Белгия подписа ли споразумение с Engie или само договореност

PHOTO: premier.be

След продължили повече от 10 месеца преговори, белгийското правителство и френската компания Engie постигнаха споразумение за удължаване с десетилетие живота на двата най-нови ядрени реактора Doel 4 и Tihange 3. Въпросът, който витае и остана някак неразбран е дали е подписано официално споразумение или просто крайъгълен камък, малка стъпка по пътя към финалната права.

"ENGIE и белгийското федерално правителство подписаха споразумение (Heads of Terms and Commencement of LTO Studies Agreement) с оглед на удължаване на експлоатационния живот на ядрените реактори на Doel 4 и Tihange 3 с десет години, което представлява общ производствен капацитет от 2GW. Това принципно споразумение предвижда схема на необходимите екологични и технически проучвания. С това споразумение двете страни потвърждават целта си да направят всичко възможно за рестартиране на ядрените реактори на през ноември 2026 г.", се казва в официалното съобщение на кабинета.

Пресконференцията на премиера и ресорния министър Тине ван дер Стратен в петък вечерта (9 януари) постави повече въпроси, отколкото даде отговори. Единственото сигурно е, че животът на мощностите ще бъде удължен от 2026 година и ще бъде създадена нова компания, която да поеме управлението.

Договореното споразумение, маркира редица мерки, с които ясно да се формулират на ангажиментите на ядрения оператор, допълва Тrends.levif.be. Дотогава всички реактори ще са прекратили дейността си през 2025 г. в съответствие със закона за поетапно прекратяване на ядрената енергетика. Операторът на преносната система Elia беше натоварен от правителството през миналия октомври да разработи необходимите варианти за гарантиране на сигурността на доставките дотогава.

ИМА ЛИ СДЕЛКА?

Всъщност, подписаха ли нещо двете страни, чудеха се от опозиционната партия N-VA. Пред VRT нейният председател Барт Де Вевер заяви, че ако има нещо черно на бяло, то трябва да бъде публикувано от Engie. Макар и с малко закъснение компанията публикува документ, в който витиевато се казва че са разработили рамка за разширяване на реакторите. Французите го определят като писмо за намерение, което „трябва да проправи пътя към пълни споразумения през следващите месеци".

Според правителствен източник на бизнес изданието businessam.be окончателно споразумение най-верояно ще бъде подписано през март, когато излезе окончателната сума колко ще струва погребването на ядреното гориво. Очаква се и съвсем скоро да бъдат дадени повече детайли и конкретика по преговорите, облечени в цифри и срокове.

Министърът на енергетиката Тине Ван дер Стратен се мотивира, че удължаването на живота на мощностите е много сложен процес, но сделката с Engie е повече от декларация за намерение. "Става дума за ангажимент на всички страни да използват всички ресурси, с които разполагат, за да постигнат обща цел".

Въпреки постигнатия напредък, все още не постигнато съгласие по ключовия въпрос колко ще струва на френската компания за погребването на ядрените отпадъци. Според премиера е въпрос на седмици и това да бъде изчистено. Не еднократно от оператора са заявявали, че именно сумата е важният въпрос преди да продължат със сделката.

НЕИЗЧИСТЕНИ СПОРОВЕ

Както наскоро отбелязах в блога си в казуса с компанията-майка на белгийският ядрен оператор Electrabel са замесени милиарди евро, енергийната сигурност и опасност от съдебен процес.

За нуждите по извеждане на двата блока е създадена сметка с бюджет от над 14 млрд. евро, който се захранва както държавата, така и операторът. На всеки три години Комисията за ядрени съоръжения (CNV) прави ревизия и преценява дали според инфлацията е необходимо да се внасят допълнителни пари, така че да не се спъва процесът. Парите основно ще се отиват по две направления – демонтаж и съхранение на ядрените отпадъци.

Белгийските ядрени власти настояват компанията-майка Engie да внесе допълнителни 3,3 милиарда евро. Французите обаче смятат, че искането е неоправдано и не биха внесли допълнително повече от 900 млн. евро, съобщи вестник Het Laatste Nieuws. И по този въпрос споровете предстоят. Очаква се и решението на т.нар. пазарен съд, който е част от Апелативния съд в Брюксел. Това е първият случай, при който Engie не е съгласна с оценката на белгийската комисия.

