Над 9000 фирми обявиха фалит в Белгия

 

9823 фирми са обявили фалит през миналата година в Белгия. Това е ръст от 42% спрямо 2021 година и сравнително по-малко спрямо периода на пандемията. Това показва доклад на консултантската компания Graydon за състоянието на белгийския пазар след сътресенията заради войната в Украйна.

Годишният преглед показва, че се наблюдават изключително големи различия в отделните региони по отношение на фалитите. В провинция Антверпен 232 компании са били обявени в несъстоятелност миналата година. Фламандски Брабант чупи рекорд спрямо 2019 г. (709) със 750 фалита. В Брюксел и Валония също е отчетена възходяща тенденция, но тя е по-слабо изразена.

През 2022 г. сред най-засегнатите са новосформираните компании, които са имали дейност в рамките на 5 години. Те представляват 38% от всички фалити. "Това е поразително, защото през последните години наблюдаваме обратна тенденция. Във Фландрия например близо 42% от новите компании до 5 години са фалирали, обобщава Graydon. Най-засегнатите сектори са хотелиерството и строителството. 

В строителния сектор 2023 фирми са обявени в несъстоятелност, което е ръст от близо 41 процента. В хотелиерството 1619 компании са излезли с решение да обявят фалит, което е с 56% повече в сравнение с 2021 г.  В транспортният сектор 566 компании са фалирали, пише в. HLN.

НАМАЛЕНИ МОЩНОСТИ

Няколко компании временно бяха принудени да затворят производствените си мощности заради високите цени на енергията, изпратиха хиляди служители временно на борсата за безработни и по този начин се спасиха от фалит. Сред тях бяха производителят на неръждаема стомана Aperam на торове Yara и на подови настилки Beaulieu, съобщиха през миналото лято The Brussels Times и De Standaard.

Прав се оказа директорът на организацията на защита на енергоинтензивните компании - Febeliec Питър Клаес, че Aperam и Yara няма да бъдат единствените, които ще трябва да преразгледат производствените си политики, защото вече няма да могат да се конкурират на международните пазари.

 ВРЕМЕННА БЕЗРАБОТИЦА

За да помогне на фирмите и да намали очертавация се бум на фалити, белгийското правителство спешно въведе нова система за временна безработица. Обезщетението от Борсата за работниците възлиза на 70% от месечната работна заплата плюс процентна добавка от работодателя.

Германия с план за 1 млн. обществени зарядни станции до 2030 г. .

Германското правителство е си е поставило за цел до 2030 година да изгради 1 млн. обществени зарядни точки за електромобили. Амбициозният план е с оглед на все по-нарастващия бум „зелените“ коли. Според данни на германската статистика на годишна база техният брой е нараснал с 25%. По данни към есента на 2022 14.6% от новорегистрираните автомобили са електрически.

Към момента в страната има близо 70 000 зарядни станции, от които 11000 са бързи. За да се постигне целта от 1 милион станции страната ще инвестира 6,3 млрд. евро.

"Ние сме водеща автомобилна страна в света. И затова за нас е важно да сме подготвени.Очакваме експоненциално увеличение на електрическите превозни средства през следващите години и трябва да сме готови за това", коментира транспортният министър Фолкер Висинг.

Както наскоро писах в блога си Германия е в Топ 10 на Европа в класацията по дял електрическите превозни средства. За последните две години делът на електрическите превозни средства в националните регистрации на нови автомобили се е увеличил във всички страни (ЕС-27, Исландия, Норвегия) в сравнение с 2020 г. Най-високите дялове са установени в Норвегия (86%), Исландия (64%), Швеция (46%) и Дания (35%), Нидерландия, Германия, Швейцария и Люксембург. 

За сравнение съседката и по класация, и по територия Нидерландия е регистрирала до 30 ноември 316 000 нови собственици на електромобили, съобщи телевизия NOS като цитира данни на Холандската агенция за предприемачество. 

