Инфлацията в Белгия през 2022 г.
е два пъти по-висока от ръстът на заплатите, показват обобщение данни на
европейската статистическа служба „Евростат.
За изминалата година е
регистрирана 10,2% инфлация докато средното почасово заплащане е нараснало с
едва с 6,2% за същия период."
Най-много са се повишили
разходите за комунални услуги - 32,3%, следвани от тези за транспорт и храна
съответно с 11,8% и 9%.
 |
| Picture: Freepik.com |
Това не са просто цифри, зад тях стоят милиони хора, които се борят да сложат храна на масата, коментира данните Естер Линч от Европейската конфедерация на профсъюзите. Тя също обръща внимание, че увеличението на възнаграждението не можело да компенсира темпът на инфлацията.
„Данните за пореден път показват, че работниците са жертва на инфлацията. А тя е причинена основно от компании в енергийния и хранителния сектор, които се възползват от проблемите с доставките, за да повишат цените и да реализират рекордни печалби“, коментира за HLN главният секретар на конфедерацията.
През изминалата година ръстът на почасовите възнаграждения в Белгия беше увеличаван всеки път спрямо скокът на инфлацията. Според действащ закон от 1996 година, работодателите са задължени да актуализират заплатите всеки път когато статистическата служба отчете увеличение на инфлацията.
С поредица от протести, последният от който се проведе миналия ноември, синдикатите настояха, че този закон практически им връзва ръцете да преговарят за реално увеличение на заплатите, а не както е в момента индексация по специална формула според ръста на инфлацията.
От своя страна редица работодатели вече заявиха, че не са способни непрекъснато да вдигат заплатите, пък макар и минимално, защото и те усещат бремето на енергийната криза, намалените поръчки и непредвидимите пазари.
В отговор на нарастващия вой както от страна на работниците, така и от страна на фирмите, правителството на премиера Александър де Кроо даде ясно да се разбере, че промяна в законодателството няма да има поне през следващите 2 години и „маржът на заплатите ще си остане 0%“, ще продължи да си действа автоматичното индексиране, колкото и да не им се иска на синдикатите. По този пункт преговори не може да има и точка -колкото и протести да организират един или всички синдикати заедно.
Извън официалните данни на „Евростат“, фактите от изминалата година говорят, че засегнати от ръста на инфлацията, галопиращите цени на суровините са и самите фирми. Някои от тях в средата на лятото дори бяха принудени да затворят производствените си мощности, други бяха принудени да фалират.
Имаше и такива, които предпочетоха да преместят част от бизнеса си от Белгия във Франция, за да се опитат да минимизират щетите и да запазят сигурността на работниците си. Сред тях бяха производителят на неръждаема стомана Aperam, на торове Yara и на подови настилки Beaulieu свиха операциите.
Още през миналото лято директорът на организацията на защита на енергоинтензивните компании - Febeliec Питър Клаес прогнозира, че Aperam и Yara няма да бъдат единствените ще им се наложи да преразгледат производствените си политики, ако искат да се конкурират на международните пазари.