка със северната ни съседка. Свързването на системите означава, че ще можем да ползваме доставчици от Румъния и Унгария.
В началото ще можем да ползваме по 500 000 кубически метра газ. Постепенно капацитетът ще бъде увеличен тройно. Допълнителни количества газ към българската газопреносна система ще се влеят и през 2018 година от Гърция. В началото на месеца Българският енергиен
холдинг започна първия етап от проекта – да провери до каква степен ще има интерес от тръбата. Оказва се, че Шест кандидати са заявили интерес. До края на април остава окончателно да потвърдят. По данни изнесени от ресорния министър Теменужка Петкова, заявените количества надхвърлят капацитета на тръбата от 3 милиарда кубически метра газ.
Наплив за синьо гориво от Гърция
Интерконекторът с Гърция ще има сериозно стратегическо значение за България, коментира посланикът на САЩ Ерик. "За да се възползват от тази промяна, някои държави обмислят строежа на терминали за доставка на втечнен природен газ", препоръча Рубин и даде за пример Литва.
За сръбската газова връзка се знае, че е на ниво предпроектни проучвания. Макар и с известно затишие – през определен период от време се чува, че се работи и по посока на Турция. Последната информация от преди няколко месеца бе, че планове има турската фирма "Боташ", която да свърже Истанбул със Стара Загора.
Отпушено законодателство
Пълната либерализация на сектора ни се осъществява и със редицата законодателни промени, направени през последната година. След като Комисия за енергийно и водно регулиране мина от Министерски съвет под шапката на парламента, нещата започнаха да се случват по-бързо, смята бившият икономически министър в предходния кабинет "Борисов" Делян Добрев.
България действително показва, че прави реформи в сектора. Регулаторът трябва повече да работи съвместно със страните от Балканския регион за уеднаквяване на законите, за да не се случва отлагане на проекти като газовите връзки, препоръчаха международни експерти в рамките на международен форум в София.
Европа чака отговори
Когато имаме актуални и адекватни закони, само така може да отговорим на изискванията на Европейския съюз, единодушни са специалистите. А Европа следващите дни очаква отговори от нас по още няколко ключови въпроса. До 15 април трябва да стане ясно дали Българският енергиен холдинг ще сключи договор за заем от 650 милиона евро, с които да покрие дълговете на НЕК към частните американски централи. Те пък от своя страна към мини Марица Изток. Очаква се също и препоръката на Световната банка за цялостното развитие на сектора. Все въпроси, които чертаят бъдещето на българската и на европейската енергетика.
- See more at: http://kanal3.bg/news/comments/29082-Nerazvarzanite-vazli-v-energetikata#sthash.JXVi8Lfe.dpuf
Българската енергетика е вече стабилизирана. Това заяви енергийният министър Теменужка Петкова по време на международен годишен форум в сектора. Основната задача пред кабинета в краткосрочен план е да бъде напълно синхронизирано законодателството ни с европейското в областта на енергетиката.
Амбиции за по-голяма конкуренция
За тъй наречената либерализация се говори вече от близо 7 години. В областта на електроенергийния пазар страната ни е покрила изискванията – имаме две обособени дружества НЕК и ЕСО. Големите предизвикателства са в областта на газовия пазар – където имаме едно дружество за инфраструктура "Булгартрансгаз" и един обществен доставчик "Булгаргаз". Надеждите са, че с изграждането на газовите връзки с Румъния, Гърция и Сърбия страната ще разполага с повече доставчици от Стария континент. По-този начин ще намали зависимостта си от руския монополист "Газпром". Едва, когато потече газ от нашите съседи можем да кажем, че сме либерализирали и газовия сектор.
В очакване на румънския газ
