Белгийски компании затварят, хиляди служители на Борсата

Няколко компании в Белгия са принудени да затворят производствените си мощности заради високите цени на енергията. А това значи хиляди служители временно да са без работа и да отидат на Борсата.

Производителят на неръждаема стомана Aperam спира производствената си база в Генк, докато производителят на торове Yara и на подови настилки Beaulieu също свиват операциите, съобщават The Brussels Times и De Standaard.

От Aperam обявиха, че не са възобновили производството след лятната ваканция. 1250 служители на най-големия им обект в Генк са временно безработни. Друга база - близо до Шарлероа също е частично затворена.

Yara също обяви, че ще затвори обекта си в Тертр във Валония от 15 септември. Вече не е финансово жизнеспособно да се направи тор в Европа, като се има предвид, че природният газ е от ключово значение за процеса.

Beaulieu International Group обяви, че премества предприятие за прежда от Комен, Валония в Северна Франция, тъй като там eнергийните ставки са по-ниски.

Директорът на организацията на защита на енергоинтензивните компании - Febeliec Питър Клаес се опасява, че Aperam и Yara няма да бъдат единствените, които ще трябва да преразгледат производствените си политики, защото вече няма да могат да се конкурират на международните пазари. Цената на газа в Белгия сега е десет пъти по-висока, отколкото в САЩ.

"Високите разходи за енергия поетапно ще засегнат цялата индустрия като негативният ефект ще се пренесе и върху заетостта. За някои компании дори стана по-печелившо да продават резервирания вече газ, отколкото да го използват за производство", смята Клаерс

Мениджърът се надява, че белгийското правителство временно ще коригира ценовия механизъм за електроенергия и че токът, генериран от скъпи газови електроцентрали, вече няма да определя крайната цена. Това обаче трябва да се направи на европейско равнище и изисква значителни изследвания и анализи.

Една история за солидарност

Това е една история за солидарност, за това как Белгия мисли за своите съседи, защото е „в една лодка“ в борбата с енергийната криза.  

PHOTO: www.offshore-energy.biz

Неяснотата около газовите доставки и спрения транзит по „Северен поток“ изправя на нокти европейския континент. В региона на Бенелюкс сякаш Белгия и Нидерландия може да гледат по-оптимистично за тази зима. Белгийците са много по-малко зависими от руския газ, тъй като основно внасят от Норвегия и Обединеното кралство. Има и терминали за втечнен газ. И както казва министътът енергетиката Тинне Ван дер Стратен и „тъй като „не сме изолиран остров, трябва да подхождаме със солидарност към съседите и да помогнем в тежък момент“.

Става дума за съседна Германия, която е изключително зависима от газовото кранче на Кремъл. Страната, според федералния министър, е подсигурила вътрешното потребление за тазгодишния зимен сезон. От Норвегия са договорени допълнителни доставки на газ. Терминалът в Zeebrugge ще бъде допълнително разширен и ще бъде нагнетен. Към момента терминалът е на 70% запълнен, а графиците за доставки на втечнен газ са направени за година и половина напред.

Оптимизъм се вижда и в погледа на енергийната гилдия, които заедно федералното правителство са единни, че трябва да се мисли не егоистично, а солидарно за съдбата на съседите. "Белгия е в добра позиция, получаваме газ от цял свят. Има тръбопроводи до Великобритания и Норвегия, а в Зеебрюге непрекъснато пристигат кораби с втечнен газ“, казва енергийният специалист Люк Пауълс, цитиран от фламандската обществена телевизия VRT.

И въпреки наглед безпроблемните доставки на газ, не така стои обаче въпросът с електроснабдяването. В страната има разработен план за спиране на две от ключовите атомни централи през тази и следващата година. Енергийната гилдия вкупом с фламандския министър Зухал Демир отправиха апел дали е възможно да се наруши този план и да се отложи спирането на АЕЦ Tihange 2 и Doel 3 за малко по-къснo.

 Операторът Engie обаче e категоричен – нито ден извън графика. На пожар се задейства и местната агенция за ядрена безопасност FANC, която паралелно ще проучи дали удължаването на живота на Tihange 2 е възможно с оглед на ядрената безопасност. От своя страна Engie многократно са заявявали, че удължаването е неправомерно.

На този етап изглежда, по думите на властите, че газ и електроенергия за собствени нужди са осигурени. Притесненията са, че не могат да помогнат на съседите, защото всички в са в „една лодка“ и трябва да действат солидарно.

Нов „зелен“ далекопровод в Белгия чака своето светло бъдеще

Снимка: Авторът

През 2019 година Белгия започва работата по изграждането на нов далекопровод „Вентилус“, по който да пренася произведената енергия от вятърните турбини в морето. Планът е стълбовете да се разположат по цялото протежение на Западна Фландрия, та чак до крайбрежието на Де Пане, където в бъдеще се планира нов вятърен парк.

 

„Винтилус“ е проектиран като резервен вариант на съществуващия „зелен“ далекопровод “Стевин“ и да действа като подсилваща връзка в електроенергийната система на кралството.

 

„Проектът е от решаващо значение за страната, защото при евентуална авария на „Стевин“ ни очаква каскада от неприятности по цялата система, както за цялото крайбрежие, така и за вътрешността на страната“, коментира за фламандската телевизия VRT енергийният експерт Йоанес Лавейне.

 

Маршрутът пресича Западна Фландрия от север на юг, от Зеебрюге до Авелгем. Още от самото начало операторът на мрежата Елия и фламандското правителство , че може да има да недоволство от местното население по протежението на трасето, забавяния на срокове и обжалвания. Въпреки това проектът стартира.

 

Стартират очаквано и протестите на местните, подкрепени от кметове. Хората се страхуват от ефекта на магнитното лъчение върху здравето. Те цитират проучвания, според които има риск да се увеличи заболяваемостта от левкемия при малки деца.

Обединени от общите опасения хората правят граждански сдружения и инициативни комитети с подкрепата на местните власти. Искането е проектът да спре или жиците да бъдат поставени под земята. В мотивите си те изтъкват практики от съседна Германия където стотици километри жици са положени безопасно под земята.

Проектът е от жизнено важно значение за страната и оглед на очертаващия се газов недостиг заради войната с Украйна и политиката на Русия по отношение на Европа. Строителството няма как да започне отначало, категорична е фламандският министър на енергетиката Зухал Демир. Все пак тя лично се ангажира да види възможностите за корекция на проекта. Назначава специално за целта свой заместник, който да съгласува позициите на оператора Елиа и не недоволните жители. Изготвен е доклад, който категорично доказва, че няма шанс проектът да се промени. Изводите са, че ако трябва да се променя, всичко трябва да започне отначало.

„Казват Германия? Там може да се полагат кабели под земята, тъй като по тях тече постоянен ток. При „Вентилус“ не може, защото имаме променлив. Проблемът е, че текущата DC технология не е съвместима с условията за безопасност. Освен това подземните трасета за постоянен ток са по-скъпи, необходими са допълнителни станции за преобразуване, допълнителна работа по изкопи, отчуждаване на още терени, а всичко това води до забавени срокове“, посочват експертите в доклада.

Кога в крайна сметка ще бъде готов далекопровода? Ако питате операторът Елия, възможно най-скоро. И все пак първоначалният план беше тази година да получи разрешение и да се строи три години. Заради протестите и обжалванията очаква се той да тръгне до година и половина и оптимистично да бъде пуснат в експлоатация до 2030 година.