Кадри Симсон: Планът REPowerEU е голямото постижение на този мандат

В края на тази година изтича сключения договор за транзит между руската  „Газпром“ и украинската „Нафтогаз“. След тази дата няма да има никакви сътресения, защото ЕС е напълно готов за напълно прекратените доставки, заяви уверено след проведения съвет по енергетика Кадри Симсон, която за последен път се явява пред медиите в качеството си на ресорен еврокомисар. "И преди съм го казвала и пак ще го повторя, без извинения "Европа може да живее без руския газ".

Снимка: Аудиовизуална пресслужба на на Съвета на ЕС 

Министрите на общността са сподели мнението си пред нея, че са влезли в отоплителния сезон на относително стабилна основа благодарение на мерките, които са предприети и на плана REPowerEU. Газовите хранилища са на 95% от капацитета си, а запълването продължава хранилищата продължава.

„Това е нашата застраховка срещу прекъсвания на доставките и помага да се поддържат цените стабилни. Възобновяемите енергийни източници непрекъснато се увеличават, а доставките на газ са диверсифицирани. Казвала съм го и преди и ще го кажа отново: ЕС може да живее без този руски газ“, заявява уверено Симон и поглежда ретроспективно назад за постигнатите резултати през нейния мандат и за предизвикателствата, които са изправили сектора след избухване на руско-украинският конфликт.

REPowerEU 

Към днешна дата, Европа има нови терминали за втечнен природен газ, прекроена транспортна инфраструктура, различни алтернативни маршрути за доставка. Казано накратко Планът REPowerEU е голямото постижение на този мандат.

„Когато встъпихме в длъжност през 2019 г., никой не би си помислил, че ще завършим тези пет години с напълно различен енергиен пейзаж. Ускоряването на възобновяемите енергийни източници е безпрецедентно. Между 2021 г. и 2023 г. съвкупността от вятърен и слънчев капацитет се е увеличил с 36%. Доставките на газ са диверсифицирани. Между август 2022 г. и юли 2024 г. търсенето на газ е намаляло с 18% и това е помогнало на ЕС да спести 146 милиарда кубически метра газ“, отчита еврокомисарят.

Пред ресорните министри Симон е изразила опасенията си относно увеличените количества руски газ за ЕС през последните няколко месеца. От 2022 г. насам всяка година е намалявал този внос. Не бива да се позволява през 2024 г. нарушаване тази тенденция.

И две думи за ролята на Енергийния съвет според еврокомисаря: „Той беше в основата на отговора на енергийната криза. Ние предоставихме необходимото законодателство и най-важното, винаги сме били в състояние да изградим политически консенсус. Можем да погледнем назад към изминалите пет години с чувство на гордост, че наистина сме оформили европейския енергиен пейзаж – въпреки че пътят напред няма да мине без предизвикателства“, казва със задоволство тя.

Снимка: Министерство на енергетиката

В рамките на заседанието в Люксембург енергийните министри от ЕС също са дискутирали ситуацията с цените на електроенергията, става ясно от съобщение на българското енергийно министерство.  

Енергийна свързаност

Пред колегите си ресорният служебен министър Владимир Малинов е заявил, че съществува сериозна необходимост от целенасочени инвестиции в мрежи и взаимна свързаност. 

Енергийните министри на България, Гърция и Румъния се обединили около виждането за необходимост от установяване на навременни мерки, с които да се повиши готовността на региона на Югоизточна Европа. Трябва да продължат анализите за установяване на причините, довели до ситуацията, включително и: анализи на наличността на физическите капацитети за търговия с електроенергия; отчитане на спецификите на националните пазари; съществуващата електроенергийна свързаност в региона на ЮИЕ и преодоляване на съществуващи бариери; повишаване на пазарната взаимосвързаност в ЕС; физическата наличност на капацитети за търговия и тяхното адекватно разпределяне; потенциален дефицит на електроенергия в Украйна през настъпващия зимен период.

Браншови апел в аванс

За подобна свързаност като спешна мярка апелираха наскоро и от сдружението Eurelectric, която е залегнала в енергийният барометър за 2024 г. , който бе представен в началото на октомври в Брюксел.

Кристиан Руби. Личен архив

Генералният секретар на организацията Кристиан Руби се надява възможно най-бързо да се сформира Комисията и да се заеме с най-неотложните политики като Зелената сделка, цената на електроенергията и на газа. Сред тях не бивало да се подминава и ситуацията в Украйна, която рефлектирала върху цените в страните от Югоизточна Европа, сред които и България. Защото, тази част на Европа заради по-слабо изградената инфраструктура стои някак не толкова добре свързана с големия европейски пазар. 

