Еврогрупата приветства напредъка на България към еврото

Срещата на върха на държавите от Еврозоната приветства напредъка на България по пътя за приемането на европейската валута, става ясно от разпространено съобщение след заседанието в Брюксел.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

В рамките на заседанието е била обсъдена настоящата икономическа и финансова ситуация в Европа. Единодушно е било мнението, че въпреки предизвикателствата икономиките на страните от еврозоната са демонстрирали значителна устойчивост и разумни политики, спад на инфлацията и насърчаване на домакинствата за подкрепа на доходите им.

Геополитическите рискове и несигурността обаче продължават да тревожат. "Оставаме единни в нашата твърда решимост да увеличим устойчивостта и конкурентоспособността на нашите икономики“ се казва в становището и се допълва, че в един по-фрагментиран и дигитален свят, ускоряване на напредъка в дигиталното еврото е от ключово значение за подкрепата на конкурентоспособна и устойчива европейска платежна система.

След проведеното заседание в официалното изявление на  държавите от еврозоната се казва, че като взимат под внимание писмото на председателя на Еврогрупата от 12 март 2025 г., отново заявяват поканата си към Еврогрупата да следи отблизо развитието в икономическата и фискалната област. „Ангажираме се да осигурим разумни и добре координирани макроикономически политики, които повишават производителността и увеличават инвестициите, с цел насърчаване на по-силни икономики, осигуряващи устойчив и по-приобщаващ растеж. Насърчаваме Еврогрупата да продължи да следи внимателно динамиката на фискалната политика, като насърчава координацията, за да се постигне набор от съгласувани политики. Подчертаваме усещането за неотложност и споделената отговорност за бърз и решителен напредък по отношение на съюз на спестяванията и инвестициите със специален акцент върху съюза на капиталовите пазари, за да се мобилизират спестяванията и да се отключи финансирането на необходимите инвестиции в подкрепа на конкурентоспособността на ЕС. В един все по-фрагментиран и цифров свят ускоряването на напредъка по отношение на цифровото евро е от ключово значение за подкрепа на конкурентоспособна и устойчива европейска платежна система, за допринасяне за икономическата сигурност на Европа и за укрепване на международната роля на еврото. Приканваме председателя на Еврогрупата да докладва редовно за напредъка по тези инициативи“.

Напредъкът на България към еврозоната е бил обект на разговор между  българския премиер Росен Желязков с председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард и председателя на Еврогрупата Паскал Донаху.

Премиерът е запознал Кристин Лагард и Паскал Донаху с бюджетната процедура, която в момента е в ход в българския парламент. Акцентирал също така върху съответствието на проекта на Закон за държавния бюджет за 2025 г. със средносрочния фискално-структурен план.

„България подаде искане за извънреден конвергентен доклад през февруари тази година, когато отговори на Маастрихтските критерии за членство в еврозоната. Надявам се, че усилията на българското общество през последните десетилетия за съблюдаване на фискална дисциплина, за балансирани бюджети, ще дадат очаквания резултат“, посочи министър-председателят Росен Желязков след срещата, цитиран от правителствената пресслужба. 

Темата за напредъка по пътя към еврото своевременно е била коментирана по време на икономически форум в София от управителя на Централната банка Димитър Радев, според когото в настоящата сложна глобална среда изходната макроикономическа позиция на България всъщност не била никак лоша.

Според гуверньора, независимо от влошаването на фискалните показатели през последните години, България все още разполага с маневреност както по отношение на разполагаемото фискално пространство, така и по отношение на възможностите за възстановяване на изтощените с последните бюджети фискални буфери.

В подобна среда е изключително важно да се пречупи инерцията на количествено и структурно влошаване на нашата фискална позиция и възстановяване на фискалните буфери. Към края на 2024 г. фискалният резерв достигна исторически най-ниското си ниво – и като процент от БВП (4.7%), и като процент от общите бюджетни разходи по Консолидираната фискална програма (12.3%). За сравнение, средните стойности на тези показатели за последните две десетилетия възлизат съответно на 8.8% и 24.4%. Консолидацията на фискалната позиция ще остане сериозно средносрочно предизвикателство на фона на обективната необходимост от по-високи публични инвестиции и военни разходи, съобщават в съобщение до медиите от БНБ.

Ролята на БНБ

В тази несигурна среда БНБ ще продължи да прилага консервативна надзорна и регулаторна политика, като въвежда превантивни мерки за гарантиране на устойчивостта на банковата система. Последователността и предвидимостта на политиките, които провеждаме, са ключови за доверието на банковия сектор, бизнеса и инвеститорите. 

