Германия ще затвори в събота (15 април)
последните три атомни електроцентрали и по този начин изпълни курса, поет още
от предишния канцлер Ангела Меркел през 2002 година.
Isar nuclear power plant. Picture: Wikipedia |
Правителството на най-голямата икономика в Европа
показа, че е непоколебимо и последователно при преследването на целите си,
въпреки критиките трудностите и чертаните апокалиптични сценарии
вътре в самата страна.
Мотивът за спирането надделя в страна, където
мощното антиядрено движение първо се „хранеше“ със страховете на обществото от
Студената война, след това от инцидента с Чернобил, после с Фукушима и накрая с
Украйна. Най-мрачните сценарии се разиграваха пред очите на хората – че може да
останат без газ, масово затваряне на фабрики и заводи, да останат без отопление
в средата на зимата.
Но колелото сякаш се завъртя в обратна посока, или поне временно Няколко месеца преди първоначално определената дата 31 декември 2022, заради войната в Украйна цените на енергията скочиха главоломно, жизненоважните за икономиката руски газови доставки от Русия прекъснаха. Отвсякъде все по-силно се чуваха гласове да се мисли за удължаване живота на последните работещи централи - Isar 2, Neckarwesttheim, Emsland . Сред тях бе и кметът Йохен Винклер, на чиято територия е една едноименната АЕЦ.
Правителството на Олаф Шолц, в което коалиционен партньор е „Зелените“ - най-враждебната партия по отношение на атома, реши да забави хода, но не и да се откаже от плана. Решено бе последните часове на трите мощности да отброят на 15 април 2023.
„Ако зимата се окажеше сурова, с недостиг на ток, бяхме готови за нов дебат. Но ситуацията се оказа по-благосклонна и нямахме проблеми благодарение на внесения втечнен природен газ“, казва кметът Йохен Винклер в репортаж на френската телевизия BFM. Той управлява градчето с 4000 жители, чието отопление е зависимо от атомната електроцентрала. Отделно 150 от местните работят в нея.
Дългият път към последния
пушек
Ядрената енергетика винаги е била трънлив въпрос в Германия. След петролната криза от 1973 г. много страни в Западна Европа, включително Германия, решават да построят атомни електроцентрали, за да бъдат по-малко зависими от страните производителки на петрол в политически нестабилния Близък изток.
Още от седемдесетте атомната енергетика е оспорвана поради евентуална радиационна опасност и практиките за съхраняване отпадъците.
1980-те/90-те: Аварията в Чернобил доведе до промяна в обществените и политическите нагласи към ядрената енергетика и последната нова атомна електроцентрала беше пусната в експлоатация през 1989 година. След обединението през 1990 г. всички съветски реактори в бившата Източна Германия са изведени от експлоатация - пет блока ВВЕР-440 в Грайфсвалд, плюс блок 6, който е завършен, но не влиза в експлоатация, а строителството на четириблокова електроцентрала ВВЕР-1000/В-320 в Стендал е спряно, припомня хронологията World Nuclear News.
През 1998 г.: Сформирано е коалиционно правителство между Социалдемократическата партия и Зелената партия, която отчасти е израснала от антиядреното движение. По това време в Германия е имало 19 действащи ядрени реактора. Споразумението на политическите партии включваше ангажимент за промяна на закона за постепенно премахване на ядрената енергия.
През 2000 г. коалиционното правителство на Шрьодер (ГСДП/Зелените) постига принципно споразумение с доставчиците на енергия за поетапно затваряне на германските атомни електроцентрали. През 2009 година решението е отменено от правителството на ХДС/ХСС и демократите.
След ядрената катастрофа във Фукушима през 2011 г. обаче позицията е променена под натиска на общественото мнение. Дни след трагедията 8 централи са затворени до второ нареждане. Впоследствие се стига до решението всички мощности да бъдат спрени, припомнят Belga, VRT, DW и AFP.
Така поетапно през годините спират 17 реактора. Последните три централи са произвели през миналата година 6% от енергийния микс на страната. За сравнение, токът произведен от АЕЦ през 1997 година, съставлявал 30,8% от микса. За да се даде път на зелената енергия, произведена от вятър и слънце. За двете десетилетия делът на ВЕИ мощностите расте, за да стигне през 2022 година 46%.
