Нидерландия отчете рекорден срив в покупателната способност от 40 г. насам

В кризисната 2022 година Нидерландия е преживяла най-големия срив в покупателната способност от 40 години насам, съобщават местните медии като се позовават на излязла годишна статистика.

Според държавната служба Statistics Netherlands (CBS),  намалението се дължи основно на високата инфлация през 2022 година.

Photo: Личен архив

Подобни резултати е имало през 80-те години и след финансовата криза от 2008 година. Впоследствие се наблюдавало плавно стабилизиране, а през последните десет години винаги данните винаги са били „на плюс“ – дори след коронакризата.

Намаляването на покупателната способност се дължи главно на високата инфлация след рязкото покачване на цените на енергията. Въпреки че доходите са нараснали средно с 5,5 процента, прогнозният темп на инфлация е бил 6,8 процента, пише в доклада си агенцията.

Най-много са пострадали пенсионерите. Домакинствата с ниски доходи до известна степен са били подпомогнати с ваучери от по 190 евро отстъпка от сметките за енергия през ноември и декември. Без тази помощ, със сигурност покупателната способност щеше да спадне още повече, смята SBS.

На фона на излязлата тревожна статистика, беше обявено, че голяма част от хората отново ще бъдат подпомогнати, за да покрият енергийните си нужди.

Най-уязвимите групи е един от сериозните проблеми пред бъдещия наследник на Марк Рюте. 

Подпомагането на хората с най-ниски доходи по време на зимния сезон и очертаващия се дефицит в бюджета ще са една от първите задачи, по които ще трябва да се захване новият кабинет на страната след изборите през ноември.

Очакванията са, че ще има много по-труден период и риск от огромен дефицит в бюджета в сравнение с времената когато начело бяха четирите поредни правителства на Марк Рюте.

Прогнозните очаквания са, че дефицитът ще набъбне до почти 49 млрд. евро през 2028 година, коментира частната телевизия RTL, която се базира на предоставени данни от Нидерландското бюро за анализ на икономическата политика (CPB). 

През следващите години бюджетният дефицит ще се увеличи от 1,65% БВП до 3,9% през 2028 г.