Подходът ще продължи да включва: поддържане на високи капиталови и ликвидни буфери, които гарантират устойчивостта на банковата система; строг надзор върху кредитирането, за да се избегне натрупване на прекомерни рискове в балансите на банките; и гъвкавост в политиките, така че да можем да реагираме адекватно на новите предизвикателства, включително от гледна точка на целите за изпреварващ икономически растеж.

По друг начин казано, ние не просто искаме да гарантираме стабилност, но и да създадем предвидима среда, в която икономическите субекти могат да планират и инвестират с по-голяма увереност.

"Ще засегна и темата за присъединяването на страната към еврозоната. Тази тема обединява по-силно, отколкото преди, актуалните въпроси, които дискутираме – от геополитиката до икономиката и финансите. Остава ни, наистина, една финална крачка. Убеден съм, че сме в състояние да я направим достойно и със самочувствие. Неслучайно подчертах, че към момента страната ни изпълнява всички конвергентни критерии. Като централна банка, ние сме фокусирани както върху успешното осъществяване на тази финална крачка, така и към пълната ни готовност за работа в условията на споделения паричен суверенитет на еврозоната. Това включва две основни групи от задачи, заявява Радев и посочва две приоритетни цели.

- Първата е свързана с поставянето в оперативна готовност за действие на изградения вече капацитет за работа в еврозоната, включително осъществяването на функции, които ние не може да изпълняваме в условията на валутен борд. Тези функции са свързани както с участието в определянето на паричната политика на Евросистемата, което наложи изграждането на сериозен аналитичен капацитет, така и с прилагането на общата парична политика на национално ниво чрез основните ѝ инструменти, включително извършаване на операции на открития пазар, изготвяне на условия за участие и техническо осигуряване на достъп на българските банки до постоянните улеснения на ЕЦБ. Освен участието ни в процеса на създаване и разпределение на паричното предлагане, БНБ ще изпълнява и функцията на кредитор от последна инстанция, предоставяйки извънредна ликвидна подкрепа на българските банки в случай на необходимост.

 - Втората задача е свързана с логистиката и техническата подготовка на процеса на обмяна и функциониране на банковата система в условията на еврозоната. Направеното до момента е наистина безпрецедентно за банката и страната като мащаб и техническа сложност. То включва строителство и наемане на площи; доставка на машини, съоръжения и материали; осигуряване на практика на нов автопарк от бронирани и охранителни автомобили; създаване на качествено нова платежна и IT-инфраструктура; разработване и одобряване на транспортните схеми и системите за сигурност; пълна готовност за отсичане на българските евромонети и доставка на необходимите евробанкноти; получаване на необходимите лицензии и сертификати; провеждане на голям брой обществени поръчки. Правя това непълно изброяване, за да подчертая две неща: първо, че ние работим здраво по тази тема и то не от вчера или днес и второ, че БНБ и банковият сектор са в много висока готовност за присъединяване и работа в условията на еврозоната.

Гърция показва нагледно на България как се усвояват пари по ПВУ

Гърция ще инвестира над 3 милиарда евро от Плана за възстановяване в проекти за управление на отпадъците, широколентова връзка, енергийно-ефективни жилища, електрически мрежи, зелени промишлени зони. Средствата са били одобрени от Европейската комисия.

Урсула фон дер Лайен и Кириакос Мицотакис. Снимка: ЕК, архив'24

Това е петият поред транш в посока към южната ни съседка. В писмо до правителството от Брюксел са информирали, че страната е изпълнила необходимите ключови етапи и цели за това плащане, финансирани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) на NextGenerationEU.

Атина е обещала на Комисията с част от тези средства да отидат освен за енергетика и екология по 14 други начертани икономически реформи като ускоряване на правосъдието, подобряване на възстановяването на ДДС, повишаване на ефективността на обществените поръчки, строеж на повече заведения за психично здраве.

След дадената утвърдителна оценка от Комисията, предстои да се изкаже Икономическият и финансов комитет, който разполага с един месец, за да представи становището си. Ако бъде положително, Комисията ще приеме решение за плащане на изплащането на поредния транш.

С това искане за плащане средствата, изплатени на Гърция по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, ще достигнат 21,33 милиарда евро или 58,3 % от общата сума на плана, включително 3,96 милиарда евро и 158 милиона евро от REPowerEU.