„И ако погледнете на картата, страни като България, Румъния или Гърция са сред „горещите точки“, към които трябва да се обърне повече внимание. Там, ако забележите и цените на електроенергията са по-високи от газа в сравнение със Северна Европа и се превръща в проблем за индустриите.

• ОЩЕ ПО ТЕМАТА:  Кристиан Руби пред 3Е News: ЕС се нуждае от стабилна стратегия за електрификация

От сдружението още преди месеци са обърнали внимание на отговорните институции, че европейските разпределителни мрежи трябва спешно да бъдат модернизирани, за да позволят масивна електрификация на транспорта, отоплението и промишлеността, да интегрират възобновяеми енергийни източници и да издържат на по-чести екстремни метеорологични и кибернетични заплахи.

Инвестиции

Според Eurelectric инвестициите в разпределителната мрежа трябва да се увеличат от средно 33 млрд. до 67 млрд. евро годишно от 2025 до 2050 г., приблизително 20% от това, което ЕС е похарчил за внос на изкопаеми горива през 2023 г.

До 2050 г. електричеството ще представлява 60% от крайното потребление на енергия в сравнение с 23% днес, възобновяемият капацитет ще се увеличи 6 пъти от 2020 г., като 70% от възобновяемото производство и съхранение ще се свързват на ниво разпределение.

Липсата на инвестиране би застрашила 74% от бъдещите връзки в ключови технологии за декарбонизация като електрически превозни средства (EV), термопомпи и възобновяеми източници.

Инвестициите ще ускорят електрификацията и ще помогнат на ЕС да спести 309 милиарда евро всяка година от внос на изкопаеми горива от 2040 до 2050 г.

Пълният доклад, представен от организацята може да видите тук.

Производител на зарядни станции за електромобили: Пазарът е в спад

След бума на електромобили през 2022-2023 година, е настъпило известно охлаждане в ентусиазма според производителя на зарядни станции Alfen. 

Данните в Нидерландия показвали, че е регистриран спад в поръчките, което е довело до съкращение на 15% от работните места или 150 души, съобщиха в от базираната в Алмере компания.

Пазарът на електрически автомобили е в спад не само в Нидерландия, но и на други еста в Европа. Поради намаляващите продажби на електромобили, възвръщаемостта е под натиск и разходите трябва да бъдат по някакъв начин намалени, включително и разходите за персонал.

За да намали разходитте си, мениджмънтът смята да опрости организационната структура и отложи планирани на инвестиции. Мерките имат за цел да гарантират, че компанията ще завърши финансовата годна на печалба и ще остане конкурентоспособна.През първата половина на годината е отчетена нетна загуба от 11,1 милиона евро. За сравнение през същия период на миналата година  производителят е бил отново на „червено“ с финансов резултат от  9,4 милиона евро.

Alfen не е единственият производител на зарядни станции, който е в беда. В неделя стана ясно, че друга компания - EVBox спира да функционира, защото френската компания майка „Енджи“ е хлопнала кепенците в този сегмент. В нидерландската преса се появи информация, че и шведският производител  Northvolt също изпитва трудности в момента.

Това е така, защото продажбите на електрически модели са под натиск на много големи автомобилни пазари. В Германия субсидията за екоколите наскоро беше спряна, което довело до срив на продажбите.

Местни избори‘ 24 в Белгия или битката за Антверпен

Белгия проведе общински и провинциални избори само няколко месеца след вота за федерален кабинет и евродепутати. Проведеният вот на 13 октомври за първи път даде възможност на фламандските провинции да не отидат до урните докато Валония и Брюксел остана задължително. Това и намали избирателната активност между 60-70% докато на евровота надхвърли над 90%.

Всяка прилика с действителността е случайна :)

Най-драматична се оказа битката за Антверпен- най-големият фламандски град където шанс да седне в кметското кресло има и националистическата N-VA, и на марксистката PVDA, коментираха нидерландските телевизии.

С промяната в законодателството кандидатът на най-голямата коалиция с най-много преференциални гласове автоматично става кмет и ще замести известният с крайните си мнения Барт де Вевер, който е на поста от 11 години и кандидат за министър-председател след като партията му спечели парламентарните избори през юни.

На него беше възложено да сформира и ново правителство, но не успя, тъй като партиите не се споразумяха за данъците. След това преговорите бяха отложени до днешните избори.

Белгийските медии говорят за "битка за града" между Де Вевер и младия лидер на PVDA Йош Д'Езе. Двамата яростно се противопоставят един на друг в дебати и интервюта.

С кампанията си Д'Хезе знае как да се хареса предимно на младите хора и мюсюлманите в града. Наред с други неща, PVDA говори срещу забраната за забрадки, срещу забраната за ритуално клане без зашеметяване и "изисква незабавно и безусловно признаване на Палестина".