Другата съседка на Германия - Белгия - също готви амбициозни планове за изграждане на зарядна инфраструктура.  Според статистическата служба на кралството - Statbel броят на изцяло електрическите леки автомобили се е увеличил със 75% (71 651) само за периода 2021-2022. Очакванията са, че до 2030 техния брой ще стане около 2 милиона.

В Норвегия пък близо 80% от продадените нови автомобили вече са електрически, показват данни, публикувани от Норвежката асоциация на автомобилната индустрия OFV. Закупени са над 174 000 автомобила миналата година. От тях над 138 000 са изцяло електрически.

OЩЕ ПО ТЕМАТА:  

Зелената сделка , инфраструктурата и колата на бъдещето

Белгийски реактори чакат съдбата си през 2023 г.

2023 година заварва в крачка белгийското правителството и френската компания Engie след месеци на преговори около бъдещето на двете базови мощности АЕЦ Doel (Дул) във Фландрия  и АЕЦ Tihange (Тианж) във Валония.

В казуса с Engie (компанията-майка на белгийският ядрен оператор Electrabel) са замесени милиарди евро, енергийната сигурност на страната и опасност от съдебен процес. Развоят на събитията на всяка среща присъства лично лично премиерът Александър Де Кро заедно с ресорния енергиен министър Тине ван дер Стратен.

През изминалото лято, наред с лошите сигнали в енергийния сектор, синдикалните стачки, лавината от задаващи се фалити на фирми и стотици безработни - на политическия хоризонт се яви  и дебата с френската корпорация. Стъпка по стъпка с минимални крачки и много компромиси на поредица от срещи бяха начертани бъдещите мерки и необходимите инвестиции, за да се гарантира сигурността на страната през следващите години.

Фокусът на разговорите беше удължаване живота на т.нар. нови блокове - Tihange 3 и Doel 4. Очакваше се решение да има буквално до последния ден на отминаващата година, но това не се случи и с разпространено прессъобщение на правителството беше съобщено, че разговорите продължават още през януари. Желанието на премиера е да има яснота колкото се може по-скоро.

Едно от сигурните неща, което бе оформено като предварително споразумение през миналия август, е при евентуално удължаване на живота на Tihange 3 и Doel 4, те да бъдат прехвърлени в нова компания. В нея по 50% акционерно участие ще имат Engie и правителството. При учредяването ясно е записано, че държавата влиза с финансиране, но не и в експлоатацията. 

АЕЦ Doel. Photo: Electrabel

СПОРОВЕ ЗА МИЛИАРДИ ЕВРО

През 2003 г. федералният парламент на Белгия приема закон, който забранява строителството на нови мощности. В края на 2021 г. правителството на Александър де Кроо приема решение, че страната трябва да е затворила всички блокове до 2025 година.  Двете базови централи - Tihange 2 и Doel 3 поетапно трябва да спрат периода между 2022- 2025. След разразилата се енергийна криза заради войната в Украйна обаче кабинетът реши да даде крачка назад, поиска временно отлагане на затварянето до зимата на 2026-2027 и да се мисли за техният нов 10-годишен втори живот след модернизация. Според Агенцията за ядрена безопасност те са напълно безопасни. Операторът обаче е категорично против двугодишното отлагане. В сложната дилема се намесва и съседна Германия, която също настоява за затваряне.

Дали ще останат отворени с две години или ще се спази искания срок от оператора – въпросът остава отворен. При всички положения предстои един дълъг период от най-малко 15 години по извеждане от експлоатация. В сключения двустранен договор е записано, че за нуждите по извеждане е създадена сметка с бюджет от над 14 млрд. евро, който се захранва както държавата, така и операторът.

