Балтийски АЕЦ може да остане само на хартия

Снимка: ИТАР-ТАСС

Държавната корпорация „Росатом“ може да промени плановете си строителство на АЕЦ в Калининград, съобщи днес руската преса. Като мотив се посочва поетапното отказване на балтийските страни от тока на Москва. По неофициална информация, монополистът обмислял вариант (в случай че все пак продължи строежа), да промени начертания проект за два блока с обща мощност 2300 мегавата вместо 2600. 

В Литва например, вече изказват съмнения, че строежът може да бъде замразен за неопределено време. Самите литовци още не могат да преживеят факта, че трябваше да затворят АЕЦ „Игналина“ през 2009 (единствената в Балтийския регион), за да бъдат приети в Европейския съюз. Генералният директор на затворената централа Виктор Шевалдин обаче твърди, че стъпката е предприета по чисто „политически причини“. Според него Брюксел нямал изгода да държи АЕЦ, която ще произвежда много по-евтин ток и по-този начин да осигурява независимост на страната. 

Направени проучвания показали, че централата е една от най-сигурните в Европа, като в оборудването са инвестирани над 231 млн. евро. След затварянето са съкратени близо 1000 специалисти. 

Преди месец близо 100 екологични, научни и правозащитни организации от двайсет страни се обединиха в обръщение към няколко европейски банки, сред които Societe Generale, Росбанк с искане да не финансират изграждането на балтийската атомна централа. Недоволството е срещу идеята за изграждане на отходи, които ще преминават през няколко руски области. По време на протестната акция бяха показани от направен през 2009 година референдум в Литва, в който 92 процента от нацията се обявява против руския проект.

Газпром още се чуди защо е разследван от Брюксел

Руската корпорация „Газпром“ все още не може да си обясни напълно целта на антимонополното разследване, започнато от Европейската комисия през миналата есен.

Не е изключено това да се прави, за да ни принудят да понижим още цените, предположи днес по време на годишна международна конференция генералният директор Александър Медведев. „ Наистина е много странно защо разследват точно нас, след като именно „Газпром“ бе сред пионерите, развили конкурентния пазар в Европа“, учудва се той.
Въпреки че не одобряваме разследването, съдействаме от първия ден, за да се види, че спазваме правилата, подчерта още Медведев.

За днес е предвидена поредната среща на руснаците с представители на еврокомисията.

Газовият гигант се разследва за три нарушения – ограничаване на потока на газ за държави членки на ЕС; възпрепятстване на дейността на конкуренти и налагане на нелоялни цени, обвързвайки цената на петрола с цената на природния газ. 

Ако се установи нарушение на правилата за свободна конкуренция, може да бъде наложена глоба до 10% от годишния оборот на компанията.

Петима на руска рулетка за гръцкия газ

Конкурсът за приватизацията на гръцката газова компания DEPA ще се състои на 10 юни, съобщи днес окончателното решение агенцията по приватизация. Допуснати са петима кандидати: руските "Газпром и "Синтез", два местни консорциума и държавната азербайджанска компания ГНКАР. 

След като преди месеци Атина обяви условията в конкурса и петимата претенденти заявиха, че не са доволни от високата гаранция и обвързващите оферти. В тази връзка шефът на „Газпром“ Алексей Милер се наложи да ходи на два пъти до съседната страна, дори обяви, че е готов да се срещне с премиера Андонис Самарас. „Не сме съгласни с условието държавата да задържа платената гаранция, в случаи че сделката се провали заради трета страна“, уточни пред вестник "Имерисия" руският енергиен мениджър. "Газпром", според медията, се притеснявал, че Европейската комисия ще блокира сделката и компанията ще загуби гаранцията.

Ако приватизациите на DEPA, газоразпределителното дружество DESFA и компания за спортни залагания минат успешно в бюджета на закъсалата страна може да влязат над 2.3 млрд. евро, разкри пред Bloomberg през март шефът на агенцията по приватизация Янис Емирис.

Около продажбата на двете газови компании има освен чисто делови и силно геополитически характер. Според неофициална информация в гръцката преса, руската компания е внесла оферта на стойност 900 млн. евро. Втората руска компания „Синтез“ се очаква да внесе оферта за DESFA. Не е изключено обаче Синтез да внесе оферта в последния момент и за покупката на ДEPA.

Анализатори на енергийния пазар преценяват, че ако победителите на търга са “Газпром” за ДEPA и “Сокар” за ДЕSFA, макар че САЩ и ЕС гледат с добро око на азербайджанското участие, геополитическият покер, който се разиграва през последните месеци, в известна степен ще балансира нещата и Гърция ще избегне какъвто и да е допълнителен натиск отвън. Може би това ще е идеалният вариант, каза представител на правителството в Атина, цитиран от БТА, който обаче побързал да добави, че става дума за тръжна процедура, а не за подялба на баницата на геополитическо ниво, изтъквайки, че победителите ще са тези, които ще дадат най-високата цена. Не става дума за директно възлагане, а за открит търг съгласно законите на Гърция и на ЕС, изтъкна същият представител.