Франция с нов енергиен закон: Нови реактори и жестоки глоби за екоактивистите

До 2035 година във Франция трябва да бъдат построени минимум 6 нови реактора от ново поколение (ERP) и с опция да се планира изграждане в последствие на още 8. Това е заложено като цел в приет от парламента законопроект за „съживяване“ на ядрената енергетика. Текстовете са изготвени под зоркото око на президента Еманюел Макрон.

Основната цел на поправките в закона е да се ускори изграждането на нови мощности, за да се стабилизира амортизирания парк. Както е известно от близо година страната страда от недостиг на произведена енергия заради непрекъснати аварии, спрени реактори и пукнатини.  

За 6 нови реактори вече е известно, че страната ще търси 51 млрд. евро. До края на годината правителството ще има ясна визия как ще финансира програмата за развитие на ядрените електроцентрали след 2035 година, съобщи през март министърът на енергийния преход Агнес-Пание Рунахер. Сред възможните варианти са грантове, банкови заеми или пък апортна вноска в капитална на задлъжнявала компания EDF, чиито основен акционер е държавата. „Нямаме нужда от нов данък, а от дългосрочно финансиране. Как ще стане това, до края на годината ще определим параметрите“, заяви пред France Info министърът и побърза да уточни, че това не разход, а „инвестиция, която ще носи пари в бъдеще“. 

Към момента от 50 реактора работят едва двайсетина, което от своя страна донесе милиарди загуби на икономиката и принуди властите да се обърнат за помощ от белгийските си колеги. Освен това предстои да бъдат изключени през тази година от енергийната мрежа през 7 атомни блока за ремонт, за да се удължи животът им с 10 години - от 40 на 50. Атомните централи Chinon и Saint-Laurent ще работят между 6 и 9 месеца с намалени мощности. Други 5 АЕЦ също готвят спиране на блокове. 10 пък все още са в процес на ремонт заради корозия. 

Притиснатa от проблемите с производството на електроенергия, компанията EDF иска да съкрати срока и да пусне някои от блоковете възможно по-бързо от планираното, за да осигури достатъчно електроенергия в микса на страната, коментира телевизия BFM Bussiness. 

Неволите на френската енергетика бяха допълнително усложнени и заради незапомненото от десетилетия сухо лято, което остави на практика ВЕЦ-овете нефункционални. Всички тези проблеми бяха червена лампа за правителството, че са необходими бързи мерки, ако иска френската ядрена енергетика да бъде конкурентоспособна на своите европейски конкуренти. 

В новоприетия закон ясно е разписано, че ще се строят нови мощности, разположени на територията на съществуващи ядрени обекти или в непосредствена близост.  

Депутатите също премахнаха текст, в който се казва, че делът на ядрената енергетика трябва да бъде намален до 50% в микса на страната. Очаквано това отприщи вълна от недоволство от страна на „Грийпийс“, които обвиниха правителството, че действа политически прибързано.

Друг текст, който също не се нрави на екоактивистите е, ако някой нахлуе на територията на ядрен обект или в близост до АЕЦ – наказанието се увеличава от една на две години затвор и глоба до 30 000 евро.

Норвегия гони лидерски позиции на пазара на водород в ЕС

Норвегия си е поставила за цел да се утвърди като лидер на пазара за водород в ЕС. Като първа крачка към разширяване на позициите си страната активно си партнира с Германия.

Планът е до 2030 година да бъде изградена необходимата инфраструктура, по която да се транзитират до германските пристанища 130 тераватчаса водород.

Picture: Innovationnewsnetwork.com

Освен на междуправителствено равнище, отделни фирми също действат активно за разширяване на възможностите при търговията със зелен амоняк. Наскоро немската компания VNG и норвежката Aker Horizons обявиха, че са подписали споразумение за транзитиране на амоняк от Нарвик до Германия. 

Паралелно с други компании се строи съоръжение за производство на водород на норвежкото западно крайбрежие с капацитет 500 тона на ден. В дългосрочен план се обмисля директно изграждане на водороден тръбопровод до Германия.

Зеленият амоняк ще бъде транспортиран от Нарвик до германските терминали, където ще бъде разпределен на клиентите от VNG под формата на амоняк или водород.

Споразумението подкрепя целта на Норвегия да се утвърди като значителен доставчик на чист водород за Германия и ЕС, насърчавайки нов зелен индустриален растеж и повишавайки европейската енергийна сигурност. До 2028 г. капацитетът за производство на амоняк на Нарвик се очаква да бъде между 1000 и 1500 тона на ден.

Сътрудничеството между Aker Horizons и VNG ускорява декарбонизацията и доближава водородната икономика на Германия до целите на ЕС. Като се има предвид, че страната дава приоритет на своите промишлени сектори за използването на водород до 2030 г., закупуването на зелен амоняк от проекта Нарвик може да бъде решаваща стъпка за ускоряване на декарбонизацията в Източна Германия, особено в промишлеността, коментира специализираното издание industryandenergy.eu.

Вятърни паркове в Северно море спряха заради мигриращи птици

Ветроенергийни паркове в Северно море спряха за четири часа, за да преминат безпроблемно мигриращи птици, съобщи нидерландската телевизия NOS. На други пък бяха намалени до две завъртания в минута.

Picture. NOSTV

Моментът за спиране не е избран случайно. Специалисти са изчислили, че тези денонощия над Северно море мигрират огромни колонии. Чрез софтуер е направен модел, който прогнозира преминаването две денонощия предварително.

Моделът е създаден от студент от университета в Амстердам. Първоначално идеята била да се използват метеорологични данни и различни радари за птици в морето, за да може перките да бъдат спирани своевременно. Компаниите обаче заявили, че имат нужда от технологично време, за да реорганизират дейността си.

Мярката се подкрепя от националното дружество за защита на пртиците и изразява задоволство, че през есента тази мярка отново ще се повтори.

Вятърните паркове, които в момента се строят в Северно море или се планира да бъдат построени, също ще прилагат системата за прогнозиране и плавно спиране на перките два пъти годишно.