Vox Populi
И ако политиците са убедени, че правилно спират мощностите, не така стои въпросът сред обществото. Направено наскоро допитване на Института за изследване на общественото мнение "Инса" показва, че 52% от германците смятат решението за грешно, 37% са „за“, а 11% нямат мнение по въпроса.
Сред критиците е лидерът на ХДС Фридрих Мерц. "Едва ли ще намерите някой в чужбина, който да разбира защо Германия затваря три безопасни електроцентрали без CO2 насред най-голямата енергийна криза от десетилетия и се връща към въглищата и газа", каза той пред новинарския портал Web.de News.
"Атомната електроцентрала
принадлежи на региона. Затварянето в момента е глупост като
се има предвид ситуацията в Украйна и нарастващата инфлация. Не ме разбирахте
погрешно, нямам нищо против възобновяемата енергия, казва политикът от
консервативната партия Freie Wähler казва Петер Драйер.
Кметът на Есенбах Дитер Нойбауер от християндемократическия ХСС е на същото
мнение "Затварянето на тази атомна електроцентрала е идеологическа иполитическа,
зелен инат". Но каквото и да мислят господата, няма значение:
"Решението е взето в Берлин, можем само да наблюдаваме какво се
случва".
Щефи Лемке, федерален министър на околната среда и ядрената безопасност, заяви, че постепенното прекратяване прави страната по-безопасна, a със спирането на последните три атомни електроцентрали страната навлиза в нова ера на производство на енергия. "Така че нека продължим да работим върху решения за ядрено хранилище и да вложим цялата си енергия в разширяване на възобновяемите енергийни източници".
Робърт Хабек, федерален министър на икономиката и опазването на климата, заяви, че поетапното прекратяване изпълнява решението на правителството от 2011 г., а сигурността на енергийните доставки в Германия е и ще остане гарантирана/ "Разрастването на дела на възобновяемите енергийни източници осигурява допълнителна сигурност. През 2030 г. искаме да генерираме 80% от електроенергията тук в Германия от възобновяеми енергийни източници".
Президентът на Швейцарския ядрен форум Ханс-Улрих Биглер: "Жалко е, че Германия, една от водещите страни в ядрената енергетика в света, се отказва от тази технология поради правителствено решение в разгара на международна енергийна и климатична криза. Работната сила на германските атомни електроцентрали може да се гордее".
Отворено писмо
Отворено писмо до германския канцлер Олаф Шолц, подписано от десетки учени и носители на Нобелова награда: "С оглед на заплахата, която изменението на климата представлява за живота на нашата планета и очевидната енергийна криза, в която се намират Германия и Европа поради липсата на руски природен газ, ние ви призоваваме да продължите да работите с последните останали германски атомни електроцентрали".
Гласът на науката
Далеч от политическите препирни, професор Петра Денк преподава енергийни
науки в Университета за приложни науки в Ландсхут. Тя се опитва да погледне на
германския ядрен изход от научна гледна точка, разказва белгийската обществена
медия VRT.
"Решението за спиране на ядрената енергетика сега е чисто политическо,
но e правилна идеята за инвестиране в нови технологии като водорода.
Някои решения са непопулярни, но необходими", казва професорът.
Тя е уверена, че и без трите атомни мощности няма да има недостиг на
енергия, защото страната е единно свързана с европейския пазар и в случай на нужда
съседите ще помогнат.
„Зелено“ бъдеще
Сегашният темп на нарастване на възобновяемите енергийни източници обаче не удовлетворява нито правителството, нито природозащитниците, а Германия няма да изпълни климатичните си цели без солиден финансов тласък, който да компенсира в микса спрените мощности.
Германия на практика трябва да строи и бързо да наваксва с вятърни паркове и соларни инсталации, защото уравнението идните години става още по-сложно. В дългосрочната стратегия е заложено до 2038 година да затворят и въглищните централи, които генерират една трета от енергията. Изчислено е, че за да компенсира недостига трябва да се инсталират по 5 вятърни турбини на ден.