Драстичен скок в дела на ядрената енергетика през 2050

Снимка: Авторът

РЕКОРДНО ПОСЕЩАНИЕ ЗА „АТОМЕКСПО”

С огромен интерес започна Осмият международен форум „Атомекспо 2016“ в Москва. В изложбения център място са заели най-големите фирми в областта на енергетиката от Източна и Централна Европа, Азиатско-Тихоокеанския регион, Латинска Америка и Африка. Форумът  се провежда от 30 май до 1 юни. По информация на организаторите присъстват 4500 специалисти от 55 страни.

Засилен е интересът от страна и на медиите. Акредитирани са журналисти от 40 страни.  Канал 3 научи от ораганизаторите, че въпреки обтегнатите отношения между Русия и Украйна, ще има и медии от Киев.


БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ

От българска страна участие ще вземат изпълнителният директор на Български енергиен холдинг Петьо Иванов, изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Димитър Ангелов, председателят на Агенцията по ядрено регулиране Лъчезар Костов, бившият шеф на атомната централа Валентин Николов, енергийният специалист Богомил Манчев. По предварителна информация в Москва се очаква да пристигне и депутатът от ГЕРБ Александър Ненков.

ОБЕЩАНИЯ И ПЛАНИРАНИ ПОЛИТИКИ

По време на официалната реч още бе отчетено, че ядрените мощности в света само за миналата година са се увеличили двойно в сравнение с предходното десетилетие. Тенденцията е разкриването на повече атомни централи по света. Така, през 2050 година ядрената енергетика да произвежда 25% от общата електроенергия. За да бъде постигната целта са необходими 1000 гигавата нови мощности.

Една от големите теми на тазгодишното издание ще бъде международното сътрудничество при строителство на центрове по ядрена наука и технологии.  

Световният енергиен елит още на първия ден на форума си обеща, че ще следва феърплей в „играта”, ще се промотират и обсъждат иновативни екологични решения, нисковъглеродни технологии, които са много по-надеждни и гарантират опазването на околната среда.

Банки готови да вложат $2 млрд. в TANAP

Световната банка има намерение да финансира част от строежа на трансанадолския газопровод (TANAP) на територията на Азербайджан, съобщиха с прессъобщение от финансовата институция. Още милиард долара по проекта е готова да отпусне и Европейската инвестиционна банка. Средствата ще са под формата на дългосрочен кредит.  Тръбата ще транспортира газ от местното находище „Шах Дениз“ до западната граница на Турция.

Световната банка води преговори за финансирането на участъка от тръбопровода едновременно с две страни – с турската компания „Боташ“ (Botas) и азербайджанското акционерно дружество „Южен газов коридор“, пише още РИА Новости като се позовава на съобщението от Световната банка. 

Очакванията са първият газ да потече към южната ни съседка през 2018 година. След завършването на Трансадриадическия газопровод (TAP) през 2020 година, азербайджанският газ ще навлезе и на Стария континент.

Южният газов коридор е смята за един от приоритетните проекти на Европейския съюз. По него се планира доставка на 10 милиарда кубически метра газ за Европа от Каспийския регион през Грузия и Турция. 

Червените пратиха Летище София в глух коловоз

Летище София няма нужда от концесионер. Най-големият ни аеропорт не се нуждае от инвестиции – гръмко заявиха няколко червени депутати. Напук на целия авиационен бранш, който години наред бленува и с цяло гърло тръби, че има нужда от свежи пари, ако искаме целият сектор да се развива и да бъде конкурентоспособен на европейския пазар (ВИДЕО).

От „столетницата“ скастриха управляващите и набързо пратиха амбициите на Борисов и Московски в глух коловоз – там където от близо десетилетие се опитват да измъкнат държавната железница. 

Камъчето в червената обувка е откъде-накъде с частни пари ще се закърпва пробития бюджет на държавния холдинг, чието ръководство между другото преди дни се похвали за че дълговете са свити до близо 458 милиона лева, което е наполовина спрямо 5 години по-рано. Железничарите очакват от бъдещата концесия да получат най-много 320 милиона лева държавна помощ, или поне толкова им обещава Московски. 

Социалистите обаче мигновено вдигнаха червения семафор и контрираха, че от тази финансова врътка най-пострадали ще останат бъдещите пенсионери. Защо точно те? Аргументът: по закон всички приходи от концесии, които е сключила държавата трябва да отиват в създадения още през 2008 година Държавен фонд за гарантиране на  стабилността на пенсионната система – по-известен като „Сребърен фонд“. В него се заделят допълнителни приходи от държавния бюджет за период не по-малко от 10 години. След 2018 година натрупаните постъпления ще увеличат средствата за фонд „Пенсии". Именно, защото е засегнат социалният елемент, червените скочиха и препоръчаха на Борисов, след като се хвали, че в бюджета има излишък – да спасява железницата с него, а не за сметка на бъдещите пенсионери.

Синдикатите също не са очаровани от идеята за трансфера на средства. „Не може да съсипеш едно, за да спасиш друго предприятие“, категорични са и от двата синдиката. Не закъсня и отговорът на Борисов:  „Ако кажат от къде да вземем пари - от учителите, от докторите, от армията… с удоволствие бих изслушал, но трябва да се вземат нови локомотиви“. 

Ресорният министър Ивайло Московски засега предпазливо се пази от категорично становище с аргумента, че чака Брюксел до десетина дни да каже дали ще има такава концесия. От Европейската комисия трябва да излязат със становище на официалния сайт.  Тепърва ще се търси инвеститор и чак тогава железничарите да се надяват на пари. Или - най-рано през есента. 

Дали управляващите ще надвият социалния вой на опозицията или всичко ще се окаже поредната политическа дъвка – както с БДЖ „Товарни превози“, което също чака своя спасител, вече от няколко правителства. Tака, както, авиационната гилдия си мечтае да станем регионален хъб на Балканите. (Ако сте забелязали хъб е доста полулярна дума в лексикона на нашите министри- само вметка). Но, за да стане това трябват много пари. А това са го проумели и румънците, и гърците, а за турците (със своя "Ататюрк") да не говорим. Нищо, че не са в Европа. 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

• Кабинетът се активизира за Летище София