Една от най-отличителните характеристики на новата протестна вълна е явлението „TikTok-изация“
Протестната вълна на поколението Z обхваща Европа. Само
през септември в четири държави – Нидерландия, Германия, Франция и Сърбия –
хиляди млади хора излязоха по улиците, за да изразят гражданското си
недоволство от нарастващите разходи за живот, недостъпните жилища, заплахата,
която изкуственият интелект представлява за пазара на труда, климатичните
промени и влошаващото се състояние на образованието.
Кои са поколението Z? Родени между 1997 и 2012 г. Към днешна дата са на възраст между 14 и 29 години. Тяхна отличителна черта е, че са дигитални поколения, израстват с интернет, смартфони и социални мрежи. TikTok, Instagram и YouTube са естествена част от ежедневието. Използват социалните мрежи за мобилизация, организиране на протести и оказване на натиск върху институциите. Сблъскват се с високи цени на жилищата, разходи за живот, несигурност на пазара на труда и конкуренция с изкуствения интелект. Климатичните промени и енергийният преход са сред темите, които заемат важно място в обществените му нагласи. Често предпочитат директните форми на гражданско участие пред традиционните политически и организационни структури.
Нидерландски медии отбелязват любопитна разлика: докато в
повечето държави протестиращите са имали ясно формулирани искания, в
Нидерландия недоволството е било насочено срещу не съвсем конкретни проблеми.
Във Франция ученици масово излязоха по улиците в края на
септември заради недоволството си от състоянието на образователната система.
Недостигът на преподаватели и рушащите се училищни сгради се превърнаха в
основни двигатели на протестите, които в няколко френски града прераснаха в
мащабни безредици и грабежи. Според Министерството на вътрешните работи в
демонстрациите в цялата страна са участвали около 320 000 души, докато
младежките синдикати оценяват броя им на над 500 000.
В Германия млади хора протестираха в повече от 30 града
срещу бюджетните съкращения, скъпите съоръжения и възможното въвеждане на
задължителна военна служба. В открито писмо до правителството организаторите на
протестите отправиха категорично послание: „Es reicht uns“ (Стига ни).
Заради демонстрациите беше мобилизиран значителен полицейски ресурс. В очакване на безредици, подобни на френските, германски търговци дори укрепиха витрините си с дървени плоскости. В Берлин, Франкфурт и Хамбург полицаи бяха замеряни с фойерверки. По данни на местните власти няколко служители на реда са пострадали във Франкфурт. В Кьолн планирана демонстрация беше отменена в последния момент, след като част от протестиращите започнаха да изстрелват фойерверки и се появиха с маски. Полицията на няколко пъти прекъсна демонстрация и в Щутгарт по сходни причини.
В Сърбия младежките протести доведоха до историческо
политическо поражение за управляващия лагер на Александър Вучич по-рано този
месец. Президентът се изправи на изборите срещу листата „Студентска листа“ –
политическа формация, родена от националната скръб и гнева след трагичния
инцидент със срутването на строителна конструкция на гарата в Нови сад през 2024 г. Въпреки това
анализатори поставят под съмнение управленския капацитет и политическия опит на
студентската формация.
В Мадрид и Лисабон десетки хиляди млади хора излязоха на улицата срещу непосилните цени на жилищата. Младежи в Брюксел, Рим, Флоренция и Атина също се присъединиха към протестната вълна. Демонстрациите обаче не навсякъде преминаха мирно. В няколко града те прераснаха в насилствени сблъсъци с полицията, при които бяха използвани сълзотворен газ и водни оръдия.
Със стотици хиляди участници в цяла Европа, сред които и
значителен брой непълнолетни, младото поколение отправя недвусмислено послание:
статуквото вече не е приемливо, а промяната не може да чака.
„TikTok-изация“ на протеста
Една от най-отличителните характеристики на новата протестна вълна е явлението, в Белгия се определя като „TikTok-изация“ на протеста. Все по-често демонстрациите се организират и координират чрез социални платформи като TikTok, Instagram и Telegram, вместо чрез традиционните синдикати и граждански организации. Така социалните мрежи се превръщат не просто в средство за разпространение на информация, а в основен инструмент за мобилизация на младите хора.
Според експерти вдъхновение за европейското поколение Z могат да бъдат и протестите в Индия, свързвани с движението „Хлебарки“ – младежка инициатива, насочена към проблемите на образованието и младежката безработица.