С промените в условията стартиращите предприятия и МСП, разработващи технологии с граждански и с отбранителни приложения ще могат да кандидатстват за безвъзмездни средства
Европейският съюз
разширява финансирането си за научни изследвания и иновации, така че да обхване
отбранителните технологии и тези с двойна употреба както с граждански, така и с
отбранителни приложения. Промяната е резултат от изменение на годишната работна
програма на Европейския съвет по иновациите (EIC), прието на 17 юни от Европейската комисия. Целта
е да се укрепи европейската отбранителна промишлена база и намали на
зависимостта от външни доставчици – две от дългосрочните мерки в мандата на
тази комисия след началото на войната в Украйна.
 |
| Снимка: Пресслужба на ЕК |
С промените в
условията стартиращите предприятия и малките и средни фирми, разработващи
технологии с граждански и с отбранителни приложения – като ИИ, квантови
изчислителни технологии, авангардни материали или роботика ще могат да
кандидатстват за безвъзмездни средства в размер до 2,5 милиона евро и
капиталови инвестиции в размер до 30 милиона евро по линия на инструмента EIC Accelerator и
схемата за мащабиране на стратегически технологии за Европа „STEP Scaleup“.
Наред с това Съветът
по иновациите отправя нова покана за представяне на предложения за разрастване
в областта на отбраната на стойност 100 милиона евро – EIC STEP Defence Scale Up. Компаниите
могат да получат до 30 милиона евро пряко капиталово финансиране, за да
ускорят разрастването на промишлените си способности в областта на
противовъздушната и противоракетната отбрана, безпилотните летателни апарати и
други критични отбранителни технологии. За първи път по европейска програма за
финансиране ще се инвестира директно капитал в отбранителни компании.
Войната на Русия
срещу Украйна разкри критични пропуски в способностите и зависимостта на Европа
от технологии извън ЕС, докато фрагментираните инвестиции продължават да
ограничават растежа на иновативните отбранителни компании, като никоя друга
програма на ЕС не може да инвестира директен капитал в отбранителни компании,
отчитат от Европейския съвет по иновации и ресорната Агенция за МСП.
По повод
направените промени във финансирането българският комисар Екатерина Захариева,
която отговаря именно за тези сектори казва, че Съветът по иновациите е бил
създаден да поема рискове когато става въпрос за разработване на европейски
технологии, които ни осигуряват безопасност. „Трябва да инвестираме в
критични технологии, за да гарантираме стратегическата автономност на Европа –
когато става въпрос за безпилотни летателни апарати, киберотбрана или квантови
технологии. Това е в основата на технологичното лидерство и иновациите на
Европа през следващите десетилетия“, казва тя в разпространено съобщение до
медиите. В допълнение от Брюксел казват, че освен повече възможности за
стартъпите се прави и нов, опростен подход при кандидатстването- с намалени
формуляри и съкратени срокове за оценка.
Двойната употреба
Това е поредната
инициатива, ускорено задействана и влязла в политическия дневен ред на
европейските лидери от началото на годината. Първо за нея в областта на
инфраструктурата заговори председателят на Европейския съвет Антонио Коща,
който заяви, че това ще бъде една от горещите точки за дискусии по време на
бъдещите регулярни срещи в Брюксел с премиерите на страните от блока. Според португалеца ЕС е взел вече редица
ключови решения, които дават плодове но мерки като двойната употреба трябва да
се задействат, за да се ускори напредъка в общата отбранителна готовност на
Европа до 2030 г. и да се разгледа темата за бъдещото финансиране. Досега по
тази линия се знае, че европейският бюджет ще осигурява 1,7 милиарда евро за
инфраструктурни проекти с „двойна употреба“ до 2027 г.
Военен Шенген
без бумащина и спънки по границите
Наред с това Европейската
комисия ще отдели допълнителни инвестиции за подсилване на критичната
инфраструктура в Европа, за да могат бързо и безпроблемно да се придвижват
войски и военна техника. Мерките са заложени в нов пакет, който носи краткото
наименование „военен „Шенген“. Плановете са най-късно до 2027 година да бъде
изградено общоевропейско пространство за военна мобилност - по-бързо,
по-безопасно и по-координирано придвижване на войски и военна техника чрез
премахване на регулаторните бариери. Планът въвежда първите по рода си
хармонизирани правила на ниво ЕС за военна мобилност и определя ясни правила и
процедури за трансгранични военни движения, с максимално бърза обработка на
митническите документи. Създава се нова Европейска система за засилено
реагиране с военна мобилност (EMERS) за ускорени процедури и приоритетен достъп до критична инфраструктура на
ЕС или НАТО. Ще бъде подобрена устойчивостта на транспортната
инфраструктура и ключови коридори за военна мобилност на ЕС до стандарти за
двойно предназначение и защита на стратегическата инфраструктура с нов набор от
инструменти за устойчивост.
Белгия, Германия,
Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Словакия и Чехия вече предприеха важна
стъпка за укрепване на военната готовност по развитие на проекти за двойна
употреба. В края на миналата година, много преди екипите на Екатерина Захариева
и Урсула фон дер Лайен да заговорят за опростени мерки и възможности подписаха
документ за създаване на Централноевропейска зона за военна мобилност (CNE MMA). Това ново партньорство трябва да направи
движението на войници и оборудване през националните граници по-лесно, по-бързо
и по-ефективно. Участващите страни обявиха, че ще си партнират за опростяване и
хармонизиране на процедурите за военни движения; подобряване на
инфраструктурата и съгласуването на графиците; обмен на информация и
координация и подобряване на дигиталните процеси.