ЕС между диалога и „базуката“ срещу митническия натиск на Тръмп

Европейският комисар по търговията Марош Шефчович проведе поредния кръг от разговори с американците по търговското митническо споразумение, сключено през миналата година. По време на срещата е било напомнено на Вашингтон, че трябва да спазва договорката и да има търпение.

Снимка; Пресслужба на ЕК

Поводът за напомнянето е намерение на американския президент Доналд Тръмп да въведе поредните нови вносни мита върху европейското автомобилостроене.

Още по темата: От реципрочни мита до "базука" отговор: Какви са начините ЕС да се противопостави на Вашингтон | 3e-news

Нидерландските медии тълкуват посланието на Шефчович, че Европа се придържа към споразумението, но че нещата отнемат време и Тръмп трябва да е малко повече търпелив.

Според американския президент-милиардер Европа е твърде бавна в изпълнението на договорката, че Стария континент ще купува повече американски стоки: оръжия, селскостопански продукти, втечнен газ.

Отговорът на Брюксел е, че нещата логично се случват по-бавно, защото всички решения минават за ратификация през 27 парламента. Реакцията на Тръмп, когато нещо отнема време, е, че веднага се въвеждат нови мита, отбелязва местното BNR радио и прави вметка, че не може да се прави бизнес по този начин.

Накратко: Европа води преговори с партньор, на когото не може да се има доверие. А това е изключително тромава политика, смята коментаторът по темата на радиото Стефай Де Фрийс.

След разговорите в  Париж европейският комисар Марош Шефчович се заявил, че оставя вратата открехната за нови диалози и че Европа е напълно сериозна по отношение на американската договорка. Просто нещата стават бавно.

Припомням, че в сключеното търговско споразумение, под което стоят подписите на Доналд Тръмп и Урсула фон дер Лайен, бе договорено за 15% ставка на американските стоки. За мнозина това бе лоша сделка, но за Брюксел бе определена като нова страница в трансатлантическите отношения.

Сред най-гръмогласните критици бе председател на Съвета на ЕС Шарл Мишел, който през 2024 се оттегли, за да се върне в белгийската политика. Той определи трансатлантическата връзка като „мъртва“ и призова своите доскорошни колеги да бъдат по-радикални. 

"В дипломацията, ако се усмихнеш след първи удар, получаваш втори, после трети. Европейският съюз трябва да бъде готов във всеки един момент да  активира т.нар. "базука“, призова в интервю за френскоезичния канал RTL-TVI доскорошния топ лидер на общността.

За инструмента на принудата подробно разказах в своя кореспонденция за 3е-news, където разгледах възможните начини за противодействие на американската тарифна политика. Сред тях са изготвен списък от реципрочни мита, продажба на облигации, блокиране на военно сътрудничество.

Битка за мегавати: 2000 компании в Белгия се редят на опашка за ток

Остарелите енергийни мрежи все по-усилено започват да пречат на бизнесите в Западна Европа. Сред най-засегнатите индустрии са тези в Нидерландия, които от години правят списъци на чакащи за разширение на производствените мощности. Негативният ефект и същата съдба вече сполетя и фирмите отвън нидерландската граница.

Снимка: личен архив

По данни на икономическия ежедневник HLN и локалната фламандска телевизия 21 news, от началото на годината са постъпили пред оператора на мрежата „Флувиус“ над 2000 заявления с искане да увеличат капацитета си. Патовата ситуация продължава да ескалира и случаят е отнесен като топ приоритет до провинциалния парламент. Депутатите ще имат тежката задача да решат коя от компаниите ще има приоритет за мрежата.

Още по темата:

• Ахилесовата пета на Европа: Мрежите, които могат да провалят зеления преход | 3e-news
• Недостигът на капацитет в електроенергийната мрежа е на път да съсипе енергийната сигурност на ЕС | 3e-news

От двете хиляди компании, голяма част са проекти за батерийни паркове, уточнява браншовата асоциация Вока. По нейна информация много от мениджърите са се принудили да променят работните си графици и са поели ангажимент да намалят производството и в пикови моменти да не задръстват  мрежата.

Ситуацията се следи изкъсо както от оператора, така и от местните парламентаристи, които се очаква в най-скоро време да изготвят средносрочна стратегия за модернизация на „тесните“ места по мрежата.

Призоваваме правителствата спешно да работи по междуфедерална дългосрочна визия за сигурно, достъпно и устойчиво енергийно снабдяване в Белгия, се казва в становището на Вока по случая.

