България иска от ЕК спешни мерки по повод земеделските блокади

Последният Европейски съвет за тази година се очаква да премине на фона за фермерски протести, научихме от свои източници. За такава нагласа се прокрадва информация в последните дни и в местната белгийска преса.

Снимка: ЕК, архив

Проблемът за блокадите по границите не е в дневния ред на транспортните министри на 15 декември, които ще се занимават с Украйна, енергийни мрежи  и пр., но българският вицепремиер ги е уведомил с писмо, че са нужни спешни мерки. 

От официалната фейсбук страница на нашето министерство става ясно, че Караджов е изпратил писмото до комисаря по устойчив транспорт и туризъм на Апостолос Дзидзикостас във връзка с блокадите на гръцки земеделски производители. В нвго е подчертал, че стачните действия блокират ключови пунктове и транзитни коридори, като през последните дни са довели до над 30 км колони от тежкотоварни автомобили по автомагистрала „Марица“.

„Това не само нарушава свободното движение на стоки в ЕС, но и сериозно пречи на свързаността между България, ЕС и трети държави“, заявява Караджов.

Вицепремиерът настоява Европейската комисия да приложи незабавни мерки по Регламент (ЕО) № 2679/1998, който задължава държавите членки да гарантират свободното движение на стоки и да предотвратяват действия, застрашаващи международните превози.

„Трябва да бъдат предприети всички необходими стъпки за недопускане на бъдещи блокади по ключови международни пътни артерии и границата между България и Гърция“, се казва още в писмото.

Проблемът с фермерското недоволство тлее от месеци по повод субсидиите в новата многогодишна финансова рамка на ЕС. Гневът на хиляди земеделци се изля по прозорците на европейските чиновници още през юли и бе дадена заявка, че това няма да е единствената среща в Брюксел.

Фермерски организации от всички страни на блока единодушно изразиха страхове, че селскостопанските бюджети ще бъдат сериозно намалени в окончателния вариант на макрорамката. Недоволството е, че за периода 2028-2034 г.  ще бъдат преразпределени повече пари за отбрана отколкото за нуждите на селското стопанство.

От белгийската браншова асоциация ABS Бруно Винсент заявяват, че подобни акции показват, че проблемът е голям и трябва да бъдат "сигнал за събуждане" за политиците.

"Искаме да кажем, че някои точки от предварителната версия на многогодишния бюджет не са приемливи за фермерите", коментира през лятото председателят на белгийското сдружение пред националната радиостанция. "Говори се за намаляване на бюджета с 20%. Това е неприемливо за нас. Хората казват, че земеделието е стратегически сектор, но ние не виждаме това в техните действия."

Предложението на Европейската комисия за обединяване на Европейския фонд за земеделски гаранции и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в един единен фонд, който да се управлява на национално ниво, не е приветствано.

Европейската фермерска организация Copa-Cogeca призова за "силен ангажимент към обща селскостопанска политика с защитен бюджет, коригиран с темповете на инфлацията и защитен от всякаква форма на ренационализация". Нейният заместник-председател Патрик Пагани заяви по време на участие на форум в Гърция, че инвестициите в селскостопанския сектор, са инвестиции в бъдещето на Европа. "Бюджетът обаче трябва да отчита включително и инфлацията, защото секторът има нужда от стратегически инвестиции". Още по темата: Инвестициите в селскостопанския сектор са вложения в бъдещето на Европа | 3e-news

В началото на пролетта, по време на друг протест в белгийската столица, бе издигната къща от карти - символ на аграрната политика на Европейския съюз. Според фермерите тя ще рухне много бързо, ако не бъдат осигурени достатъчно финансови средства.

Наред с исканията за субсидии, стабилност на сектора, протестиращи земеделци от Нидерландия дадоха заявка, че не е изключено да се присъединят на 18 декември в знак на несъгласие срещу готвен нов бизнес данък в Нидерландия и срещу завишени азотни изисквания, които ще бръкнат в джоба на земеделските асоциации със хиляди евро.

Според новите спрягани цели на нидерландското правителство лицензи на производители ще бъдат отнемани, ако не намалят емисиите си на азот средно с 46% до 2035 г. в сравнение с 2019 г. За земеделските земи около природните резервати рестриктивните мерки са още по-големи – редукция на емисиите със 70%. Това означавало - по-малко добитък, за да има по-малко азот.

Модерни ферми за милиони в съгласие с природата.

