Парче от Кристо (видео)

За Кристо и неговото гениално творчество е писано и каквото и да напиша ще звучи клиширано. Затова реших вместо няколко реда да оставя снимките да говорят за заряда, който носи мечтаният проект. 

Нестихват тълпите в „сърцето“ на Париж – от Макрон през целия френски политически и културен елит. Официалното откриване беше на 18 септември и ще продължи до 3 октомври.Българинът Христо Явашев пристига в Париж през 1958 г. Тук избира артистичния си псевдоним Кристо. 

И като за последно, за сбогом от него всеки си тръгва безплатно с едно парченце от бленуваната му повече от шест десетилетия мечта. къс плат, който да стигне до различни домове по целия свят. Плат, който няма граници, както беше и творчеството на Кристо.

Христо Явашев-Кристо може да се определи като явление без аналог в човешката история, пише сайтът 10te.bg. Няма друг творец, успял да ангажира вниманието на хиляди хора по света.

Големият артист умира в съня си на 31 май 2020 годинам, на 85 години. Същата вечер рисувал до късно – следващия проект „Опакованата триумфална арка“ в Париж, започната през 60-те години, която трябваше да се реализира през 2021 година.

Сред десете "деца" на Кристо са: Опакованият фонтан и средновековна кула в Сполето, Опакованият бряг Литъл Бей в Сидни, Австралия, Завесата в долината Рафъл, Колорадо, Опакованите римски градски стени, Бягащата ограда, Калифорния, Обградените острови в залив Бискейн, Маями, Чадърите, Япония-САЩ, Опакованият Райхстаг, Берлин, Портите на Сентръл парк, Ню Йорк, Плаващите кейове в езеро Изео, Италия.

Пътуване с лоукост в условия на Ковид

 

Светът бавно и полека започва да се адаптира към новата ковид реалност. Вече свикнахме сутрин заедно с прогнозата за времето да хвърляме по едно око коя държава отпуска мерките и коя осъмва със нови рестрикции.

За едни е привилегия да се прегърне с близкия, а други трябва да си носят метър за отмерване на социалната дистанция. От пипалата на пандемията бавно и плахо започна да възкръсва и авиацията. Как обаче се пътува в новите условия, ако изберем например лоукост.

Както е известно нискотарифните компании могат да ни поднесат всякакви изненади, дори да не са в условия на пандемия. Всеки, който пътува с тях знае, че срещу ниската цена на билета може да очаква закъснял полет, или пък въобще да не излети колкото и рядко да се случва – на какъвто случай бях главен свидетел.

Дестинацията е от белгийското летище Шарлероа до София. Авиокомпанията е „Уиз Ер. Правя една скоба, че до въпросния ден 5 юли, не мога да кажа нищо лошо за двата основни лоукоста „Райън Ер и Уиз Ер. Полетът трябва да излети 21:05 белгийско (22:05 българско) време. Три часа преди излитане компанията изпраща съобщение на мейл, че отлага излитането с два часа. Минават рутинните процедури и всички над 200 души са настанени на борда. 

Самолетът трябва да излети навреме, но изведнъж изгасват всички лампи. Пилотът съобщава, че има срив и технически проблем с компютърната система. Започва едно суетене, притичват на помощ и техници. Става ясно, че капитанът е взел решение полетът да се отложи.

В Белгия обаче, както и в повечето страни по света, продължава да действат ковид рестрикции. Летището в Шарлероа е наложило вечерен час 23:00, след който не могат да се приемат пътници. Казано иначе – кой излетял- излетял. Изпадаме в ситуация, че над 200 души стоят със самолет на пистата, а летището отказва да ги приеме на своя терминал. След близо половинчасови преговори между компанията и летището все пак хората са прибрани в един ъгъл без право много да се разхождат. Донесена е вода. 

Следва няколкочасово чакане за настаняване по хотели (кадър на водещата снимка). В един момент става ясно, че хотелите в близост нямат достатъчно капацитет за всички. Около 2 часа през нощта ваучери за хотели са намерени и пътниците на групи се извозват с един автобус. Моята група беше от последните и настанена около 3:30 с условие, че в 7:30 ще бъде върната отново на летището. В крайна сметка това стана не уречения час, а около 9:00. И започна отново чекиране и издаване на бордни карти. Междувременно се спрягаха различни варианти за излитане -първо в 11:00, после в 14:15 (15:15 бълг.) и накрая в 14:45 (15:45). Одисеята завърши с кацане след 18:30 наше време. 

