Промените в социалната и пенсионната система на Белгия вече дават първите жертви. Още с идването на власт в началото на годината, премиерът Барт Де Вевер заяви, че приоритет в неговия мандат ще бъдат реформите в тези два сектора.
 |
| снимка-личен архив |
Бъдещите пенсионери вече няма да излизат в заслужена почивка на 66, а една година по-късно. Редица сектори като транспорт и логистика със натоварени смени пък ще се простят с някои придобивки и бонуси към месечната заплата. Въпреки серията от последователни протести, блокади и стачки, част от планираните мерки влязоха в сила от това лято. Целта е повече работа, по-малко разходи за пенсиониращи се и повече приходи за запълване на огромната дупка в бюджета.
Първите жертви на новата социална „резачка“ на правителството бяха нощните работници. От 1 август правителството промени часовете, които се смятат за нощен труд. Досега беше между 20 часа и 06 сутрина, а с промените вече е между полунощ и 05:00 часа. Това означава, че премии нощен труд ще се плащат за 5 часа, а не за 10. Мотивът на правителството бил да се даде по-голяма „конкурентоспособност на фирмите в контекста на европейските практики“ в сравнение с други държави. Мярката обаче едва ли се нрави на десетките мениджъри, които и в момента едва успяват да намерят кандидати за нощните часове.
Според направено експресно проучване сред най-големите компании в страната, мерките ще ударят средно по 300 евро от брутната заплата на нощните работници в сектори като хранителния и логистиката. Нощните премии за различните дейности варират между 180 и 600 евро. Един от работниците на популярна ритейл верига заявил, че се очаква в банковата му сметка на месец от заплатата да изчезнат близо 500 евро.
По груби изчисления ощетени ще бъдат над 32 000 нощни работници, а от тях държавният бюджет ще спечели 25 милиона евро на месец. Според специалисти мярката на кабинета не е сигурна, че ще има ефект. Най-вероятно щяло да се окаже, че губят и двете страни – работници бонус нощен труд, а държавата по-малко осигуровки и данък върху доходите.
Друга мярка, която също бе подложена на синдикален огън бе свързана с плавното увеличение на пенсионната възраст. Тази година тя бе вдигната с 1 година, а до 2030 – пенсионерите ще се наслаждават на старините си след 67 години. Промяната довела до 22000 по-малко пенсионирани, но пък за сметка на това 100 млн. евро по-малко разходи, според данни на федералната пенсионна система.
"Ако приемем, че средният размер на пенсията е 1850 евро на месец, то в периода от февруари до май това е обща (кумулативна) икономия от 100 милиона евро.", коментира пред националния икономически ежедневник „Де тейд“ говорителят Вик Бойленс.
Белгия вече приключи 2024 г. с бюджетен дефицит от 4,5%. Според Европейската комисия той има всички предпоставки да стигне до 5,45 тази година, предизвикан от нарастващите разходи за пенсии и отбрана. Прогнозата на Брюксел е, че през 2026 г. дефицитът ще бъде 5,5%. Това ще се дължи основно на по-високите лихвени разходи и вноски в европейския бюджет, въпреки че новите правителствени мерки за пазара на труда, пенсиите и данъците ще имат положителен ефект, според ЕК. В еврозоната само Франция ще нагази по-дълбоко „червената линия“ следващата година. Очаква се публичният дълг на Белгия да се увеличи от 104,7% в края на миналата година до 109,8% през 2026 г.
Правилата за европейския бюджет изискват страните-членки да поддържат дефицита под 3%. Поради тази причина Белгия, Франция и редица други държави са изправени пред съдебни производства от миналата година.
Правителството на Белгия се позовава на новата възможност за изключване на разходите за отбрана от изчисляването на дефицита в контекста на тази процедура. Очаква се белгийският БВП да нарасне с 0,8% тази година и с 0,9% догодина.
Белгийската икономика отчита плахи резултати на тих растеж фона на политическата несигурност и геополитическата турбуленция по света и политиката на Докато Тръмп. Според първите оценки на Националната банка на Белгия, икономиката расте с доста стабилен темп от малко под 1% на годишна база.
Въпреки този растеж има важни предупредителни знаци, които не бива да се пренебрегват, пише в свой анализ Барт Ван Крейнест е главен икономист във фламандската асоциация Voka и автор на книгата "Белгия може да се справи по-добре“. Някои от тезите му са поместени в електронното издание BusinessAM.
Встъпването на Доналд Тръмп като президент и последвалата търговска война срещу Европа заема водещо място в анализа на белгийския специалист, който ги подрежда по следния начин:
- Несигурност в международната политика
Политиката на Дондалд Тръмп с изпратените множество сигнали към света
(включително вносни мита) създава много несигурност. Освен това не е още ясно
как другата икономическа сила Китай ще реагира на това. В резултат на това
показателите за несигурност на белгийската политика се повишиха до върхови
нива, подобни на ситуацията в началото на 2020 г., когато Covid предизвика
хаос.