"Един възел" по-малко бе разплетен с подновеното изграждане на газовата връзка с Румъния. Тръбата под Дунав трябваше да заработи още през 2013 година. Заради забавяне в строителството, а впоследствие заради некачествено полагане на тръбите, 2-километровият участък вече трета година стои недовършен. Тази седмица "Булгартрансгаз" подписа със румънска фирма договор за така чаканото доизграждане на трасето. Срокът също е оптимистичен – само четири месеса. По всичко изглежда, че най-късно до края на август ще имаме газова връзка със северната ни съседка. Свързването на системите означава, че ще можем да ползваме доставчици от Румъния и Унгария.
В началото ще можем да ползваме по 500 000 кубически метра газ. Постепенно капацитетът ще бъде увеличен тройно. Допълнителни количества газ към българската газопреносна система ще се влеят и през 2018 година от Гърция. В началото на месеца Българският енергиен
холдинг започна първия етап от проекта – да провери до каква степен ще има интерес от тръбата. Оказва се, че Шест кандидати са заявили интерес. До края на април остава окончателно да потвърдят. По данни изнесени от ресорния министър Теменужка Петкова, заявените количества надхвърлят капацитета на тръбата от 3 милиарда кубически метра газ.
Наплив за синьо гориво от Гърция
Интерконекторът с Гърция ще има сериозно стратегическо значение за България, коментира посланикът на САЩ Ерик. "За да се възползват от тази промяна, някои държави обмислят строежа на терминали за доставка на втечнен природен газ", препоръча Рубин и даде за пример Литва.
За сръбската газова връзка се знае, че е на ниво предпроектни проучвания. Макар и с известно затишие – през определен период от време се чува, че се работи и по посока на Турция. Последната информация от преди няколко месеца бе, че планове има турската фирма "Боташ", която да свърже Истанбул със Стара Загора.
Отпушено законодателство
Пълната либерализация на сектора ни се осъществява и със редицата законодателни промени, направени през последната година. След като Комисия за енергийно и водно регулиране мина от Министерски съвет под шапката на парламента, нещата започнаха да се случват по-бързо, смята бившият икономически министър в предходния кабинет "Борисов" Делян Добрев.
България действително показва, че прави реформи в сектора. Регулаторът трябва повече да работи съвместно със страните от Балканския регион за уеднаквяване на законите, за да не се случва отлагане на проекти като газовите връзки, препоръчаха международни експерти в рамките на международен форум в София.
Европа чака отговори
Когато имаме актуални и адекватни закони, само така може да отговорим на изискванията на Европейския съюз, единодушни са специалистите. А Европа следващите дни очаква отговори от нас по още няколко ключови въпроса. До 15 април трябва да стане ясно дали Българският енергиен холдинг ще сключи договор за заем от 650 милиона евро, с които да покрие дълговете на НЕК към частните американски централи. Те пък от своя страна към мини Марица Изток. Очаква се също и препоръката на Световната банка за цялостното развитие на сектора. Все въпроси, които чертаят бъдещето на българската и на европейската енергетика.
- See more at: http://kanal3.bg/news/comments/29082-Nerazvarzanite-vazli-v-energetikata#sthash.JXVi8Lfe.dpuf
Българската енергетика е вече стабилизирана. Това заяви енергийният министър Теменужка Петкова по време на международен годишен форум в сектора. Основната задача пред кабинета в краткосрочен план е да бъде напълно синхронизирано законодателството ни с европейското в областта на енергетиката.
Амбиции за по-голяма конкуренция
