Доклад: Трета офшорна зона в Северно море е прекалено

Белгийското правителство иска да увеличи производството на възобновяема енергия през офшорните зони до 8 GW до 2040 г. Към момента има един действащ офшорен парк, който беше изграден в периода 2009-2021 година. В процес на разработка е втора зона – плаващ остров, наречен принцеса „Елизабет“. През следващите години е планирана и трета зона. Целта на Брюксел е да превърне териториалните води на Северно море в „зелена електроцентрала“.

Северно море. Личен архив

В началото на март ресорният министър Винсент Ван Куикенборн (Open Vld) поръчва изготвянето на доклад, за да се види дали е възможно строителството на още перки и слънчеви панели в морето.

Според специалистите от Arcadis, изготвили доклада, изграждането на нова офшорна зона в Северно море ще дойде в повече на природата. Препоръките са, че ще има негативни последици както за жителите по крайбрежието, така и с икономиката свързана с корабоплаването и пристанищата, пише в. "L'Echo".

Така че пред правителството на Александър де Кро или следващите правителства остава възможността да намерят други места, на които да бъдат инсталирани допълнителните „зелени“ мощности.

Мащабният проект за превръщането на Северно море от гробище на изпразнени и изоставени газови кладенци в най-голямата зелена електроцентрала в Европа беше лансиран по време на среща на високо равнище тази година в Белгия.

В амбициозния план са се включили 9 държави – Белгия, Дания, Германия, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Обединеното кралство. Амбицията е всички страни да обединят усилията си и пълноценно да използват енергийния и индустриалния потенциал на Северно море.

За планираното разширяване на вятърните паркове в Северно море страните ще трябва да похарчат десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородни тръбопроводи през следващите години. Чрез съвместното изграждане на голяма част от тази инфраструктура могат да бъдат спестени много пари. Освен това страните могат да обменят електроенергия помежду си чрез съвместната инфраструктура.

Първа стъпка в тази посока е свързването на нов захранващ кабел между Нидерландия и Англия към един от бъдещите нидерландски вятърни паркове. С капацитет от 2 гигавата цялата провинция Южна Нидерландия теоретично може да бъде снабдена с британско електричество от ядрена енергия, ако вятърът не духа. Ако Нидерландия произвежда твърде много електроенергия, както се случи в средата на април тази година, електричеството от нидерландския вятърен парк може да бъде транспортирано директно до Великобритания. Мрежовият оператор Tennet наскоро представи плановете за връзки с различни страни от Северно море.

Втората по-голяма стъпка се очаква от Белгия с изграждането на втората офшорна зона в района на Остенде. За новия енергиен остров се говори още от 2022 година, знае се, че ще се казва „Принцеса Елизабет“. Ще бъде с площ от 5 хектара, на 45 километра от брега.

Конструктивно той ще бъде закрепен с бетонни елементи за морското дъно, ще бъде построена и стена срещу бушуващите вълни. По предварителни разчети, преди шоковото поскъпване на суровините заради войната в Украйна, беше изчислено че ще струва 2 млрд. евро.

В дългосрочен план изкуственият остров ще бъде свързан с множество гигантски офшорни вятърни паркове от съседните страни, които са планирани в Северно море.

От гробница в „зелена“ машина за пари

Очевидно мултинационалните планове по отношение на Северно море са огромни. Реалността обаче в момента е друга. Морето се е превърнало в „гробище“ от хиляди изоставени газови и нефтени неизползваеми находища, разказа в през пролетта белгийският бизнес вестник De Tijd във връзка със спряганите многомилиарни проекти.

Вестникът заедно с нидерландската организация Follow The Money и норвежката медия NRK участвали в проект за картографиране на терена. Резултатите показали, че в морето има 23 000 изчерпани находища, около 8 км тръбопровод и 500 петролни платформи, които са потенциално опасни и причиняват замърсяване. Една на десет от тях не работят.

Стотици изградени съпътстващи инфраструктури няма да се използва през следващите години. Тези съоръжения са собственост на големи компании като BP, Shell, Equinor и TotalEnergies.

Съществува обаче международно задължение тези изоставени платформи да бъдат демонтирани. Но това често са проекти, които са толкова скъпи и сложни, че собствениците се възползват от дерогации от съответните страни. Разходите за демонтаж се оценяват на 30 милиарда евро, допълва темата френскоезичната телевизия RTBF.