Кръговата икономика на отпадъците като модел за по-малко CO2

Депонирането на отпадъците е ключов приоритет на Европейския съюз в борбата за намаляване на CO2 в атмосферата. В много страни отпадъкът се изгаря в заводи, а отделената енергия отива за отопление, други пък като Белгия са се насочили към кръговата икономика, чрез който се вдъхва втори живот на употребената опаковка. 

Според независимия британски мозъчен тръст Chatham House правителствата и компаниите по света инвестират най-малко 1,100 милиарда евро в инициативи, които спомагат за намаляване на отпадъците, например като се съсредоточават повече върху рециклирането и стават по-малко зависими от изчерпаеми ресурси. Според изследователите рециклирането, повторното използване на материали и намаляването на отпадъците е привлекателно от бизнес гледна точка, поради което разходите за така наречената кръгова икономика напоследък бързо се увеличили.

За фламандското правителство кръговата икономика е един от успешните начини за намаляването на парниковите емисии. Затова, от догодина влизат допълнителни разпоредби към компаниите за сметосъбиране за още по-прецизен подход към сортирането и третирането на отпадъците, превръщането им суровини, а оттам и по-малка зависимост от международните пазари. Тази политика е с дългосрочна визия и съответно милиони инвестиции, иновации, проекти и технологии.

А първите иновативни подходи с видим успех са вече налице. Нова сортировъчна линия на Veolia на брега на Северно море в Гент (компания, позната в България като концесионер на „Софийска вода“ -Veolia) може да сортира до 60 000 т отпадъци годишно. Боклукът на населението нямало да отива за изгаряне, а ще се връща на производителите за суровина на нови продукти. По този начин ще се спестяват  огромни количества СО2 в атмосферата.

В новата сепарираща линия има инсталирани различни сита, магнити, камери за разпознаване на продуктите, с които още прецизно се разделят отпадъци като хартия, картон, твърда пластмаса, дърво, метали, матраци, стиропор.

Огромни количества отпадъци отделят не само домакинствата, но и големите компании. Този неусвоен все още ресурс също е ценна суровина и гаранция за още по-малко отделени парникови емисии при изгарянето. По такъв проект вече работи сметосъбиращата компания Renewi. 

В средата на декември беше направена първата копка по изграждането на сортировъчна линия на фирмената площадка в Антверпен. Строителството трябва да завърши до есента на следващата година. След пускането ще бъдат сортирани по 125 000 промишлени отпадъци. 13интелигентни камери щателно сканират пристигащия боклук по формата на PMD  - сини чували, в които има пластмаса, кенове, картонени опаковки от сокове и млека), дърво, кашони или друг метал.  Общата инвестиция в новата линия възлиза на 23 милиона евро. Подобни съоръжение се изграждат на още 2 места.

При рециклирането на отпадъци с нов проект се похвали и Aurubis, който трябва да бъде пуснат в експлоатация най-късно до 2025 година. Супермодерното съоръжение за хидрометалургично рециклиране ASPA ("Advanced Sludge Processing by Aurubis) се изгражда в Беерзе (Антверпен). Инвестицията е за 22 милиона евро. Заводът ще обработва утайки от аноди - ценен междинен продукт на електролитното рафиниране на мед. Новият процес ще позволи по-бързо извличане на повече благородни метали като злато и сребро и пълно възстановяване на калай от утайките от анодите.

ПРЕДИ ПОТОЧНАТА ЛИНИЯ

Милионите инвестиции и супермодерните поточни линии за разделяне на отпадъците са върхът на айсберга в секторната кръгова икономика. При тези модерни съоръжения пристига предварително сортиран от домакинствата отпадък в съответните цветни чували според неговата специфика. В Белгия има няколко вида чували: сини ( или известни като PMD) за пластмаса от опаковки, метални кенчета, картонени кутии от млека. Черните чували са за общ боклук. Оранжевите са за текстил. В някои общини има розови или друг цвят чували според изискванията за сортиране на местната инсталация.  

Всяко домакинство знае, че ако не разделя правилно- ще бъде санкционирано със солена глоба към годишните данъци. Има наказания, но има и стимули – като например да не се плаща такса „смет“, а на базата на реално изхвърлените отпадъци от домакинствата. Как става това? В големите хипермаркети са изградени специални щандове за разноцветните торбички. Идеята е колкото повече изхвърляш, толкова повече чували ще купуваш и толкова повече средства ще влизат през магазините в общинската хазна.

Сортирани кенове 

Освен с торбички рециклирането може да става чрез машини за връщане на бутилки. На потребителите при закупуване на вода, алкохол или безалкохолни напитки в стъклени шишета се начислява депозит, които се приспада при връщане. Машината взима бутилките, предварително ги сортира според вида, размера и степента на замърсяване и по този начин подпомага процеса на рециклиране.

Към момента в Белгия, за разлика от Нидерландия и Германия, може да се върнат в магазините срещу депозит  само стъклени шишета. От години сдружение под името Депозитен алианс настоява страната да последва примера на съседите, защото освен че печели кръговата икономика, печели  и природата. Според направено проучване през 2021 година в общия боклук попадат едва 0,3% от кенчета. 90% от анкетираните са заявили, че са готови да сортират и върнат пластмасови и метални кутии, срещу което ще получат депозита си.

Показаните иновативни проекти за рационално сортиране на отпадъците и връщането им отново за изготвяне на суровини са част от сложна социална схема, която започва от навиците на обществото правилно да сортират през отделните камиони за чувалите до многомилионните инвестиции в площадки и заводи. Освен за природата, местните правителства го правят да отговорят на изискванията на Европейската комисия по разработения още през 2015 година Пакт за кръговата икономика. Този пакт впоследствие бе преработен през 2020 година в нов план, който според Брюксел е един от основните градивни елементи на Европейския зелен пакт. В новия план за действие се обявяват инициативи през целия жизнен цикъл на продуктите, насочени например към тяхното проектиране, насърчаване на процесите на кръгова икономика, насърчаване на устойчивото потребление и с цел да се гарантира, че използваните ресурси се съхраняват в икономиката на ЕС възможно най-дълго.

Какво представлява кръговата икономика?

Кръговата икономика има за цел да запази стойността на продуктите, материалите и ресурсите възможно най-дълго, като ги върне в продуктовия цикъл в края на тяхната употреба, като същевременно сведе до минимум генерирането на отпадъци. Колкото по-малко продукти изхвърляме, толкова по-малко материали извличаме, толкова по-добре за нашата околна среда.

Какви са ползите?

Кръговата икономика предлага възможност за преоткриване на нашата икономика, като я направи по-устойчива и конкурентоспособна. Това носи ползи за европейските предприятия, отрасли и граждани, като например по-иновативни и ефективни начини за производство и потребление; защита на предприятията срещу недостиг на ресурси и нестабилни цени; възможности за местни работни места и социална интеграция; оптимизиране на управлението на отпадъците, което стимулира рециклирането и намалява депонирането на отпадъци; икономии на енергия, тъй като по-малкото производствени процеси изискват по-малко енергия; ползи за околната среда по отношение на климата и биологичното разнообразие, замърсяването на въздуха, почвите и водите.