АЕЦ Doel. Photo: Electrabel

На всеки три години Комисията за ядрени съоръжения (CNV) прави ревизия и преценява дали според инфлацията е необходимо да се внасят допълнителни пари, така че да не се спъва процесът. Парите основно ще се отиват по две направления – демонтаж и съхранение на ядрените отпадъци. И първата мина в диалога гръмва когато белгийските ядрени власти настояват компанията-майка Engie да внесе допълнителни 3,3 милиарда евро. Французите обаче смятат, че искането е неоправдано и не биха внесли допълнително повече от 900 млн. евро, съобщи вестник Het Laatste Nieuws. По този въпрос споровете предстоят. Очаква се и решението на т.нар. пазарен съд, който е част от Апелативния съд в Брюксел. Това е първият случай, при който Engie не е съгласна с оценката на белгийската комисия.

ДАНЪК ВЪРХУ СВРЪХПЕЧАЛБАТА

Другата линия, по която френската компания хвърля гневни стрели по адрес на Брюксел е  въведеният от 1 януари 2023 година Данък върху свръхпечалбата на енергийните компании като част от мерките за справяне с енергийната криза. Според юристите на Engie това е в нарушение на споразуменията с предишните белгийски правителства. Енергийният гигант предупреждава, че може да се обърне към съда, за да оспори както по-високите комисионни, така и Данъка върху свръхпечалбата.

ВОЙ НА НЕДОВОЛНИТЕ

Photo: Electrabel

В цялостния тон на недоволстващите се включиха местни активистки движения, според които споразумението означава, че чрез тази „частична псевдонационализация“ държавата ще изкупи бъдещите загуби на Engie/Electrabel. Според опозиционната партия PVDA "доказано е, че в такива публично-частни партньорства печалбите са за частните, загубите за обществото'.

Сред недоволните се чуват разнопосочни гласове и в седемпартийната коалиция на страната. „Зелените“ твърдо настояват за отказ от АЕЦ до 2025 година, либералите за удължаване на живота на двата най-нови атомни реактора. 

СЪД

Като резултат от разразилите се спорове на няколко фронта, правителството е заплашено от  три възможни съдебни производства  - заради неоправдано високи финансови претенции по отношение на бъдещото спиране на блоковете;  пропуснати ползи заради забавяне на белгийската политика по отношение на ядрените отпадъци и Данъка за свърхпечалбата.

Комуникацията между Engie и правителството показва, че не са в най-добри отношения и френската компания е готова на всичко да играе силно в преследване на своите интереси."Разбираемо е, компанията да "играе твърдо" в преговорите. Само правителството трябва да държи гърба си изправен, за да не се налага белгийското население да плаща за пореден път атомните електроцентрали, коментира пред  в. De Tijd енергийият експерт Андре Юрес.

ЕКСПЕРТНИ ОПАСЕНИЯ

Докато правителството и компанията се опитват да постигнат споразумение за удължаването на Doel 4 и Tihange 3 в следващите дни, часовникът безмилостно тиктака, изказва опасенията си пред вестниците De Tijd и L'Echo генералният директор на ядрения регулатор FANC Франк Хардман. "Ако бъде взето решение през януари, то по принцип все още е осъществимо. Но все още имаме малък марж за действия", казва той.

Опасенията за главният изпълнителен директор на Engie Electrabel Тиери Сагеман са, че до визираната 2026 година няма време, а са необходими тестове. "Ако се появи проблем, може да забави рестарта. За нас това все още е възможно, но, разбира се, трябва да се извърши и законодателна работа и оценка на въздействието върху околната среда. След три години предполагам, че ядреното гориво все още може да бъде поръчано, ние не се намесваме в това", посочва той пред няколко местни ежедневника.

АЕЦ Doel се намира на брега на река  Шелда в покрайнините на  Антверпен. Централата е с мажоритарен собственик френската енергийна корпорация Engie SA чрез нейното белгийско дъщерно дружество Electrabel.  EDF Luminus има 10,2% дял в двата най-нови блока. Заема площ от 80 хектара. В нея работят над 900 души

AЕЦ Tihange  е разположена  на брега на река Маас(Meuse, фр.), близо до Лиеж. Изградена е на площ от 75 хектара, работят над 1000 души.