На някои други места в Белгия нещата също могат да станат доста вълнуващи, коментира нидерландската NOS. Например във Валония, където социалистическата партия (PS) също може да се наложи да понесе електорални загуби. В друга валонски град пък за първи път може да бъде избран кмет на крайнодясната партия Вламс Беланг.

Тези избори показаха, че едва ли същите партии ще управляват градовете следващите 4 години. Конфигурацията е коренно различна. Има едно сигурно нещ- никой не иска да управлява в коалиция с Вламс Беланг- изненадата на федералния вот през юни, коментира  политическият репортер на фламандската обществена телевизия VRT по „съседското“ радио NPO Radio 1.

Местните избори може да се каже, че са в много по-важни в някои аспекти за обикновения белгиец отколкото кой ще отиде в европарламента, споделих в свой анализ преди проведения вот за българската новинарска агенция БГНЕС.

Белгия има сложно и силно децентрализирано управление. Всяка от шестте провинции си има собствен парламент, който се състои както от фламандски така и от валонски депутати. Местните парламенти и фракции формират федералния парламент. Затова не е чудно, че преговорите вървят бавно и с помощта на посредник (реформатор), излъчен с благословията на Краля.

Разликите между валонците и фламандците са толкова големи, че постигането на политически консенсус по някои важни социални теми отнема много преговори, отстъпления, спорове, не са прецеденти и дълбоки не прекрачени „червени линии“. През последните години национални въпроси като политиката в областта на климата и публичните финанси на практика стигнаха до застой, отбелязват с намигване съседните нидерландски медии, които следят винаги под лупа какво става на юг от тяхната граница.

Трябва да се отбележи, че много решения, като тези за образованието, езика (дали в областта да се говори на нидерландски или на френски), как да се изпискват табелите по пътищата - се вземат регионално. Това означава, че страната няма да изпадне в застой, ако няма федерално правителство и политиката винаги "се движи".

Двете обществени телевизии във френскоговорящата част на страната коментираха преди евровота това лято, че валонците биха предпочели да гласуват за крайната левица, отколкото за десницата. Ситуацията не се е променила кой знае колко за няколко месеца Това не вещае нищо добро за съставянето на ново правителство и за европейския път на страната, прогнозира през лятото и частната нидерландска медия NOS и припомня, че световният рекорд за най-дълги правителствени преговори все още се държи от Белгия. През 2011 г. бяха необходими 541 дни, за да бъде създадено ново федерално правителство. На сегашното правителство също му трябваха почти 500 дни, за да постигне споразумение.

Двете най-големи партии в Белгия Vlaams Belang и консервативната дясна N-VA искат Фландрия да се отдели от Белгия. Според социологическите проучвания преди изборите тези две парти набират сила, тъй като считаната Фландрия като „икономическото сърце на Белгия“, в която са съсредоточени повечето икономически клъстери, не може непрекъснато да дава пари на по-бедната и разточителна Валония. Затова много от фламандците смятат, че регионът трябва да се отдели.

Най-важната тема за много фламандци е миграцията. За валонците покупателната способност и заетостта са най-важните въпроси, теми, които традиционно са етикетирани като "леви", коментира белгийският политолог Дейв Синардет

Според Джефри Гранджан, политолог от университета в Лиеж, индустриалното минало на Валония все още е фактор в поведението при гласуване. "Синдикатите все още играят важна роля тук, за разлика от Фландрия, където се появи по-либерална икономика".

Тъй като Белгия в един и същи ден ще проведе избори и за местни органи на властта, чуждите граждани могат да подадат заявление, че желаят да гласуват за Камарата на представителите и на парламентите по общност и регион. Съответната избирателна служба преглежда заявката и решава дали да я одобри или не. 

През тази година за първи път лица, навършили 16 години ще имат право да гласуват по тяхно желание. Това става възможно след направени законодателни поправки през миналата пролет.  Желаещите трябва да се регистрират в специално създадена онлайн платформа или с формуляр в общината.  По този начин ще бъдат включени в избирателните списъци.  

С поправката в закона, Белгия става четвъртата страна от ЕС (след Малта, Германия и Австрия), която позволява на 16- и 17-годишните да участват в избори. Веднъж регистрирани, младите белгийци са задължени да гласуват.  

"Решенията, които се взимат от общинските власти, често се отнасят до въпроси, свързани с младите хора като мобилността и климата. Затова е важно да дадем и тяхната дума по тези въпроси", казва вътрешният все още служебен министър Анелис Верлинден.

Справка за избирателната активност на страната на предните избори през 2019 година показва, че е регистриран резултат от 88,47%. За сравнение в България избирателната активност е била 32,64%.