И докато Гърция се радва на поредните милиарди от европейските фондове, България отчаяно се опитва да спаси все пак нещо от този План.  В края на февруари от вицепремиера Томислав Дончев стана ясно, че второто плащане за 653 млн. евро, не е под въпрос, а то ще ни бъде отказано със сигурност, въпреки че България е изпълнила 85% от реформите по второ плащане. Причината - липсата на реформи.

Снимка: ЕК

Още по темата в 3e News:  

• България ще изгуби парите от Плана за възстановяване и устойчивост
•  Жечо Станков: Ако изпълним реформите от ПВУ ще се бръкне дълбоко в джоба на бъларите

Така България стана първата и единствена страна в ЕС, която доброволно се отказа от над 5 млрд. евро безвъзмездни средства, договорени по Плана за възстановяване. И това бе заради забавили се реформи в енергетика, транспорт, регионално развитие, околна среда, дигитализация. Общите средства, които бяха предвидени по плана бяха 6,6 млрд. евро.

Ситуацията може да е патова, но оптимизмът не напуска министри и депутати. Те продължават да вярват, че ако се забързат може и да спасят - забележете до 70% от проектите! "Мисля, че ще успеем. Заявките от министрите, че са готови да ускорят темповете на работа и да бъдат по-амбициозни, мисля, вярва уверено Томислав Дончев.

Не така обаче звучат последните изяви на неговия енергиен колега Жечо Станков, който сюрпризира ресорната енергийна комисия, че България може да отнесе поредната наказателна процедура заради ВЕИ и злополучния ПВУ и още и още...списъкът се оказва доста дълъг. А писмото от Брюксел с "благата вест" дори може да долети в София до няколко седмици.

ЕК предвижда 150 млн.евро за иновации, свързани декарбонизаицията

През следващите 2 години Европейската комисия ще задели 150 млн.евро за развитие на научни изследвания и иновации, посветени на технологиите за декарбонизация. Средствата са част от представен план за спасяване на стоманодобивната и металургичната промишлености.

Стефан Сежурне. Скрийшот: ЕК 

Мерките идват след засилени критики от страна на енергоемката индустрия, че вече не е конкурентоспособна на китайците и американците. В продължение на няколко месеца ЕК се захвана със срещи и обсъждания как да се противодейства на тези два големи конкурента.

На пресконференция в Брюксел заместникът на Урсула фон дер Лайен – Стефан Сежурне най-сетне призна, че Е изпуска шанса си да бъде равностоен играч на световния пазар и са нужни бързи действия. „Нашата стоманодобивна и металургична промишленост е изправена пред сериозна криза след шоковото поскъпване на цените на електроенергията и глобалния свръхкапацитет, пристигащ на нашия пазар. Изправени сме пред два избора – или да приемем факта, че стоманата ни не е конкурентоспособна или да запретнем ръкави и да спасим индустрията. Ясно е какво ще направим, защото го дължим на историята. Европа започва със стоманата“, казва заместник-председателят на ЕК.

Някои от акцентите в Плана за действие включват:

·       Гарантиране на достъпни и сигурни енергийни доставки за сектора: Планът насърчава използването на споразумения за закупуване на електроенергия. Държавите членки могат да използват гъвкавостта на данъчното облагане на енергията, за да намалят нестабилността на цените на електроенергията.

·       Въглеродни емисии: Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите трябва да гарантира еднакви условия на конкуренция. Комисията ще извърши преглед на механизма за корекция със законодателно предложение до края на 2025 г. за разширяване на обхвата на механизма и въвеждане на допълнителни мерки срещу заобикалянето му.

·       Разширяване и защита на европейския промишлен капацитет: До края на годината Комисията ще предложи нова дългосрочна мярка за поддържане на високо ефективна защита на стоманодобивния сектор.

·       Кръгова икономика: Комисията планира да определи цели за рециклирана стомана и алуминий в ключови сектори и да оцени дали и към други продукти като строителни материали и електроника следва да се приложат изисквания за рециклиране.

План за действие в областта на стоманата и металите има за цел да засили конкурентоспособността на сектора и да запази бъдещето на стоманодобивната промишленост. Отрасълът допринася с около 80 милиарда евро за БВП на ЕС и осигурява над 2,6 милиона работни места в 500 производствени обекта в 22 държави членки.

Стоманодобивна и металургична промишленост е от значение за гарантиране на сигурността на ЕС и за намаляване на емисиите на парникови газове. Планът е представен в момент, в който необоснованите мита върху стоманата и алуминия в ЕС могат да окажат отрицателно въздействие върху икономиката.