Влаковете в Белгия натрупали 33000 минути закъснения заради кражби

През миналата година влаковете в Белгия са натрупали 33 000 минути (или 550 часа) закъснения заради нарушена инфраструктура от кражби, отчетоха от националнaта инфраструктурна компания "Инфрабел" (еквивалент на българската НКЖИ).

Заради намесата на федералната полиция, тази година ситуацията е по-добра, но има региони където набезите не намаляват. За да следи едновременно по-големи територии от полицията са включили дронове, разказа в репортаж телевизия Ер Ти Би Еф.

Снимка: Ливен архив

"Търсим подозрително превозно средство, което е паркирано подозрително в близост до релсите или пък хора, които нямат работа там, казва главният инспектор Франсис Варноте.

С въвеждането на дроновете, работата значително е улеснена. Това е невероятна техника, която ни позволява да имаме поглед върху всички железници. Обикновено патрулираме и се надяваме на късмет, признава инспекторът.

През изминалата година дроновете са направили 500 полета. И въпреки тяхното „зорко око“ кражбите са почти толкова, колкото броя на полетите., отчитат със съжаление от „Инфрабел“.

Пред телевизията техникът по сигнализация в компанията Франческо Аркадипан казва, че в рамките на една седмица е връщан след работа общо 17 пъти.

Всяка кражба води след себе си проблеми със сигнализацията, закъснели влакове, недоволни пътници и извънреден труд за работниците по поддръжката. А ремонтните дейности след тези кражби струват скъпо: за суровини и труд само за миналата година общият бюджет възлиза на 7 милиона евро.

Дроновете очевидно навлизат все повече в борбата срещу нарушителите. Не само на провинциално, а и на федерално ниво. От правителството дадоха ясен знак, че устройствата ще се ползват и за наблюдение на критичната инфраструктура и офшорната вятърна зона в Северно море.

• Белгия планира да използва дронове в Северно море

Това е поредната стъпка на страната за внедряване на съвременни технологии в борбата с кражбите. В началото на годината пък бяха поставени камери от последно поколение на кораби и яхти, за да се следи сигурността в Северно море. Мярката бе предприета след взривяването на „Северен поток“ 1 и 2.