България ще учи Западните Балкани как се усвояват фондове

България ще предаде своя опит при усвояването на евросредства на страните от Западните Балкани. Това е една от целите, които си е поставила Българската търговско-промишлена палата (БТПП) в рамките на европредседателството, заяви в интервю за Канал 3 главният секретар д-р Васил Тодоров.
Темата беше обсъдена на организиран от палатата форум за бъдещето на страните от Западните Балкани в ЕС.

"Приоритет за нашите фирми в региона са сектори като транспортно и жп строителство, енергетика и туризъм. Някои наши компании вече са заявили желание да участват в бъдещото строителство на газовите междусистемни връзки със Сърбия, Гърция, Македония и Турция. Туризмът също е сред секторите, за които усилено се говори", отбеляза Тодоров. 

"България може да помогне на нашите партньори от Македония, Албания, Сърбия, Черна гора и Косово с опита си, който натрупахме при усвояването на предприсъединителните фондове и програмите за трансгранично сътрудничество. Много наши фирми имат успешно реализирани проекти в сферата на човешките ресурси, културния обмен и туризма", допълни Васил Тодоров.

БТПП е направила проучване за интереса на бизнеса да включи правителствени делегации при посещения в съседните на България страни. За последните месеци значително е повишен интересът към Македония.
След посещението на премиера Борисов в Македония и разговорите със Зоран Заев е активизиран диалогът за създаване на Българо-македонска търговско промишлена камара. Очаква се новата структура да започне дейност до месеци.

БАН прогнозира недостиг на мощности в региона след 2030

Снимка: Канал3

След 2030 година ще има дефицит на енергийни мощности в региона. Това е позицията на БАН, която е отбелязана в доклада за енергийната стратегия на страната, заяви в предаването Беновска пита по Канал 3 министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Според нея проектът за втората атомна е в най-напреднала фаза – 8-10 години спрямо останалите страни в региона, които смятат да строят ядрени мощности. За момента със сигурност една от страните е Турция, която вече строи АЕЦ Аккую.  

В 30-годишната енергийна стратегия на страната е залегнало и развитието на газовата ни инфраструктура. Според Петкова обаче, строежът на газовия хъб „Балкан” край Варна няма как да стане без руско участие. ”В момента отношенията между България и Русия са на много добро ниво, така че да подсигурим необходимите доставки на енергийни ресурси”, каза още министърът и добави, че ЕК подкрепя безрезервно проекта да газов хъб. 

Припомняме, че ключовият документ на БАН трябваше да излезе в края на септември. Впоследствие обаче учените отложили предоставянето на БЕХ за този месец. Преди 2 седмици председателят на БАН Юлиан Ревалски разкри по Канал 3, че стратегията съдържа конфиденциална информация и от холдинга зависи дали ще разсекрети текстовете.

5 блок на АЕЦ с лиценз за поне 10 години (видео)

Пети блок на АЕЦ Козлодуй ще работи поне още 10 години. Това става възможно слек като Агенцията за ядрено регулиране официално връчи лиценз за продължаване експлотацията на реактора. Пети и шести блок ще бъдат модернизирани от консорциум между руска и френска фирма. Парите са осигурени от бюджета на централата.

Документът бе предоставен на изпълнителния директор на първата атомна Иван Андреев на официална церемония в присъствието на енергийния министър Теменужка Петкова. Той отбеляза, че модернизацията на пети, а след това и на шести блок се прави за първи път в България. Атомната централа се е доверила на две от най-добрите компании в бранша руската Росенергоатом и френската EDF. 

България започна подготовката за модернизирането на двете мощности в Козлодуй през 2012 година. Агенцията за ядрено регулиране се зае с начина по който ще протече ремонта. След като беше изготвена програмата през 2016 година беше подписано и споразумение между руската и френската компания. Плановете са първоначално лицензията да важи до 2027 година.
След изтичане на този срок документът може да бъде удължен от Агенцията за ядрено регулиране още 2 пъти по десет години. По този начин страната ни ще може да разчита на мощностите в Козлодуй най-много още 3 десетилетия. За цялостната модернизация на двата блока атомната централа ще инвестира близо 675 милиона лева от собствения бюджет.