Другата линия, по която френската компания хвърля гневни стрели по адрес на Брюксел е  въведеният от 1 януари 2023 година Данък върху свръхпечалбата на енергийните компании като част от мерките за справяне с енергийната криза. Според юристите на Engie това е в нарушение на споразуменията с предишните белгийски правителства. Енергийният гигант предупреждава, че може да се обърне към съда, за да оспори както по-високите комисионни, така и Данъка върху свръхпечалбата.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Белгийски реактори чакат съдбата си през 2023 г.

Откъде ще се доставя газ догодина и на каква цена

Европа изглежда преминава през тази зима сравнително без видими сътресения чрез ниските цени на газа и добре запълнените газохранилища. Но големият въпрос е дали това ще бъде възможно през следващата зима. Запасите за студените месеци 2023 и 2024 г. няма да могат да се пълнят с големи количества руски газ. Какви са другите варианти? И на каква цена?

Нидерландия има количества газ, които са нагнетени на различни места – сред тях големите подземни газохранилища в Bergermeer, Norg и Grijpskerk. Още през октомври те са били запълнени на 93%. След първото рязко застудяване в средата на ноември и преди Коледа ( вж.графиката долу) количествата са спаднали и в момента са около 77%, разказва в репортаж нидерландската телевизия NOS.

PHOTO: TV NOS

Други европейски страни също имат подобни газогранилища, които са били със средно ниво на запълване от 88 процента в средата на декември. Това е важно за Нидерландия, защото според сключеното споразумение  страните ще си помагат взаимно, ако има заплаха от недостиг. Колкото по-топло остане през следващите месеци, толкова повече доставки на газ ще останат и толкова по-малко ще трябва да се добави за следващата зима.

ОТКЪДЕ?

Преди войната в Украйна страната си набавя между 30-40%  от Русия през 2021 година. След като руските доставки спряха, Азербайджан и Алжир започнаха да доставят повече газ, но не достатъчно, за да компенсират недостига. Норвегия също увеличи производството, но и тя не може да го увеличи повече.

През следващата година Европа ще бъде много зависима от третия източник: втечнен газ (LNG). Добрата новина е, че много страни, които произвеждат втечнен природен газ, са увеличили износа си. Така че има много повече на световния пазар. Но има и голям несигурен фактор: Китай. Тази страна беше блокирана за голяма част от 2022 г., така че търсенето на втечнен природен газ беше с около 20% по-ниско в сравнение с предишни години. В резултат на това европейските страни биха могли лесно да изкупят течния газ.

Ако китайската икономика се върне на нивата преди затварянето заради коронавируса си, по-голямата част от допълнителния втечнен природен газ на световния пазар ще бъде взет обратно от Китай. Страната вече до голяма степен е заложила това чрез договори. Други азиатски страни също разчитат в голяма степен на втечнен газ за отопление на домовете. Едва в края на март, когато отоплителният сезон приключи в световен мащаб, ще се знае на каква цена ще се купуват доставките за следващата зима.

НЕДОСТИГ НА ГАЗ В ЕВРОПА?

Международната агенция по енергетика очаква, че ако руският газ по тръбопроводите напълно спре и търсенето от Китай продължи да нараства, в Европа ще има дефицит от 27 до 30 милиарда кубически метра през това лято. Агенцията се надява, че евентуалните недостатъчни количества може да се компенсират с други енергийни източници. Например Франция отново да произвежда повече ядрена енергия и че с увеличени мощности водноелектрическите централи в южната част на Европа също ще помогнат. Залага се също и на въглищните централи. Според МАЕ, в допълнение към всички горепосочени мерки, Европа може да компенсира недостига, мерки за икономии, инвестиции във ВЕИ и инсталиране на термопомпи.  възобновяеми енергийни източници. За всички мерки са необходими около 100 млрд. евро.

OЩЕ ПО ТЕМАТА:

Експерти: Китай е фактор "несигурност" за газовите пазари

Експерти: Китай е фактор "несигурност" за газовите пазари

Китай е важен фактор за несигурност. В страната дълго време действаха корона мерки, но с отпускането икономиката се съживи и търсенето на газ. В Европа успяхме да запълним резервите си миналата година, отчасти защото тяхното търсенето беше ниско. Това коментира за Nieuwsblad енергийният експерт Брам Клайс.