Мислех си, че всичко е минало, но се оказа, че предстои втора серия с неочакван край. На връщане от Терминал 1 трябваше да излетим в 19:15, това стана след 20:00 часа заради забавяне на самолета в Германия. Пропускам частта, че макар и по-малкото пътници трябваше да висят в бусчетата до гейта без ясно обяснение. Ще си спестя и грубото отношение на обслужващия персонал, които изнервени от ситуацията реагираха на война на всеки въпрос от пътниците. В крайна сметка, след допълнително забавяне хората бяха извозени до самолета.

По средата на полета идва и сюрпризът. Пилотът съобщава, че променя курса от Шарлероа за международното летище Завентем в Брюксел. Защото, както вече споменах това в Шарлероа има вечерен час и не приема пътници при никакви обстоятелства. А както е ясно нашият полет закъснява. От Брюксел е осигурен бус до крайната дестинация. За сравнение разстоянието между двете летища е над час. Впоследствие виждам, че на таблото на терминала полетът за София ще излети от Брюксел, а не от Шарлероа. Така че, хората отишли там и в очакване на самолета се наложи да се прехвърлят със същия шатъл до белгийската столица.

По време на полета искам специално да отбележа, че стюардесите неколкократно се извиниха за причинената обстановка. Защото, най-малко е тяхна вината. Опитаха се внимателно да изслушат всеки гневен пътник. Когато разговарях с една от тях, за да разбера какво следва след промяната на курса, момичето между другото ми разказа, че заради ковид мерките в отделните страни където летят всеки ден лоукостът регистрира забавяния на полета, а това води до ежедневни стресови ситуации за служителите на борда. Всеки ден по няколко пъти им се налага да успокояват гневни пътници и да се извиняват. Последвалите въпроси сметнах за излишни и оставих момичето да си върши работата. Изводите оставам за вас. 😉

По време на полета за София сред пътниците имаше и група музиканти, които до един момент седяха. И избухнаха за радост на десетките чакащи. Показаха силата на балканския фолклор.

Защо Белгия успява да ваксинира хиляди на ден

Защо Белгия успява да ваксинира хиляди на ден и смело си поставя срокове да ваксинира гражданите си до 11 юли. Ами успява заради стриктната си политика, която е приела още след като влезе във втория си локдаун през есента.

Тогава, екипът от учени и здравни съветници към премиера Александър Де Кроо изготвиха дългосрочна стратегия с ясни планове и графици, които не бяха променени при никакви екстремни ситуации, дори при очерталия се недостиг на ваксини.

Страната ударно премина към изграждане на огромни ваксинационни центрове с размерите на българската „Арена Армеец“. Един от тях е разположен в непосредствена близост до технологичния парк на Льовен.

Когато се запъти човек натам още на главната магистрала са поставени големи пътни табели, които указват на шофьори, колоездачи и пешеходци мястото на ваксинационния център.

Огромен паркинг за колелета и автомобили е разположен в близост до сградата. Подстъпите към входа са щателно разчертани за отстояние от метър и половина между чакащите.

План на ваксинационния център

Още на самия вход стюарди насочват към електронен термометър, а оттам всеки поема по специално начертана в червено, синьо и зелено пътека до пунктовете за регистрация. Самите те представляват кабинки подобни на тези за чекиране на летищата. Няма бумащина, смут и декларации, само проверка на личната карта и посетителите поемат към една от залите за чакане. Няма как да ги объркате - оцветените пътеки водят точно до съответната оцветена зала за чакане. Просто сядате и чакате да ви излезе номерчето на плазмата.

Видео: Stad Leuven

Вътре са изградени десетки малки ваксинационни пунктове. На таблото срещу номера ви е написан и ваксинационният пункт/стаичка. Влизате манипулацията продължава не повече от 5 минути заедно с проверката и насоките на медика. 

Снимка: Hln.be

След ваксинация оставате в зала за чакане в продължение на 15 минути. На голям екран срещу вашето номерче таймер отброява оставащото време, а медик обикаля сред чакащите и пита как се чувстват. 

Всички тези мерки и стъпки бяха подробно разявнявани с информационни кампании през всичките тези месеци. Страната пусна и информационна брошура за ваксинационната кампания.

Фламандските власти бяха изготвили подробен наръчник, в който се обяснява какво предстои следващите месеци и какво се очаква от гражданите да направят, за да няма напрежение по време на предстоящата масова ваксинация в месеците след юни.

Наръчникът е направен под формата на въпроси, които си задава всеки един желаещ да се ваксинира: Кога и къде да се ваксинирам? Как да стигна до ваксинационния център? Къде и кого да попитам, ако имам притеснения и въпроси? Още информация за ваксината и ваксинирането.

Всеки гражданин две седмици по-рано получава едновременно по пощата, със СМС и на имейл датата, мястото, часът за ваксиниране и специален код. В писмото ясно е упомената ваксината, която няма право да променя.