Когато доверието е над Конституцията

Самообслужването е масова практика в много страни от Западна Европа. Ако пътувате от България в посока Белгия и Нидерландия ще видите как по бензиностанциите постепенно започва да изчезва персоналът. Като влизатe в магазин автоматите за самообслужване са редом до касите. Тези магазини все още ползват персонал, тъй като много възрастни хора пък и от по-млади не са толкова технически запознати да направят разплащанията си. На самите машини сте напълно сам без никакъв контрол – просто защото ви имат доверие.

От месец „Кауфланд“ също въведе самообслужване в своя хипермаркет в германския град Аахен. За разлика от Великобритания и Нидерландия в магазина все още има персонал – не защото нямат доверие на клиентите си, а защото при сканиране на купони е необходима верификация от служител. Понякога системата изисква служителят да направи контролна проверка на количката ви за произволно сканиране на 10 артикула. Когато няколко пъти клиентът е сканирал всичко, в базата на системата той изгражда клиентско доверие и в бъдеще няма да се налага да минава всеки път на контролни проверки. Обслужването става бързо за клиента, а веригата е сигурна, че той няма да я измами с не сканирани стоки. Клиентът трупа бонус точки, а магазинът се отплаща с отстъпки. Доверието се превръща в ценна разменна монета между двете страни.

В Белгия например персонал на бензиностанциите има само по магистралите. В градовете са само в работно време. В останалата част бензиностанциите са  на самообслужване. Отивате поставяте си банковата карта, посочвате коя колонка искате да зареждате и процесът приключва.

В малко германско градче ни се наложи да паркираме до туристическа забележителност. Оказа се, че има изграден автомат на паркинга, но той работи само с монети и без карти. Разполагахме само с банктноти. Няколко метра по-надолу виждаме частен паркинг до къща с поставена пощенска кутия и надпис: Такса 4 евро. Което значи: Ако желаете, на добра воля, пуснете парите. Нямаше никой. Съответно пуснахме, а вечерта усмихнат възрастен човек излезе, взе парите, благодари ни, попита ни дали ни е харесало в района и се прибра. Не че ще забогатее с тези пари, но той вярва че няма да бъде измамен от никого. А с малката сума ще поправи малкия паркинг, отново ще го боядиса и ще помогне на такива като нас, останали без монети за автомата.

Подобна форма на висше доверие е масова практика и във Великобритание, където хората, наети за почистване на домове директно получават ключа от собственика. В уречения ден той го слага под изтривалката и оставя чистатът сам в жилището. Нормална практика за силно развитите общества. 

Примери като този навярно дават отговор на въпроса защо в България няма автомати за самообслужване или кутии за доброволно таксуване. Въобще въпросът за паркирането е друга тема, която дори не си струва да захващаме.

С фуникуляр към замъка на Хайделберг

Хайделберг е град на река Некар в югозападна Германия. Известен по света със своя университет, основан през 14 век.

Над града на хълма Königstuhl са запазени руините на замъка Хайделберг (Heidelberger Schloss). Останките са сред най-важните ренесансови структури на север от Алпите.

Замъкът е само частично възстановен след разрушаването му през 17-ти и 18-ти век. Намира се на северната част на хълма и по този начин разкрива зашеметяваща гледка към стария център на града. 

Може да се стигне пеша по каменни стълби, с автомобил или с въжено влакче (фуникуляр).

Photo: www.bergbahn-heidelberg.de

Фуникулярът се нарежда сред най-популярните туристически атракции в града. Всяка година повече от един милион пътници използват въжената композиция, за да зърнат невероятната гледка към Хайделберг и долината Некар.

Влакчето започва пътя си от Kornmarkt в стария град през гарата Castle (Schloss) до Molkenkur. Оттам маршрутът продължава със стар електрифициран фуникуляр до върха Königstuhl, най-високата точка на града от 550 метра. Струва си да се спре и разгледат забележителностите около всяка от гарите.

Като туристическа железница, фуникулярът не е част от обществения транспорт. Във вагоните се влиза задължително с FFP2 маска, не се допускат пътници със сините медицински маски. На входа на гарите се изисква лична карта и се проверява за валиден сертификат за ваксинация.