Неговият колега Крис Ворспулс допълва, че успокоението на европейския газов пазар е привидно измамно. Според него „голямата паника приключи“ и в последните месеци в нито един момент не са възникнали сериозни проблеми – дори в дните около Коледа където на места температурите са паднали доста под нулата.

Страхът от несигурността е принудило в Европа да се закупят превантивно повече количества тази година. "Обикновено те се попълват през лятото, но сега по изключение ще приключим тази зима с пълни запаси. Това ще доведе до по-малко търсене през лятото и цената може да бъде много по-ниска", прогнозира Ворспулос. Търговците, които искат да имат газ след дванадесет месеца, сега плащат около 70 евро за мегаватчас за него. За сравнение, през летните месеци, когато страхът от сурова зима беше голям, цената беше над 300 евро.

Въпреки тези добри ценови прогнози, експертът предупреждава, че не бива да се радваме предварително, защото един смразяващ студ през февруари или март, отново ще увеличи търсенето и цените. "Основните причини за високите цени си остават са все така актуални: война в Украйна, липса на доставки на газ от Русия и колебливи френски атомни електроцентрали".

Нидерландския енергиен експерт от консултантската фирма Public Affairs Ханс ван Клийф също гледа с притеснения икономическата ситуация в Китай и как се движи икономиката й. В допълнение на своите белгийски колеги, той определя като фактор за бъдещата цена на газа и предлагането на втечнен природен газ. Според него ще отнеме време когато потребителите ще усетят във фактурите си по-ниските цени на синьото гориво. „Очаквам през следващите две години един по-балансиран пазар. За връщане на нива от 15 до 20 евро за мегаватчас, ще минат още няколко години“.

Цената за мегаватчас газ на водещата фондова борса в Амстердам падна с около 6 процента на 4 януари до под 70 евро. Последният път, когато цената на газа е била толкова ниска, е през февруари миналата година, преди руската инвазия в Украйна, припомня в репортаж местната телевизия RTL.

Photo: VRT/ Dutch TTF Natural Gas Futures

Според енергийният изследовател от университета в Гент Джоан Лавейн най- реалистично в дългосрочен план е да имаме цена между 40 до 50 евро за мегаватчас "Във всеки случай 20-те евро, които плащахме, никога няма да се върнат", прогнозира той в интервю за фламандската телевизия VRT.

Photo: Morningstar.be

Веригата за доставки с главата надолу

След като Русия прекъсва доставките за Европа, Норвегия се превръща в основен доставчик на газ за Европа. Данните на ЕС показват, че Норвегия е доставила 23% от целия газ през първата половина на 2022 г., следвана от Алжир с 11%. Част от него сега идва от по-далеч, под формата на втечнен газ (LNG) от Съединените щати. Между януари и август 2022 г. вносът от САЩ почти се е удвоил от 2021 г. до близо 40 милиарда кубически метра, пише в анализ специализираното издание Morningstar.be.

Засега най-големите проблеми изглежда са решени, най-голямото предизвикателство, според експертите, ще бъде следващата зима. При еврнтуално застудяване тази зима и газогранилищата се изпразят по-бързо, те трябва да бъдат запълнени отново през лятото. И откъде ще дойде всичкият този газ?

През 2023 г. ще има големи проблеми с попълването на газовите резерви, защото тогава вече няма да получаваме никакъв руски газ, предупреди по време на Международното петролно изложение и конференция в Абу Даби анализаторът и експерт по суровините Маурицио Мациеро. "Следователно спадът на цените през последните няколко месеца няма да продължи. В Италия трябва да сме сигурни, че получаваме два пъти повече газ от Алжир".

Според него доставките на втечнен природен газ от САЩ ще продължат, но това ще става със все по-големи трудности. Защото, изграждането на капацитет за подготовка и транспортиране на извлечен газ като LNG отнема години. "Ако Европа иска да купува повече в САЩ, отколкото сега, ще трябва да изчака, докато производственият капацитет се увеличи".