Други пък протестират срещу убийствените критерии и кратки срокове, които трябва да модернизират оборите – пак в унисон на климатичните цели. В нидерландската провинция Северен Брабант например, провинциалните парламентаристи решили, че стопаните трябва ударно да модернизират фермите си в убийствено кратък срок – до средата на 2026.

Чиновници, които не различават главата от задника на кравата

Репортаж на локалната онлайн медия „Другият вестник“ (De Andere krant)  разказва, че чашата на търпението на стопаните е изчерпано и гневът им е достигнал до връхната си точка. В статията авторът Сйоке Дейсктра казва, че това е резултат от политика, произхождаща от ново поколение администратори, които нямали познания за живота на фермата. "Те не знаят разликата между предната и задната част на кравата, но определят как трябва да работим," казва пред авторката Марк ван ден Оевер от Сдружението за защита на фермерите (FDF). Подобен тон е изпъстрено и критично писмо на Нидерландската банкова асоциация до парламента на провинцията.  

И банката и стопаните са единодушни, че няма как да изпълнят изискванията на парламентаристите за цялостна модернизация на стопанствата до юли 2026 и по този начин да отговорят на критериите за азотни редукции.

1,2 трлн. евро ще са нужни на ЕК за "отпушване" на енергийната мрежа до 2040 г.

Европейската комисия даде заявка, че с промяна в законодателството ще търси начини да разшири капацитета на задъхващата се и на много места амортизирала енергийна мрежа в Европа. Сред страните, които изпитват на плещите си този проблем, е Нидерландия. Нейният еврокомисар Вопке Хукстра, е твърдо убеден, че планът за модернизация на мрежата трябва да бъде изпълнен, ако ЕС иска да стане по-чиста и климатично неутрална.

Снимка: Личен архив

Като за начало нидерландецът смята да предложи на своите колеги в Брюксел да разгледат възможност да облекчаване на разрешителните режими, разказва една от местните телевизии в Нидерландия. Надеждите на Хукста са, че при съкратени срокове за изпълнение на проекти и по-лесни бюрократични условия за изпълнителите, ще се отпушат проблемите с капацитета в много жилищни зони.

На дневен ред излиза за преразглеждане и друг препъникамък за компаниите – проблемът с отделянето на азотни емисии по време на строителството от багери и тежка строителна техника. Хукстра иска да премахне тези пречки пред строителните фирми.

Част от мерките, свързани с мрежата бяха вече представени на 10 декември пред широка публика в Брюксел. За Олоф ван дер Гааг, председател на Нидерландската асоциация за устойчива енергия планът е добър.  Според него планът е добър и подкрепя идеята, че отделянето на минимални азотни количества по време на строителството е по-приемлива опция при мисълта, че от инвестицията по мрежата ще бъдат спестени многократно повече емисии през следващите десетилетия.

От браншовата асоциация гледат на плана на ЕК не като да направят поредната кръпка на регулациите, а като на нещо напълно ново и на чисто.

Вопке Хукстра също смятал, че трябва да се започне от самото начало. „Електричеството трябва да може да се пренася по-бързо между отделните енергийни мрежи. Защото, в момента е все едно Белгия и Нидерландия  да са свързани само с една магистрала и по нея да караш с 50 км/ч. А имаме още 26 мрежи, които трябва да работят като една.

Според него, ако тези европейски връзки бъдат изградени, това ще осигури много по-голям капацитет и ще бъде по-добро за портфейлите на европейците. Комисията е изчислила, че до 2040 г. са необходими 1,2 трилиона евро за модернизиране и „отпушване“ на електроенергийните мрежи. При по-добра интеграция се очаква да бъдат спестени и върнати отново в бюджета около 40 милиарда евро.

Всяко следващо забавяне е фатално, затова бързаме, казва Вопке Хукстра като се надява да постигне окончателно споразумение  по въпроса до няколко месеца. Бързо решение очевидно трябва да бъде взето, тъй като за задъхваща се мрежа се появиха сигнали и в най-голямата икономика на блока – Германия. Макар и под формата на корпоративен апел от страна на E.OН проблемът трябва да се счита за още една червена лампа след този на съседна Нидерландия.

На кратко казано двете съседки заявяват, че мрежите са на ръба на предела, бизнеси са в застой, страда строителството, а домакинства са принудени да се ограничават в най-натоварените вечерни часове. В Нидерландия няколко енергодружества вече търсят сами решение докато чакат какво ще измислят по високите етажи на Европейската комисия. В началото на декември със съобщения през медиите мрежовият оператор Tennet в партньорство с един от най-големите консуматори в провинцията Зееландия  Air Liquide обявиха, че са се договорили за освобождаване на ценна енергия, необходима на други бизнеси.