Сред останалите забележителности в града са готическата църква Heiliggeistkirche, която се извисява над оградения с кафенета градски площад Altstadt в стария град.

Плащаш колкото хвърляш като политика за боклука в Белгия

Всяка година когато дойде да се плащат данъците у нас настъпва вой по отношение на такса „Смет“. Същото нещо можем да кажем и за българските общини когато започнат да правят своите бюджети и се заговори за нарасналите финансови нужди по отношение на сметоизвозването. Всеки един от нас си казва аз не изхвърлям толкова боклук, а плащам такава висока сума. Или пък на вилата ходя веднъж на три месеца, а сметката ми е колосална. Не е справедливо?

За да нямат тези проблеми със справедливото изхвърляне, белгийските власти например са решили, че няма да въвеждат конкретна такса за смет, а на базата на реално изхвърлените отпадъци от домакинствата. Как става това?

В големите хипермаркети на “Карфур“ са изградени специални щандове за разноцветни торбички. Правя една скоба и уточнявам, че в провинция Лимбург например от тази година  пластмасови, картонени и кутии от кенчета се сортират в сини чували, общ боклук – в черни или сиви според решението на властите. До преди година кутиите от кен и от полуфабирикати се сортираха в розови чували.  

Но след направени инвестиции и модернизация на сепариращата система, местният комунален оператор обедини сметоизвозването. Отделно в зелени контейнери на колела, каквито има и в България, се сортират биоразградими торбички с хранителни отпадъци, трева, листа и градинска тор. Идеята да сортират все повече и повече довежда до практиката и за разделно събиране на текстил. Всеки, който има непотребни гуменки, дрехи, якета и ризи, след предварително изпиране, се подреждат в съответния оранжев чувал. Тази практика е нова и улеснява домакинствата да не ходят до контейнерите за текстил, всеки от които са разположени на разстояние от 2-3 преки в квартала.

След направеното леко разяснение идва идеята за справедливото изхвърляне на отпадъци. Колкото повече изхвърляш, толкова повече чували ще купуваш и толкова повече средства ще влизат през магазините в общинската хазна. И дори да не ти минава през ума, че можеш да метнеш боклук извън тези чували. Просто няма да ти го вземат, а може и да получиш солидна глоба от местната администрация. Впрочем същото се отнася и за неправилно сортиран боклук. В Льовен например комуналната фирма е изключително прецизна и ако забележи, че има нередност – не взима боклука и поставя предупредителен червен стикер на чувала. При повторно нарушение глобата ти е в кърпа вързана, дори домакинството може да бъде изправено пред първоинстанционен съд за нарушаване на обществения ред.

И когато говорим за правила за сметосъбиране всяка община си изготвя годишен календар за дните. Той се разпраща до всяко едно домакинство. Дигитализацията също е навлязла и календара може да се изтегли под формата на app. приложение, което напомня. И ще там за пример отново Льовен където нямаш право да извадиш чувалите когато ти хрумне, а може след 18:00 часа в деня преди сметоизвозването.  

С мисъл за екологията и инвестиции

От 1 януари 2022 събирането на отпадъци от врата до врата ще бъде по-ефективно и екологично в 33 общини на провинция Лимбург благодарение на иновативен подход, разработен от регионалния оператор Optimo. Отпадъците ще се събират през 2 седмици от един камион, което от курсовете намалява емисиите на прахови частици и CO2 в атмосферата с не по-малко от 40%. Друг оператор в региона Бионерга обяви, че инвестира 30 милиона евро в политики за сортиране и рециклиране на отпадъци и изграждане на нови сортиращи инсталации.

Комуналната компания за региона на Брюж пък казва, че е предвидила 20 милиона евро за разширяване на топлопреносната прежа. „Произвеждайки електричество от изгорени отпадъци, ние спестяваме изкопаеми горива. По този начин намаляваме и емисиите на CO2. Вече емитираме с 10 000 тона CO2 по-малко годишно, похвалиха се пред фламандската телевизия VRT от ръководството.

Местният оператор е изгорил 6,5 милиона тона отпадъци миналата година. Според директорът Ян Герерт Герерт, те са първата междуобщинска компания за отпадъци в Западна Фландрия, която успява да събере това количество. Отнело им много работа и постоянство в продължение на 40 години.