Ново хранилище ще съхранява замърсените материали от "Фукушима 1"

Япония започна строителството на голямо хранилище, където в течение на 30 години ще се съхраняват радиоактивно замърсени материали след аварията в АЕЦ „Фукушима 1“. Площта ще бъде 16 квадратни километра. Там ще бъдат разположени до 22 милиона кубически метра замърсени с радиация материали след ядрената катастрофа през март 2011 г.

Първата партида с такива материали ще бъде доставена в хранилището през есента на 2017 г., пише руският специализиран сайт regnum.ru. Министерството на околната среда в Япония планираше да отвори новото хранилище още през януари 2015 г., но заради спорове със собствениците на имоти в района строежът се бави. Към момента едва 445 от общо 2360 души са склонили да продадат имотите си. Поради тази причина Министерството на околната среда разполага само с 11% от общата планирана площ за бъдещото хранилище.

17 страни разработват ядрен реактор с разтопена сол

Експерти от 17 страни положиха основните за международно сътрудничество за развитие на технология, която се предвижда да осигури ядрена енергия с нисък риск за сериозни инциденти и да помогне за намаляване на световната зависимост от използването на изкопаеми горива, пише сайтът nextbigfuture.com

Концепцията е разработена през 60-те години на 20 век. В последните години технологията се радва на растящ интерес, но има нужда от поне десетилетие интензивни проучвания, валидиране и оценки преди комерсиализация.

 Ядрен реактор с разтопена сол

„Международна среща на МААЕ за реакторите с разтопена сол се провежда за пръв път“, заяви Стефано Монти, шеф на секцията за развитие на ядрената енергия към Агенцията. „След заявения интерес от страните членки, МААЕ може да осигури платформа за международно сътрудничество и обмен на информация за развитие на такива иновативни ядрени системи“.  

Реакторите с разтопена сол работят при по-високи температури, което ги прави по-ефективни при изработването на електроенергия. В допълнение, ниското им работно налягане може да намали риска от загуба на топлоносител, което иначе може да доведе до сериозен инцидент. Те могат да работят с различни видове ядрено гориво и да имат различни горивни цикли.

ЕК отпуска пари за газовата ни връзка с Румъния

Европейската комисия отпуска  безвъзмездно 179 млн. евро за изграждането на газопровода България-Румъния-Унгария-Австрия. Това съобщи официалният сайт на Комисията след подписани на 9 септември споразумения за изграждане на инфраструктура. Освен това правителствата и операторите на преносни системи от Гърция, България, Румъния и Унгария са подписали споразумения за сътрудничество по газови проекти по т. нар. „вертикален коридор“.

Украйна, Румъния, България и Гърция са подписали меморандум за разбирателство относно обратните потоци по Трансбалканския газопровод.

Министрите приветстваха предстоящото завършване на новата междусистемна газова връзка между България и Румъния и проекта за укрепване на българската мрежа в подготовка за нови междусистемни връзки със съседните страни. Съответните министри се ангажираха с бързото завършване на още четири приоритетни проекта – терминал за втечнен природен газ в Хърватия и свързваща инфраструктура до Унгария, междусистемна газова връзка Гърция – България и междусистемна газова връзка България – Сърбия, се казва още в бюлетина на ЕК.

„Днешната среща е важен етап от регионалното сътрудничество и напредъка в изпълнението на плановете за енергиен съюз. Като работим заедно, можем да подобрим енергийната сигурност и диверсификацията в регион, който вече е усещал голямата си уязвимост по отношение на доставките на газ“, отбеляза Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията, отговарящ за енергийния съюз

 „Радвам се, че нашето сътрудничество в региона е довело до осезаеми резултати – България има достъп до втечнен природен газ, а скоро и Украйна ще има такъв достъп. Искаме обаче да отидем по-далеч от сътрудничеството в газовия сектор. Ето защо сътрудничеството вече ще обхваща също възобновяемата енергия и енергийната ефективност, което ще помогне и за подобряване на енергийната сигурност чрез намаляване на зависимостта от външните доставчици на енергия“, допълва комисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете.