БЕХ чака резултатите от Brexit, за да емитира облигации

Снимка: everyinvestor.co.uk

Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще изчака резултатите от допитването във Великобритания за излизане от ЕС преди да емитира новата си облигационна емисия. Това съобщи пред Investor.bg директорът на холдинга Петьо Иванов по време на международната ядрена конференция Булатом.

БЕХ ще търси или 500 млн. евро, или пълния размер на мостовото финансиране от облигационните пазари. С емисията ще се покрие покрие мостовият заем от 535 млн. евро, който беше изтеглен, за да може НЕК да плати натрупаните задължения към т.нар. "американски" централи в Маришкия басейн - AES Гълъбово и КонтурГлобал. 

 В момента се работи по проспекта на емисията. Той ще бъде представен и пласиран на Ирландската борса. "Чисто технически в рамките на месец бихме могли да пласираме облигация, но ще бъде изчакан най-подходящият за това момент. Индикациите са, че пазарът е благоприятно настроен. Все пак вероятността за Brexit носи очаквания за негативен ефект върху пазарите", смята Петьо Иванов

Шефът на холдинга припомни, че през 2013 г. холдингът е предложил емисия за 250 млн. евро, но е успял да регистрира записвания за 500 млн. евро. Сега обаче ситуацията е различна и има ограничения, сред които и съотношенията между дълг и активи и дълг и приходи на енергийния холдинг.

Токът може да поскъпне заради 5 и 6 блок на "Козлодуй"

Снимка: Novini.bg

Всички дейности по удължаване работата на двата 1000-мегаватови реактора с 30 години ще струват на АЕЦ "Козлодуй" около 350 милиона евро. Това ще оскъпи тока от централата с до 8 на сто, но няма да окаже влияние върху крайните цени на електроенергията, прогнозира за интервю за "Хоризонт" председателят на Българския атомен форум Богомил Манчев. Според него, за да се реши проблемът с дефицитите в енергетиката, е необходимо токът да поскъпне два пъти, а парите да отидат във фонд "Сигурност" на електроенергийната система. „На България няма да ѝ се размине и трябва да затвори над 2000 мегавата от въглища. 100% ще ги затвори, без никакъв шанс да останат – те трябваше да се затворят преди 2 години. Европа няма да ги търпи след 2020".

България е готова да развива нови ядрени мощности, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова при откриване на международната енергийна конференция на „Булатом“ във Варна.

Същевременно тя напомни на събралите се експерти една стара теза на кабинета, че държавата нямало да се ангажира като инвеститор за изграждането на нова мощност, за да не се стигне до влошаване на публичните финанси. „В България все по-ясно се очертава нуждата от политически консенсус по енергийната политика. И в рамките на този консенсус трябвало да се търси, както удължаване на живота на 5 и 6 блок, така и търсенето на работещ вариант за изграждане на нови ядрени мощности“ , отбеляза още министърът.

ЕК готви нови правила в авиацията

От догодина всеки пътник, който остане на летището по вина на авиокомпанията или му загубят багажа - задължително ще може да си търси обезщетение. В момента, заради неясните правила, компаниите търсят вратички, за да не плащат за причиненото неудобство. 

Много често съдът се оказва последната опора на потърпевшите пасажери. За подобни проблеми многократно се е обявил и Европейският съд по правата на човека. Сега обаче Европейската комисия разработва изцяло нова стратегия с набелязани приоритети.  Един от тях е как да се защитят още по-добре правата на пътниците при закъснял или отменен полет. Документът  трябва влезе в сила до края на годината. 

В българската Гражданска въздухоплавателна администрация също постъпвали годишно по 1000 сигнала на чужди граждани, пострадали на летище София. "С промените всички неясноти в законодателната рамка ще бъдат изгладени. "Превозвачите и пътниците вече ще знаят кой дължи пари, в какъв размер и при какви условия", коментира пред Канал 3 Елеонора Добрева, главен експерт в "Гражданска въздухоплавателна администрация" 

Експертите отчели още, че наред с потребителските проблеми, трябва да се отдели повече внимание на все по-разширяващите се пазари в Югоизточна Азия  и Африка. За да не се стигне до „тапи” от пасажери летищата, стратегията препоръчва да се  мисли за разширяване на терминалите в Европа. 

ЗАБИТИ НА ТРУПЧЕТА

Препоръки за нова стратегия

 И докато Европа усилено мисли как да го отговори на все по-нарастващите пътнически потоци, България все още стои пасивна и няма адекватна стратегия, за да отговори на очертаващия се наплив. "Българска стратегия за развитието на въздухоплаването няма. През 2004 година беше разработена една стратегия, но тя отдавна приключи и е неефективна. В момента има вариант от 2010 година, публикуван на сайта на транспортното министерство. Този документ не може да се каже, че в него са написани някакви насоки", коментира по време на специализиран форум за развитието на сектора Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании". Заедно с него, екип на асоциацията от няколко месеца разработва предложения с три ключови приоритета, които ще предостави на Министерството на транспорта.

ПРИОРИТЕТ 1: Придобиване на по-голям дял от развиващите се пазари . Това може да стане чрез развитие на нови дестинации, приоритетно извъневропейски и междуконтинентални (по настоящем  извъневропейските полети от и до София са 15% от всички полети до София, докато за ЕС извъневропейски са 40%); Отваряне на сегмента трансферни полети, чрез главното летище на България – летище София.

ПРИОРИТЕТ  2: Привеждане на капацитета на летищата инфраструктура и тази за обслужване на въздушното движение към очаквания ръст на трафика. Привеждането на капацитета и възможностите на Летище София в съответствие с прогнозното пазарно развитие, би трябвало да следва следните установени фази: предварително проучване, генерален план и планове на основните елементи на летището (пътнически и карго терминал и пистова система). Важно е да се предвидят условия за изпълнение на трансферни и междуконтинентални полети. Всичко това трябва да се извърши с водеща роля на държавата дори в условията на концесия. При изпълнение на горното следва да се създадат условия за развитието на всички структури на българската авиация на този растящ пазар. Трябва да се отчита, че авиокомпаниите, предприятия за авиоремонтна дейност и тренировъчни центрове са базирани и функционират на територията на Летище София, като почти никой от тях не притежава собствена земя там. Това силно ограничава развитието им към момента. Разумно е в Стратегията да се оцени и нуждата от развитие на възможностите на летища Варна и Бургас за следващите 20 години. В стратегията трябва да бъдат предвидени механизми за подобряване на конкурентоспособността на летищата и подобряване ефективността на работата им, както и контрол от страна на държавата. Аналогично, капацитетът и възможностите на РВД също трябва да са адекватни на очакваното разрастване.

ПРИОРИТЕТ 3: Високи стандарти на безопасност и сигурност . Широкото участие на България и Европа може да се осъществи само при стриктно спазване на високите европейски стандарти за безопасност и сигурност. 

Разработването на Стратегията е разумно да бъде организирано от специализиран орган към Министерство на транспорта и привлечени експерти от индустрията. Органът следва да бъде отговорен и за изпълнението и контрола на Стратегията.  

Браншът не пропусна да отбележи също, че в условията на бъдещата концесия на столичната аерогара не е заложено условие частният инвеститор да направи на терминал 2 гейт за самолети по 400 места. Ако не се поправела тази грешка, България автоматично не се вписвала в новите приоритети на Европа. Защото - от агенцията не допускали, че този, който е изготвил концесионните условия - не правел разлика между транзитен и трансферен полет.