За тъй наречената либерализация се говори вече от близо 7 години. В областта на електроенергийния пазар страната ни е покрила изискванията – имаме две обособени дружества НЕК и ЕСО. Големите предизвикателства са в областта на газовия пазар – където имаме едно дружество за инфраструктура "Булгартрансгаз" и един обществен доставчик "Булгаргаз". Надеждите са, че с изграждането на газовите връзки с Румъния, Гърция и Сърбия страната ще разполага с повече доставчици от Стария континент. По-този начин ще намали зависимостта си от руския монополист "Газпром". Едва, когато потече газ от нашите съседи можем да кажем, че сме либерализирали и газовия сектор.
В очакване на румънския газ
"Един възел" по-малко бе разплетен с подновеното изграждане на газовата връзка с Румъния. Тръбата под Дунав трябваше да заработи още през 2013 година. Заради забавяне в строителството, а впоследствие заради некачествено полагане на тръбите, 2-километровият участък вече трета година стои недовършен. Тази седмица "Булгартрансгаз" подписа със румънска фирма договор за така чаканото доизграждане на трасето. Срокът също е оптимистичен – само четири месеса. По всичко изглежда, че най-късно до края на август ще имаме газова връзка със северната ни съседка. Свързването на системите означава, че ще можем да ползваме доставчици от Румъния и Унгария.
В началото ще можем да ползваме по 500 000 кубически метра газ. Постепенно капацитетът ще бъде увеличен тройно. Допълнителни количества газ към българската газопреносна система ще се влеят и през 2018 година от Гърция. В началото на месеца Българският енергиен
холдинг започна първия етап от проекта – да провери до каква степен ще има интерес от тръбата. Оказва се, че Шест кандидати са заявили интерес. До края на април остава окончателно да потвърдят. По данни изнесени от ресорния министър Теменужка Петкова, заявените количества надхвърлят капацитета на тръбата от 3 милиарда кубически метра газ.
Наплив за синьо гориво от Гърция
Интерконекторът с Гърция ще има сериозно стратегическо значение за България, коментира посланикът на САЩ Ерик. "За да се възползват от тази промяна, някои държави обмислят строежа на терминали за доставка на втечнен природен газ", препоръча Рубин и даде за пример Литва.
За сръбската газова връзка се знае, че е на ниво предпроектни проучвания. Макар и с известно затишие – през определен период от време се чува, че се работи и по посока на Турция. Последната информация от преди няколко месеца бе, че планове има турската фирма "Боташ", която да свърже Истанбул със Стара Загора.
Отпушено законодателство
Пълната либерализация на сектора ни се осъществява и със редицата законодателни промени, направени през последната година. След като Комисия за енергийно и водно регулиране мина от Министерски съвет под шапката на парламента, нещата започнаха да се случват по-бързо, смята бившият икономически министър в предходния кабинет "Борисов" Делян Добрев.
България действително показва, че прави реформи в сектора. Регулаторът трябва повече да работи съвместно със страните от Балканския регион за уеднаквяване на законите, за да не се случва отлагане на проекти като газовите връзки, препоръчаха международни експерти в рамките на международен форум в София.
Европа чака отговори
Когато имаме актуални и адекватни закони, само така може да отговорим на изискванията на Европейския съюз, единодушни са специалистите. А Европа следващите дни очаква отговори от нас по още няколко ключови въпроса. До 15 април трябва да стане ясно дали Българският енергиен холдинг ще сключи договор за заем от 650 милиона евро, с които да покрие дълговете на НЕК към частните американски централи. Те пък от своя страна към мини Марица Изток. Очаква се също и препоръката на Световната банка за цялостното развитие на сектора. Все въпроси, които чертаят бъдещето на българската и на европейската енергетика.
- See more at: http://kanal3.bg/news/comments/29082-Nerazvarzanite-vazli-v-energetikata#sthash.JXVi8Lfe.dpuf

