Руснаците ни осъдиха и какво правим с "Белене"

Националната електрическа компания ще плати на Русия между 550 и 620 млн. евро заради спирането на строежа на АЕЦ „Белене“ през 2012 година. Решението е Международния арбитраж в Женева. Детайлите по решението все още се изучават.

Не е ясно и какво ще се прави оттук нататък – дали ще се довърши строежът на площадката в Белене, или ще се прави нова мощност в Козлодуй. Не е изключен вариант готовото оборудване да се продаде. Ако се стигне до там, задължително ще се работи заедно с „Атомстройекспорт”, уточни на извънреден брифинг ресорния министър Теменужка Петкова. Видимо изненадана от решението на съда, тя единствено отговори на журналистите, че писмото е пристигнало във вторник (15 юни) вечерта на електронната поща на електрическата компания. Знаело се само, че мотивите по делото са изключително обемни – над 800 страници.

В началото на месеца и от „Росатом“ намекнаха по време на изложението „Атомекспо“, че очакват мотивите да бъдат над 1000 страници. И още: както българската, така и руската страна категорично отказа да коментира каквито и да било детайли под претекст, че ставало дума за корпоративни отношения с конфиденциална информация. До този момент България не е получавала разрешение от руснаците да се огласяват детайли. Сигурно е обаче едно – и двете страни щели да търсят най-доброто решение. А до него ще се стигне след поредица от нови преговори – без да се поставя конкретен срок.

ВАРИАНТИТЕ

Възобновяване на проекта или изкупуване на изработеното оборудване. И при двата случая решението ще дойде след обсъждане в парламента, поясни премиерът Бойко Борисов. Бившият шеф на АЕЦ и депутат на ГЕРБ Валентин Николов също като своя лидер не изключва този сценарий и уточнява, процедурата трябва да стане на абсолютно пазарен принцип, без държавни гаранции и дългосрочни договори за изкупуване на тока от новата ядрена мощност. Същата теза застъпи и ресорният министър Теменужка Петкова при откриването на ежегодния форум „Булатом“ на 15 юни – ден преди да стане известно решението на съд ав Лозана. На същия форум шефът на „Риск инженеринг“ Богомил Манчев (фирмата подизпълнител за втора АЕЦ) напомни за старо инвестиционно намерение на руснаците – още при спирането на строежа, че са готови да завършат двата реактора със собствени средства без участието на българската страна.  

Вариант е българската страна също бил да го продаде с всички лицензи по него на частен инвеститор, който да го реализира на свой риск, или да търси стратегически партньор.

Друг вариант е НЕК да продаде оборудването в Индия, Иран или в Йордания, където "Росатом“ строи с подобни реактори. Препродажбата обаче съвсем нямала да е на цена от 550 млн. евро, а двойно по-ниска.

ОТКЪДЕ ЩЕ ДОЙДАТ ПАРИТЕ ЗА РУСНАЦИТЕ?

Една от възможностите е в рамките на планираната облигационна емисия на Българския енергиен холдинг. Емисията предстои да се пусне на Ирландската борса като първоначално ще се обяви търсене на финансиране за поне 500 млн. евро, разкри шефът на холдинга Петьо Иванов.

Друг вариант, според представители на ГЕРБ, цитирани от Медиапул, било оборудването да се остави на отговорно пазене в Русия, а междувременно да се търси купувач. 30-40 млн. евро годишно струвало съхранението на подобно оборудване и България трябва да поеме риска за евентуални проблеми с неговата изправност при по-продължителен престой.
КОМЕНТАРИ НА КРАК

Очаквано темата влезе и в дневния ред на депутатите. От ГЕРБ изказаха задоволство. „Сега ни осъдили да плащаме само наполовина на онова, което ни грозяло да платим“, коментира бившият икономически министър в кабинета „Борисов 1“ Делян Добрев. 

Червената опозиция логично определи решението като „лоша, но очаквана новина“. "Дълго време предупреждавахме, че това ще се случи, но управляващите не се вслушаха в нашето мнение. Сега трябва да се вземе разумното и национално отговорно решение. Следващите дни ще представим такова", заяви от името на БСП Драгомир Стойнев. Той припомни, че след като проектът бе спрян, социалистите организираха референдум. Хората, по думите на бившия икономически министър, ясно показали с вота, че искат втора атомна централа, но тогавашното мнозинство в парламента целенасочено редактирало въпроса. "Въпреки подменения въпрос, референдумът беше успешен и за съжаление, тогава управляващите не обърнаха внимание на това, което искаха хората. И сега НЕК трябва да заплати 1,1 млрд. лева“.

„Сега плащаме грешките“, така определи решението лидерът на "Атака" Волен Сидеров и допълни към "грешките" включва и "Южен поток".

ГОВОРИ МОСКВА

Държавната корпорация „Росатом” е удовлетворена от решението на арбитража, с което се признават претърпени щети на подразделението й „Атомстройекспорт” след спирането на проекта за АЕЦ „Белене”, се казва в официално писмо до медиите. "Международният арбитраж потвърди добросъвестността на действията на руската компания по изпълнение на договора и отсъди, че вината за прекратяването на споразуменията лежи върху българската компания НЕК". В позицията още се отбелязва, че съдът удовлетворил основните искания на „Атомстройекспорт” за заплащане на извършените дейности и поръчаното оборудване, а също за компенсации на лихвите и съдебните разходи, включително заплащане за услугите на адвокатите от компанията Sidley Austin LLP.

„Росатом“ оценявал проекта като отличен и съжалява за неговото прекратяване, тъй като в случай на спазване на договора към настоящия момент централата щяла да бъде построена. От руския концерн отбелязват още, че при преговорите много пъти са намирали решения, за да удовлетворят желанията на клиента, но "българската страна многократно отклоняваше изпълнението на своята част от задълженията по проекта, бяхме принудени да се обърнем към Арбитража за справедливо решение, се сочи в официалната позиция". 

БЪЛГАРО-РУСКА САГА С НЕЯСЕН КРАЙ

Сагата АЕЦ "Белене" продължава повече от четвърт век. Тя започва още в края на комунистическата ера, но строителството на ядрената станция е спряно след началото на промените през 1989-1990 г, припомнят агенциите още по-назад хронологията на казуса. В началото на новото хилядолетие се взема решение за рестартиране на проекта. Търгът е спечелен от "Атомстройекспорт", която предлага изграждането на два блока ВВЕР-1000 при базова цена за двата малко под 4 милиарда евро.

Проектът започва да буксува през 2009 г. Българската страна поставя все нови и нови условия на руската компания - свързани както с техническата, така и с финансовата страна на проекта, включително намирането на нов чуждестранен инвеститор след оттеглянето на германската RWE през есента на 2009 г. Развръзката настъпва през март 2012 г., когато София прекратява строителството, след което руснаците завеждат дело в Международния арбитраж. След разплитането на поредния възел, ясно лични, че скоро време окончателно решение по заплетения проект не се очаква.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

• БЕХ чака резултатите от Brexit, за да емитира облигации 

  •   Токът може да поскъпне заради 5 и 6 блок на "Козлодуй"