- Нарастващи рискове от рецесия в САЩ
Американските фондови пазари бяха разтърсени от поредица разочароващи
икономически данни. Все по-често възниква въпросът дали икономиката на САЩ е на
път към рецесия. Фондовият пазар не е на този етап надежден предсказател на
икономическата динамика. Това не означава, че нищо не е наред. Растежът на
американската икономика се забавя и политическият хаос на Тръмп със сигурност
не помага. Но засега частният сектор изглежда достатъчно силен, за да избегне
сценарий на рецесия. Въпреки това рискът е по-висок отколкото преди няколко
месеца и, разбира се, остава трудно да се предвиди какви ще бъдат следващите
стъпки на Тръмп. Във всеки случай - по-слабата икономика на САЩ не е добра
новина за останалата част от света.
- Търговска война
През първите си седмици Тръмп използва вносните мита като основен
инструмент в своята икономическа и международна политика. Това е особено лоша
новина за белгийската икономика, която е много зависима от международната
търговия -дори и да е предимно в рамките на Европа.
- Големи части от частния сектор под натиск
През последните години белгийската икономика продължи да расте, но забележително е, че публичният сектор расте по-бързо от частния. Това всъщност не е здравословна ситуация. Икономическият растеж в частния сектор беше едва 0,9% през 2024 г., около половината от нормалния темп на растеж. Икономическата активност се свива в ключови сектори като промишлеността, търговията и финансите, които заедно представляват почти половината от дейността на частния сектор (общо -0,6%). Това беше компенсирано от относително силен растеж на ИКТ и свободните професии и административни услуги. Но фактът, че голяма част от частния сектор е на "червено", очевидно води до рискове за цялата икономика.
- Предприемачите остават притеснени
Доверието на белгийските предприемачи (според месечното проучване на
Националната банка) остава на ниво, което в миналото съответстваше на стагнация
на икономиката. Проучване на Voka сред 700 фламандски предприемачи рисува още
по-песимистична картина: почти 2 от 3 от анкетираните оценяват настоящата
икономическа ситуация като негативна. Тази мрачна оценка вероятно се дължи
главно на многото неясноти, с които се сблъскват предприемачите.
Гореспоменатият политически хаос и търговската война, но и европейските
регулации, плановете на новите правителства у нас, динамиката на цените на
енергията и другите суровини, ... създава труден климат за правене на бизнес.
- Пазарният дял на международните пазари намалява бързо
Според последните прогнози на Националната банка белгийският износ ще
намалее с 13% в сравнение с периода 2022. Пре тази година износът се очаква да
бъде на същото равнище като през 2019 г. Очаква се чуждестранни пазари на
продажби да нараснат с около 11%. Това означава, че белгийските износители
губят повече от 10 % от пазарния си дял на международните пазари. Според
настоящите очаквания тази загуба ще се увеличи още повече през 2026-2027 г.
Ерозията на конкурентната позиция подкопава потенциала за растеж в дългосрочен
план.
- Бъдещето на промишлеността в Белгия остава несигурно
Икономическата активност в производствената индустрия намалява 8 поредни
тримесечия. В края на 2024 г. добавената стойност в промишлеността беше с 6,4%
по-ниска, отколкото точно преди Ковид. Този спад е главно в енергоемките
промишлени сектори. Сектори като химическата промишленост, стоманата и
пластмасите са изправени пред спад от 20 до 30 % от края на 2019 г. насам. През
последните месеци както европейското, така и фламандското правителство обявиха
планове за подкрепа на индустрията
- Колеблив пазар на труда
Икономическото неразположение и несигурността се усещат и на пазара на
труда. Водещи показатели като активност на временна заетост и очаквания за
заетост в основните сектори изглежда са се стабилизирали донякъде през
последните месеци, но на ниски равнища. Ясно подобрение в краткосрочен план
изглежда все още не е в картите.
- Рекорден брой фалити
След впечатляващо увеличение през последните години броят на фалитите се
стабилизира през последните месеци, но на високо равнище. През последните 12
месеца (до края на февруари) 11 000 компании фалираха в Белгия. Загубени са 33
000 работни места. Във Фландрия броят на фалитите е дори на историческо
рекордно ниво. През последните дванадесет месеца 6300 компании фалираха във
Фландрия, което беше придружено от 19 000 загубени работни места.
- Риск от допълнителни данъци
С по-ниската икономическа активност, факта, че правителството на Аризона успя да започне твърде късно, за да промени тази година, и особено допълнителните милиарди, които са необходими за отбрана с ускорени темпове (вече 4 милиарда допълнително до лятото), бюджетните планове на Аризона вече трябва да бъдат преразгледани. Вече е ясно, че ще са необходими допълнителни усилия за овладяване на бюджетния дефицит. В същото време вече има много протести срещу планираните мерки за икономии (дори и да останат ограничени като цяло). Съществува реален риск новото правителство в крайна сметка да потърси допълнителни данъчни приходи, за да отговори на бюджетните предизвикателства. Като се има предвид и без това тежката ни данъчна тежест, това ще натежи на икономическата активност.
С поглед към Германия
Белгийската икономика ще продължи да расте засега, макар и с по-бавни темпове от обикновено. Това означава, че малко (допълнително) трябва да се обърка, преди да се появят сценарии за рецесия. Плановете на новото германско правителство да инвестира масово вече са стъпка в правилната посока, която ще има положителни последици и икономиката (дори и да отнеме известно време, преди това наистина да започне). В краткосрочен план обаче несигурността продължава да засенчва перспективите.