Данните за
трансграничната търговия с електроенергия показват, че Белгия е най-големият
износител на нетни потоци за френската енергийна система.
Страната
трябваше да разчита основно на вноса поради проблеми в атомните си
електроцентрали и поради по-ниско производство на ток от ВЕЦ-вете заради рекордно
ниските нива на реките миналото лято.
През
изминалата година Белгия се превърна в спасителен енергиен пояс и за другата си
съседка Германия, която пък изпадна в патова ситуация след спрените от Газпром
газови доставки за Европа. Преди войната в Украйна немската икономика разчиташе
основно на руски и норвежко синьо гориво. Според статистиката на трето място се
нарежда Белгия, а след нея Нидерландия.
"Белгия помогна на Франция и Германия да преодолеят енергийните си проблеми миналата година. Страната е в състояние да покаже силна солидарност със съседите си благодарение на уникалното си местоположение и силните взаимовръзки", отбелязва белгийският министър на енергетиката Тине ван дер Стратен.
Въпреки
съседската помощта Германия не можа да компенсира недостига на газ и с втечнен
природен газ (LNG), защото нямаше
инфраструктура за това. Чрез Белгия страната успя да получи количества през терминалите
Fluxys на Zeebrugge и Dunkirk. Подводните тръбопроводи от Норвегия и Великобритания до
Зеебрюге също доставяха газ.
Година
по-късно ситуацията е далеч по-добра по посока Берлин. Меката зима и добре
нагнетените газохранилища направиха далеч по-спокоен зимният сезон както за
Германия, така и за повечето Европейски страни. Междувременно започна и
строителството на 4 LNG терминала.
Правителството на Германия и Ер Ве Е очакват
през тази година съоръжението в Брунсбютел да достави 3,5 милиарда кубични метра
природен газ в енергийната мрежа на страната. Когато до края на годината бъде
завършено изграждането на нов газопровод до Хамбург, се очаква това количество
да нарасне до 7,5 милиарда кубични метра природен газ, информира "Дойче
веле".
ОЩЕ ПО ТЕМАТА