С апел до правителството част от най-големите енергоемки компании в Нидерландия заявиха, че се чувствали като наказани без вина – хем трябвало според изискванията на Брюксел да се реформират, хем да инвестират милиарди евро в проекти, хем трябвало да продължават да плащат колосални суми за квоти въглероден диоксид, защото проектите им седели незавършени заради липса на капацитет до електрическата мрежа. 

През пролетта на 2024 година проблемите и рисковете бяха представени още на предния състав на Европейската комисия от браншовата организация Eurelectric. В издавания годишен анализ за състоянието на пазара Grids for Speed се казва, че инвестициите в разпределителната мрежа трябва да се увеличат от средно 33 млрд. до 67 млрд. евро годишно от 2025 до 2050 г., приблизително 20% от това, което ЕС е похарчил за внос на изкопаеми горива през 2023 г.

Постигане на скорост на мрежата значително ще намали вноса на изкопаеми горива, ще създаде повече от 2 милиона работни места, ще доведе до по-големи икономии на енергия и ще осигури по-надеждно електроснабдяване, като същевременно ще ускори декарбонизацията на европейската икономика, прогнозират експертите на сдружението.

До 2050 г. електричеството ще представлява 60% от крайното потребление на енергия в сравнение с 23% днес, възобновяемият капацитет ще се увеличи 6 пъти от 2020 г., като 70% от възобновяемото производство и съхранение ще се свързват на ниво разпределение. Заявките за свързване се увеличават по-бързо от модернизацията на мрежата и ще продължат да растат с напредването на електрификацията на секторите за крайна употреба. Тези развития натоварват мрежата. 

За да се облекчи напрежението, годишните инвестиции в нова и модернизирана инфраструктура, включително цифровизация, трябва да достигнат 67 милиарда евро от 2025 до 2050 г., около 0,4% от БВП на ЕС.

Липсата на инвестиране би застрашила 74% от бъдещите връзки в ключови технологии за декарбонизация като електрически превозни средства (EV), термопомпи и възобновяеми източници.

Инвестициите ще ускорят електрификацията и ще помогнат на ЕС да спести 309 милиарда евро всяка година от внос на изкопаеми горива от 2040 до 2050 г.

От устата на европейския ресорен комисар Вопке Хукстра чуваме думи като интегрирана мрежа, единна свързаност, бързи магистрали – нещо, което отдавна апелира нашият евродепутат Цветелина Пенкова. В интервю за 3е News много преди нидерландския еврокомисар тя заяви, че не можем да чакаме нови кризи или спирания на тока, за да действаме.  „Трябва ни по-добра свързаност и сътрудничество – не 27 отделни и затворени национални системи, а една обща европейска енергийна мрежа“.

Българският депутат е на мнение, че ЕС има нужда не само от добри регулации, а и от тяхното изпълнение също така и координация между държавите членки. Констатация, за която вече усилено апелира и самият Хукстра.

За да се справим с пазарната нестабилност, трябва да инвестираме в мрежи, съхранение и гъвкавост. В същото време, бавното търсене остава пречка за устойчивите инвестиции“, коментира ситуацията в Югоизточна Европа и Кристиан Руби, генерален секретар на Eurelectric. „Стимулирането на електрификацията ще бъде ключово за постигане на целта от 32% до 2030 г., определена от Сделката за чиста промишленост.

На какво ще разчита ЕК

От официално представяне на пакет от мерки еврокомисарите Дан Йоргенсен и Тереса Рибера става ясно, че ще се разчита на развитието на 235 ключови проекта в ЕС, с които ще се търси така желаната единна интеграция на енергийния пазар. Ще се работи по плавно преминаване от фрагментирани национални планове към единно планиране в ЕС, което определя мрежовата инфраструктура, необходима за изпълнение на нашия.

„Внедряваме устойчивост по дизайн, за да гарантираме, че инфраструктурата ни може да се справя с климатични, кибер- и физически заплахи, ускоряваме разрешителните, за да намалим значително времето, отделено за внедряване на електрическата инфраструктура. За преносните мрежи няма да се налага да чакаме около 5 години за реализация както е сега“, отбелязва на пресконференция изпълнителният вицепрезидент на ЕК Тереса Рибера.