Ситуацията с мрежата дава основание на асоциацията да вметне, че едно от бъдещите решения за излизане от кризата е национализацията и разширяването на атомния парк, към което се цели правителството. Според сдружението дългосрочният план е необходим, за да се гарантира, че ядрената енергия (включително новите технологии като SMR) е отговорно интегрирана в бъдещия енергиен микс.

"В геополитически несигурни времена устойчивото енергийно снабдяване е от стратегическо значение" казва Франк Бекс, управляващ директор на Voka и допълва, че възможността за сключване на дългосрочни договори с индустрията трябва да остане отворена незабавно, което е от решаващо значение за достъпна енергия и конкурентоспособност в индустрията.

Проблемът с тесните места по мрежата е в процес на решение и от страна на европейските институции. Нова централизирана архитектура ще идентифицира инвестиционните дефицити и ще принуждава държавите да координират трансгранични проекти. По данни на енергийния регулатор ACER, разходите от претоварването на мрежата са достигнали 5.2 млрд. евро през 2022 г., а до 2030 г. може да нараснат до 26 млрд. евро.

„Европа не може да постигне сигурна, достъпна и климатично неутрална енергийна система без координирано планиране между електроенергийната, водородната и газовата инфраструктура. Това е изводът на браншовата асоциация Gas Infrastructure Europe (GIE) в ново проучване. Основният извод е ясен -подход, ограничен само до електроенергията, крие риск от ненужни разходи и нестабилност на системата. За разлика от него, координираната стратегия с множество енергийни носители значително подобрява общата ефективност и устойчивост на системата, смята Ралф Баке, управляващ директор на ONTRAS Gastransport.

За енергийните мрежи като ахилесовата пета на ЕС, който отдавна чака решение - вече съм се спирал в подробен анализ за 3е-news преди ключовия мартенски Европейски съвет. Само ще припомня, че редица страни от Западна Европа, сред които Нидерландия, Франция и Германия, близо пет години се оплакват, че остарелите мрежи пречат да постигнат целите за климатична неутралност до 2040 г.

Бард Де Вевер: Затварянето на АЕЦ е най-глупавото нещо

Белгийското правителство обяви, че възнамерява да си върне контрола върху атомните реактори. В момента страната има два работещи блока и още 5 изключени в процес на демонтаж. Собственик е френската компания Engie. Плановете са двата останали блока АЕЦ Тианж 3 и  АЕЦ Дул 4 да работят още десетилетие.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

С идването на власт през миналата година премиерът Бард Де Вевер заяви, че приоритет е да върне Белгия на енергийната карта на Европа. С едно от първите си действия бе спрян стар закон за изцяло спиране на ядрените мощности, начертана бе средносрочна стратегия за изграждане на нови мощности, включително малки модулни реактори. И след всичките тези действия за енергийните специалисти този ход е неочакван.

• Още по темата: Енергиен парадокс: Белгия с рекордни цени под нулата и исторически внос на ток | 3e-news

Правителството поема радикален завой и търси начин да купи целия ядрен флот. Проблемът е, че нямаме собствени ядрени инженери, така че ще трябва да възложим управлението на външни специалисти", посочва в интервю за VRT енергийният специалист Люк Пауелс за един от проблемите.

Никак не са възторжени от решението и еколозите. Един от тях Аймен Хорх казва, че това е  безотговорно харчене на милиарди. „Докато правителството реже от пенсии и социалните придобивки, очевидно иска да освободи милиарди за закупуване на ядрени реактори, които са в края на живота си. Имам сериозни притеснения относно тези планове", казват в прессъобщение фламандските еколози . Те настояват от министър-председателя да даде яснота относно последиците от разходите. Настояват  за независим одит, който да предостави информация за цифрите и анализ на разходите и ползите от това решение.

Писмото за намерение бе подписано с французите на 30 април. След срещата премиерът заяви през социалните си профили, че Белгия трябва да се отдалечи от изкопаемите горива. Ако затвори ядрени електроцентрали, ще стане зависима от газовите електроцентрали и от външни доставчици. Това, разбира се, била много лоша идея.

Споразумението с Engie спира демонтажа на петте спрени вече блокове и задейства т.нар. "преглед на дю дилиджънс". Според министър-председателя това трябва да определи дали белгийските ядрени електроцентрали могат да останат отворени по-дълго, дали е технически, финансово и юридически осъществимо. След като се види цялата тази информация, решението ще бъде взето.

В изказването си около новата идея за атомните електроцентрали, Бард Де Вевер не пропуска да хвърли жлъч по отношение на предишния кабинет на Александър Де Кро и неговата енергийна стратегия. За премиера "затварянето на ядрените електроцентрали е най-глупавото нещо, което някой в тази страна е направил през този век".