Властта все пак надава ухо

Странна е логиката на българския протестиращ. Доскоро тълпата скачаше, докато получи исканията си, най-често на третия ден гневните изблици са притъпени и нашенецът отново потъва в делничното забвение. Последните над 40 дни обаче, за щастие, народът в големите градове показа, че има глас и е на път да каже „сбогом“ на робската психика.

Явно обаче принципите трябва да се отстояват с постоянство, което още е твърде крехко в някои от събралите се пред триъгълника на властта. На традиционната вече среща тръгна подписка срещу кабинета на Орешарски. Прегърбена бабка с розова свирка и купища листа агитираше хората да положат името и подписа си. За мое огромно учудване група от петима протестиращи, въоръжени с тромпети и лексикален запас, насочен към станишевата майка и сексуалната ориентация на червения лидер, за минутка млъкнаха и културно отпратиха старицата. Попитах стоящия до мен защо отказа, при което ми отговори едно е да викаш, но съвсем различно е да стои името ти в кампания срещу правителството?!?

Не след дълго пътищата ни отново се срещната с агитаторката, която се оказало, че събирала подписка „от време на време“ и не знаела досега нейните „колежки“ колко имена са записали. Някой преди два дни и казал, че били много, ама колко не се знае.

Протестът освен като среща на по бира е и място за обмяна на актуална информация – всеки може да научи какви са новите тактики, ходове, агитационни материали във вражеския лагер под пилоните на НДК. Та, разпалени протестиращи, окупирали президентския шадраван, докладваха, че фуриите на Бузлуджа по време на годишната среща преди дни успели да съберат над 100 000 подписа. Нещо повече – дори самият лидер на червените се похвалил някъде. Междувременно, по медиите излезе информация, че тази година под върха се събрали над 50 000. Излиза, че в името на партията са се разписали по два пъти. 

И докато се чудех как ставали механизмите покрай мен мина още един агитатор и прикани викащите да се разпишат. След като му казах, че точно преди него са минали, той разгневен ми отвърна, че бройката била важна, нищо, че се повтаряли имената. Вярно е, че цифрите са категоричен аргумент, ама в такива случаи губят своята смисленост.

Да не се окаже като с цената на тока и бръщолевенията на енергийния регулатор – важно е цифри да се хвърлят пък изпълнението и калкулацията: хайде сега да не издребняваме и да си разваляме отпускарския сезон. На есен с песен или по-скоро с нова тарифа.

А и да не забравя, тъй като силовото министерство вече има навикът да хвърля някакви цифри за броя на протестиращите, нека му помогна с последни данни, че тази вечер бяха има-няма стотина души ;). Може да ги преброи на снимката. Ако не вярва, да попита в Министерски съвет, тъй като каквото и да говорят – властта скришом надава ухо, остава само да започне да слуша (вижте първата снимка).

Саудитски принц притеснен от шистовата революция

Саудитска Арабия не трябва да подценява икономическото влияние на шистовата революция и опасността от загуба на средства от експорта на нефт, пише в писмо на саудитския принц Ал Уалид бин Талал  (Al-Waleed bin Talal) до няколко министри, разпространено в интернет на 27 юли. Прессекретарят на принца потвърдил за The Financial Times, че писмото е истинско. Друг чиновник, пожелал анонимност, пък разкрил за The Wall Street Journal, че с текста е запознат и самият крал Абдула.

В обръщението си към министрите се казва, че трябва да се инвестира повече средства в алтернативни източници. Според писмото 92% от приходите в бюджета на страната за 2013 година се състои от продажба на нефт. 

"Ако продължаваме да пренебрегваме все по-засилващата се роля на шистовия газ, да не отчитаме намаленото търсене на „черно злато“ в глобален мащаб, постъпленията в хазната драстично ще спаднат“, предупреждава Талал. Опасенията му са породени от несериозното отношение на саудитските чиновници, които нееднократно са заявявали, че шистовият газ няма да измести търсенето на нефт и по никакъв начин не застрашавал благосъстоянието на страната.

Същевременно някои от страните-членки на ОПЕК, сред които Нигерия и Алжир, вече се принудиха да намалят износа на нефт заради по-слабото търсене. По данни на организацията, като се позовава на независими изследвания, в периода 2020-2025 САЩ има шансове да се превърне в световен лидер в добива на горива и нефт. 

Анализатори от  Harvard Kennedy School пък прогнозират, че още през 2017 година Вашингтон ще отчете ръст в добива на нефт до 16 милиона барела за денонощие спрямо 6.4 милиона за миналата година. За сравнение Саудитска Арабия в момента добива по 12.5 милиона барела.

Сънят на буките и ръждивото канче

Спи езерото; белостволи буки

над него свождат вити гранки,

и в тихите му тъмни глъбини

преплитат отразени сянки.

 Треперят, шептят белостволи буки,

а то, замряло, нито трепва..

Пенчо Славейков

Колкото и да не ви се вярва все още има дивни места, които за заспали от векове. Природата е останала в своето естествено състояние и единствено потрепва от резонанса на багера, кинжалния удар на неговата кофа и човешкото умопомрачение да строи, да бетонира и превзема.

Средногорието и по конкретно районът под военния обект на връх „Баба“ сакаш успяха и се запазиха след поголовната горска сеч преди десетина. Не мога да скрия радостта си от факта, че оголените скалисти била вече отново са добили познатата ми от детството зелена пелерина от бук, габър и дъб. Не се чува и ревът от надпреварващите се резачки, пушекът от претоварените камиони. Тишината на същите тези „белостволи буки“ единствено се нарушаваше от стадо кози.

Предлагам ви кратко видео и снимки, нека всеки от нас да си помисли за „дробовете“ на земята, за уникалната ни природа (всеки, който поне два пъти в живота си се е пребил от паднала в гората шума знае, че това не е клише, с което примамваме чужди туристи). Докато седях под едно дърво, на което бе издялкано ММР – 1968, а в дънера му имаше малко езеро с вързано ръждясало канче, не знам защо, но се сетих за всички онези кабинетни чиновници-архитекти, които с лекота на своята дъска заличават десетки такива кладенчета, буки и заспали езерца, за да ги заменят с други езерца, но СПА. Сенки също има, но не от короната на листата, а от бетонни сгради и потъмнени молове. Нека същите тези поне за миг се замислят, че унищожават по морето или на планината нечия "голяма любов" както пееше Peppino Gagliardi.