понеделник, 4 април 2016 г.

Alaska Air Group купува Virgin America за $4 млрд.





 Американската компания Alaska Air Group купува  Virgin America, съобщи агенция Associated Press. Селката е оценена на 4 млрд долара. Окончателното финализиране на сделката трябва да приключи не по-рано от 2 януари 2017 година.

Alaska Air Group ще плати на акционерите във Virgin America над 2 милиарда 2 млрд. долара или по $57 за акция, което се равнява на 47% по-скъпо от петъчните котировки на NASDAQ ($38,9 за акция). Освен това, новият собственик ще погаси за своя сметка стар дълг на авиопревозваща и плащания по аренда на самолети в размер на близо 2 милиарда долара.

От Alaska Air коментираха, че сделката ще допринесе за разширяване на ежедневните маршрути. Централата на новата компания ще бъде базирана в Сиатъл. 

Alaska Air започна преговорите за Virgin в началото на годината. Интерес проявяваха и други превозвачи, сред които JetBlue, припомня Financial Times.


Базираната в Калфорния Virgin America e създадена от британския бизнесмен Ричард Брансън. Флотът й се състои от 53 самолета. Първият полет е извършен на 8 август 2007 година. В момента извършва полети между 18 града в САЩ и 3 в Мексико. Alaska Air има маршрути в над 100 американски града, Канада, Коста Рика и Мексико.

В момента 80% от американския пазар се контролира от 4 оператора - American Airlines, United Continental, Delta Air Lines и Southwest Airlines. Към „втория ешелон” се причисляват JetBlue на Аляска, Virgin America и редица нискотарифни компании като Spirit Airlines.

събота, 2 април 2016 г.

Завод за ток от боклук в центъра на София?



 
Франц Нойбахер: Снимка: Канал 3
 Завод за производство на ток от битови отпадъци съвсем спокойно може да работи и в централните части на София. Това заяви в ексклузивно интервю за Канал 3 австрийският еко експерт Франц Нойбахер. Специалистът разкри, че е направил препоръки към нашето министерство на околната среда, които са успешно възприети още преди години във Виена.

Най-подходящото място за изграждане на завод  за производство на ток е центъра на столицата. Колкото и абсурдно да звучи тази препоръка дава един австрийски специалист, който е консултурал десетки подобни проекти в страната си.

„Произведената енергия изисква кратки разстояния от завода до абонатите, за да не се допускат загуби по трасето. Друг вариант е близо до площадки, където има промишлени предпиятия на хартиената, целулозната и химическата промишленост или рафинерии. В България имате такива мощности, които са изключително подходящи. С това искам да потвърдя и да успокоя хората, че тези технологии са напълно безопасни както за околната среда, така и за хората. Днес в Австрия има изградени 40 подобни заводи за производство на ток от отпадъци.

Тогава защо продължаваме да се страхуваме?

Франц Нойбахер: Българите по нищо не се различават от австрииците, както преди години. Големият проблем е, че липсва информация и някой, който на достъпен език им обясни. В Австрия експерти съвместно с министерството на екологията доста мислехме как да бъдем полезни на хората. Така излезе тъй наречената ”бяла книга” – всички въпроси на едно място – с цифри и доказателства. Между другото, тази книга препоръчах да се преведе и на българските колеги, защото имаме много общи допирни точки и съм уверен, че ще ви бъде полезна. Смятам, че това е правилният път за успешното информиране.

Какво печелят потребителите и Топлофикация?

Франц Нойбахер: Най-голямата печалба е, че жителите живеят в един по-екологичен град и с по-малки сметки, заради намалените разходи на общинския оператор.    

Със завода за производство на ток се затваря цялостното изграждане на системата за третиране на отпадъците в София. Преработката на част от софийските отпадъци може да осигури  енергия за една трета от клиентите на столичното топлофикационно дружество. Заводът ще рециклира пластмаса, хартия и биоразградими отпадъци - от тях ще се получава т.нар. модифицирано твърдо гориво (RDF), което ще се използва за производството на топлинна и електроенергия. Общината очаква през летния период инсталацията изцяло да произвежда топла вода за столичани, а в отоплителния сезон ще се работи комбинирано с използване на природен газ. С произведената енергия става и по-малко зависима руския газ.

По план новият завод  трябва заработи през 2019 година. Той ще бъде изграден в ТЕЦ София и ще се изгарят над 180 хиляди тона годишно. След пускането в бюджета на София ще бъдат спестени между 40 и 50 милиона лева на година от транспортирането на боклук. До 10% ще се свият и разходите на Топлофикация. 

28.03.2016
"Денят на живо" по Канал 3