Нейният колега Дан Йоргенсен описва тежката ситуация с фрагментирания пазар по следния начин: Представете си, че се опитвате да сглобите пъзел без да гледате кутията със снимката. До известна степен това всъщност правим в момента с енергийната инфраструктура на Европа. В момента подхождаме отдолу нагоре към планирането: добавяме и съгласуваме национални планове и секторни стратегии като липсва истински европейска и междусекторна перспектива. Добавете към това редица основни предизвикателства.

Няколко болезнени факти от еврокомисаря Средното време за изпълнение на проект за преносна мрежа е над 10 години, от които повече от половината са посветени на издаване на разрешителни. Освен това трябва да се да повиши сигурността и устойчивостта. Само през 2022 г. енергийната инфраструктура на Европа е била засегната от 48 успешни кибератаки.

Първата стъпка: идентифициране и работа по развитието на 8 енергийни магистрали – от Балтийско море до Кипър и от Югоизточна Европа до Иберийския полуостров. Следва нов начин за картографиране и планиране на инфраструктурата.  Европейската комисия трябва да разработи генерален сценарий на нуждите, да идентифицира от какво се нуждае, къде е необходимо и кога е нужно.  Процесите по издаване на разрешителни не трябва да продължават повече от 2 години като за най-сложните проекти – 3 години. „Време е да направим крачка напред, да завършим единна енергийна връзка си и да отприщим пълния потенциал на истински Енергиен съюз.

Европейски страни с писмо: Замразените руски активи са най-изгодното решение

7 европейски държави (Полша, Швеция, Литва, Естония, Финландия, Ирландия и Латвия) и няколко от Източна Европа са изготвили писмо до председателите на ЕК и на Европейския съвет – Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща, в което се подчертава, че размразяването на руските активи, държани в белгийския депозитар, са „финансово най-изгодното и политически реалистично решение." В материална на местната телевизия Ве Ер Те обаче не се казва кои са останалите държави.

"Ние силно подкрепяме предложението на Комисията. Няма време за губене. Като вземаме решение за репарационен заем в Европейския съвет през декември, имаме възможност да поставим Украйна в по-силна позиция да се защити и да преговаря за справедлив и траен мир", пишат страните.

Oще по темата:

• Европейска солидарност: България ще трябва да гарантира 1,2 млрд. евро за заем за Украйна | 3e-news
• Гордиев възел: Euroclear* предупреждава ЕС за съдебни искове, ако се пристъпи към конфискация на руски активи | 3e-news

Писмото не се отнася изрично за белгийския премиер Барт Де Вевер, който усилено се противопоставя на колегите си за размразяване на активите на Руската централна банка. Според него Белгия поема големи правни и финансови рискове, тъй като замразените руски активи се държат от търговеца на ценни книжа Euroclear в Брюксел. Белгия смята, че рисковете не са достатъчно споделени с другите държави членки в настоящите планове.

Германският канцлер Фридрих Мерц вече пътува до Брюксел, за да обсъди възраженията на Белгия с премиера Де Вевер и председателя на комисията Фон дер Лайен. Резултатите от преговорите не се споменават, единствено, че е имало "конструктивен разговор". Решение ще бъде взето на европейска среща на 18 декември когато е последният съвет на премиерите за тази година.

Вече ви разказахме в 3еNews как базираният в Брюксел депозитар, който управлява активи на обща стойност 52 500 милиарда евро, предупреди ЕС за съдебни искове, ако се пристъпи към конфискация на руски активи.

Ако Европейският съюз в крайна сметка реши да предприеме стъпка, която би довела до конфискация, изпълнителният директор на депозирара Валери Урбен заяви, че е готова да отговори в съда следното: „Има закони. В зависимост от правната рамка, ние ще решим какво можем и желаем да направим.“

Нито Мерц, нито френският президент Еманюел Макрон са се консултирали с нея по този въпрос (относно използването на руски активи). „Аз не съм държавен глава“, казва тя. Но Урбен е обсъдила ситуацията с президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Банката вече заяви, че отказа да действа като финансов гарант. Според източници на вестник FT, „предложението на Комисията се свежда до предоставяне на директно финансиране на правителствата, тъй като централната банка би покрила финансовите задължения на държавите членки“.

Тази европейска солидарност специално на България ще струва 1,2 млрд.евро. Поотделно страните от ЕС ще се ангажират с гаранции за общо €210 милиарда. Сумите за всяка държава може да се увеличат, ако някоя страна откаже да подкрепи инициативата.